"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 114 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 25/02/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Изхвърлят мъртъвци от гробищата в Джебел


Докато премиерът Станишев се упражнява в несръчни опити да обвини националистите за нарастващото напрежение у нас, терорът върху българите в смесените райони става все по-арогантен и многопосочен. Българското име носи всички рискове за собственика му, дори ако той е мюсюлманин, милост няма и за покойниците.



У нас
· В Германия Първанов обеща да се справи с феномена АТАКА

По света
· Полицейската разработка на Марко Милошевич изчезна
· Арабите отлагат поемането на контрола на US-портовете

Коментари
· Иран и САЩ - битката за Близкия изток
· Само диктатура ще задържи президента на власт

Икономика
· Работнички-робини белят орехи под ключ
· Задлъжнели сме с нови 1,8 млрд. евро




Мария Ландова, директор на Националната художествена гимназия: Културата е натикана зад вратата, за да не пречи
Образованието е беззащитно и затова става жертва на политически тенденции

- Г-жо Ландова, Националната художествена гимназия стана на 55 години, как се грижи държавата за нея? Стигат ли парите?
- Естествено, че не. Държавната издръжка е колкото за джип, при това втора употреба - разделете 37 000 лева на 230 ученика и ще видите каква сума се получава. От 2005 г. финансирането се решава с постановление, в което ясно е казано, че "държавата осигурява средства и условия за учебна и производствена практика на ученика по професионални направления". Истина е, че издръжката за училищата по изкуствата са с няколко левчета повече от другите, но ако се разходите из сградата, ще видите за какви условия говорим. Това, с което разполагаме като база се свежда до тебешири и дъски За щастие от тази година имаме няколко нови, бели дъски, получени от дарение. Старите не си знаят годините. Стативите пък са от времето, когато аз съм учила тук, а още тогава бяха много стари, само се пребоядисваха. Щастливи сме, че получихме и сто чисто нови стола. Иначе, години наред от три счупени се събираха части за един. Миналата година бях готова да опаковам един стол, да му вържа червената панделка и да го пратя в парламента