"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 179 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 13/05/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Бомбен терор срещу АТАКА


Взривът в клуба на АТАКА във Варна не е от такъв голям мащаб, заяви вътрешният министър Румен Петков пред парламента вчера. По предварителни данни около 1,30 часа през нощта в четвъртък срещу петък неизвестни лица хвърлиха бомба и взривиха офиса на АТАКА във Варна на ул."Ал.Батенберг" 47.


У нас
· Според НЦИОМ: Водещата тройка за изборите са Първанов, Борисов и Сидеров
· Първанов и Станишев се заканиха да се справят с нас, Дончева уточни как - със сила

По света
· Либия вбесена на Паси заради реч срещу Кадафи
· Путин уволни корумпирани чиновници

Коментари
· Ислямски фундаменталисти завземат властта в светска Турция
· ЕС - в задънена улица за конституцията

Икономика
· Спешна помощ става санитар на повикване
· Онкоболните остават извън интереса на държавата




Рафи КеворкЯн, координатор на партиЯ АТАКА за Пловдивска област: Агресията показва безсилието на кабинета
Управляващите вадят от нафталина стари прийоми и мръсни похвати, за да "се справят" с АТАКА

- Как ще коментирате, г-н Кеворкян, отказа на българския парламент да признае геноцида над арменския народ?
- Това е най-болната ми тема. В един от последните броеве на в. "Атака" видях някогашна снимка, на която арменци протестират срещу зверските кланета над техни близки, и останах втрещен. Там някъде на втория ред е моят дядо. Снимка от 1915 г., когато младотурците избиват, унищожават, колят 1,5 милиона арменци. Много ми е трудно да разказвам, без да се вълнувам. От всички оцеляват само дядо ми Еремия и баща ми, който е бил на 9 месеца. Оцелява и бъдещата втора жена на дядо, втората ми баба. Дядо е живял в Чорлу, след това го заточват в Урфа, близо до границата със Сирия, в Арабската пустиня. Валията на града го осиновява, за да го спаси. После късметът помага на дядо да се върне в Чорлу. При бягството от Турция роднините ми се заселват в Асеновград. Тук дядо открива гостилница "България" и живее с новото си семейство 38 години. После се преселваме в Пловдив. В края на дните си Еремия Кеворкян описва живота си. "Слава Богу, българският народ ни прие. Влязохме в България. Този народ нито веднъж не ми е сторил нищо зло. Много, много съм благодарен. Да живее България! Да живеят заедно с нея и моите деца!" И сега вие ме питате как да коментираm отказа на българския парламент да признае геноцида ни. Ще си спестя нелицеприятните изрази и огромното огорчение. Ще кажа само, че този акт е още едно доказателство за мозъчната безтегловност, в която е изпаднала управляващата тройна коалиция. Парламентите на огромен брой държави признаха изтреблението на моя народ като най-нечовешкия акт на 20 век. А в българското Народно събрание се води абсолютно безсмислен дебат. Аз прочетох изказването на депутатката Татяна Дончева. Много ми се иска да се срещна лично с нея, да й дам да прочете мемоарите на моя дядо и да я запитам, така ли щеше да приказва, ако нейната баба е заровена в сирийската пустиня. Дали и тогава ще мисли, че геноцидът е спорен въпрос - имало ли го или го е нямало човекоубийството на младотурците.