"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 25 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 11/11/2005
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Поредния МВФ - бюджет


Дори и бегъл прочит на разчетите на хазната за догодина навеждат към два-три извода. Първо, нищо от това, което обещаваха членовете на управляващата коалиция преди изборите, не може да бъде открито в тях.



У нас
· Костов и Стоянов се ревнуват за дясното
· Кабинетът подкрепи Гайдарски, митинг пред “Св. Екатерина” днес
· След сигнал на АТАКА за терор започват проверки на цигански босове

По света
· Холандия не ни пуска в ЕС
· Ал Каида удари и Йордания

Коментари
· Има ли цензура у нас или да

Икономика
· Българи и чужденци с еднакви цени за хотели




АТАКА е прозорец към истината
Георги Димитров
- С какво ви привлече идеята АТАКА, г-н Димитров?
- Преди повече от две години, гледайки предаванията на Волен Сидеров по СКАТ, реших, че най-после някой в нашата страна казва истината. Има един прозорец към истината, през който българите да виждат какво действително става в тази държавица.  Макар и за десет минути Сидеров казваше неща, които се криеха умишлено, за да може единствено и само да се манипулира българският народ. На 3 март изпратих по интернет на Волен  писмо, в което му честитих националния празник - Освобождението от турско робство. Това беше началото на нашата кореспонденция. Започнах да му пиша за големите проблеми на Хасково, които се скриват от хората. За български училища, които се приватизират от турци и в момента се правят на шивашки цехове. За закрити детски градини и ясли, които имат същата участ. Постепенно разбрах, че това е човекът, зад когото мога да застана и да се боря, защото наистина имахме едни и същи виждания и идеали. Така че това беше първата ми връзка с АТАКА. Предаването обаче не беше достатъчно. За да се промени нещо, действително трябваше да се влезе в политическия живот - в голямата политика. С нетърпение очаквах да се направи някаква патриотична формация. На 17 април, когато се учреди партия АТАКА, аз бях в залата на "Раковска" 108. Това беше първият ми директен контакт с Волен Сидеров, но  все едно, че бяхме дългогодишни приятели.