"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 169 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 3/05/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Иван Петраков, баща на убитата росица Белнейска:


- Г-н Петраков, как мина траурната церемония? Имаше ли представители на властта?
- Събрахме се десетина-дванайсет роднини. В най-тесен кръг. Нямаше хора от общината.
- Никоя партия освен АТАКА заинтересува ли се от случая?
- Не, никой освен АТАКА не се поинтересува.
- Вие ли вдигнахте паметника?
- Да, аз с приятели го направих миналата седмица. Вместо да построя къща на дъщеря си, аз й вдигнах надгробен паметник. Красив паметник, но студен. Никой не може да ми върне Росица.



У нас
· Даниел Вълчев щял да дава над 1500 евро учителска заплата
· АТАКА без офис в Русе, ДПС - с два
· Лечков замесен в аферата с източването на еврофондовете
· Всеки българин става донор по закон

По света
· Национализация в Боливия

Коментари
· Политическите нули, които ни управляват
· Енергийната война на великаните

Икономика
· Поевтиняват имотите в София и по морето




Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата: Министър Петков говори глупости между две ракии
Доносници и хора без морал управляват държавата, и са сред най-богатите българи

- Г-н Андреев, преди дни обявихте в агенциите, че вътрешният министър Румен Петков лъже. За какво е излъгал?
- Сегашният вътрешен министър говори определено неистини. Той обяви, че нашата Комисия била злоупотребила с архива и че е манипулирала информация. Това е откровена лъжа. Истината е, че министър Петканов по онова време не спазваше Закона за досиетата. Ние, като комисия, имахме правилник, който стриктно спазвахме. Освен това имахме висок статус, защото бяхме избрани пряко от народното събрание. С това обаче, не се съобрази Петканов. Той ни парира като вкара една абсурдна инструкция за работата с архива, която на практика ни постави в негово подчинение. И лично той имаше право да преценява дали да дава информация по делата или не. Според чл.7 от Закона, всеки български гражданин, който иска да си прочете досието трябва да пусне молба до Комисията. Ние трябваше да проверяваме информацията и да връщаме отговори на гражданите. Чрез инструкцията обаче Петканов еднолично решаваше на кого да дава информация и на кого - не. Така реално ние станахме една пощенска кутия. При нас се събраха около 400-500 молби от граждани, които ние препратихме в МВР. И после ги връщахме на гражданите с уточнението, че достъп до техните досиета има само МВР. Това е грубо нарушение на Закона, тъй като разсекретяването на документите не трябва да е под юрисдикцията на полицейския шеф, който и да е той. Това е архив, който трябва да е част от Централния държавен архив.