"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 1112 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 8/06/2009
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

АТАКА с ръст от 50 хиляди на евровота


АТАКА отбеляза ръст от 50 хиляди гласа на евроизборите вчера.
На предишния вот националистите бяха подкрепени от 280 хиляди българи, сега те са 330 000, сочат предварителните резултати. В същото време ДПС отбелязва спад от близо 100 000 гласа, според "Алфа рисърч".
По прогнозни данни патриотите ще имат две или три места в бъдещия Европарламент, но това ще стане ясно след преброяване на всички бюлетини. По предварителни данни на държавната агенция НЦИОМ патриотите са получили 12% от гласовете на явилите се пред урните българи. Екзитполовете на социологическите агенции твърдят, че АТАКА е четвърта политическа сила на изборите за Европейски парламент, като процентите на националистите, преди официалното им обявяване, са различни: "Галъп" им дава 10%, "Скала" -  10,9%, "Алфа рисърч" - 11,2%, МБМД - 8,9%.



У нас
· ВОЛЕН СИДЕРОВ: Гласувах България да не бъде турска провинция

По света
· Ислямистки терористи се целят в Германия преди изборите
· Значителна преднина на националистите на евроизборите

Коментари
· Безсилието на кабинета подготвя нов социален срив

Икономика
· Фалират ТЕЦ „Република“, за да го подарят на Ковачки




Ивайло Тодоров, председател на Асоциация на земеделските производители: Банките ни отказват заеми, не вярват на фонд "Земеделие"
- Г-н Тодоров, преди дни изразихте позицията на земеделските производители от Шумен и Варна, че се притеснявали от  изнудване от чиновници заради ползване на земи. Какви по-точно са тревогите на хората?
- Земеделски производители от районите на Шумен и Варна са притеснени, че може да бъдат изнудвани от служители на Министерство на земеделието във връзка с предоставянето на документи, доказващи правно основание за ползване  на всички земеделски парцели, за които кандидатстват за субсидии. Причината е, че в наредбата за подпомагане на агропроизводителите с евросубсидии на единица площ, няма уточнение в кои случаи ще се изискват документи. Министерство на земеделието и храните от тази година иска фермерите да представят в срок до 31 юли документи, доказващи правно основание за ползване  на всички земеделски парцели, за които кандидатстват за подпомагане към датата на заявяване на този парцел. Изискването се въведе по настояване на фондовете за управление на земеделска земя. На среща с браншовите организации през април зам.-министрите на земеделието Бюрхан Абазов и Светла Бъчварова обясниха, че изискването ще се прилага само в случаите на двойно заявени (застъпени) площи, както и в случай, че бъдат изискани от компетентни органи (например от съдебни и разследващи органи във връзка с правни спорове и други производства). По настояване на браншовите организации зам.-министрите поеха ангажимент това правило да бъде заложено в инструкцията по прилагане на наредбата за подпомагане на агропроизводителите. Така да бъде ясно в кои случаи ще могат да искат от земеделските производители документи, доказващи правното основание за ползване на земята. По всичко личи, че това не е направено и не е залегнало в инструкцията и със сигурност ще възникнат много проблеми.
Този проблем с документите може да рефлектира и върху прилагането на Програма за развитие на селските райони (ПРСР), по която вече има много подадени и одобрени проекти. Проблемите могат да възникнат във връзка с ангажиментите по отношение на поддържането на определен размер обработваема земя в рамките на срок от 5 години след сключването на договор за отпускане на финансова помощ. Така например, при покупката на земеделска техника с проект по ПРСР, кандидатът заявява, че ще обработва определено количество декари през следващите пет години, заявявайки ги по СЕПП. На втората година обаче, за да заяви тази площ от Разплащателната агенция (фонд "Земеделие"), му искат договори за правно основание за ползване  на всички земеделски парцели. Стопанинът не може да покаже такива, защото има неформални споразумения за ползването на земята - това е много разпространена форма на договорено стопанисване, особено в някои региони на страната. Стопанинът ще бъде принуден да очертае по-малка площ от тази, която е декларирал, че ще поддържа, въпреки че реално обработва много повече декари. По този начин ще си наруши договора с Разплащателната агенция и отпусната му субсидия ще стане изискуема.