"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 288 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 15/09/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Общински автомобил помете жена, ченгетата потулват случая


Автомобил на общинската фирма "Софийски имоти" АД помете Елена Г. (32), докато стояла на тротоара на столичния булевард "Гурко" 47. Служителите на министър Петков, които са ангажирани със случая, се опитали да потулят инцидента, като заявили на приятелка на пострадалата "да не се занимава с глупости, защото я е отнесла кола на общината". В момента Елена Г. е неподвижна и повече от три дни чака полицейския протокол по случая.   



У нас
· Осъдиха условно кмет от ДПС за кражба на пари от наводненията
· Зам.-министър Чаушев: Възможно е съдът да потвърди смъртните присъди в Либия

По света
· Пазарната икономика препънала Евроконституцията
· Франция предупреди Турция да внимава за ЕС

Коментари
· 600 хил. бедни българи ще платят предизборния ход с цената на тока

Икономика
· “Металагро” е лидерът на агротехниката в България
· Болни "почерпиха" с развалени плодове здравни служители




Надя Стаменова, учителка в столичното 41-о ОУ "Св.Патриарх Евтимий": Расте мислещо поколение
Добрият учител е с един скок пред своите ученици, а не с една крачка

- Г-жо Стаменова, 15 години вече работите в едно и също училище. С какво 41-о е по-различно от останалите?
- Завърших 35-а езикова гимназия с руски език, училище с изключителни традиции. За мен то е свързано с невероятната руска култура. Сега, след толкова години, виждам, че там съм се научила на самодисциплина, научила съм се да си поставям цел и да я преследвам, да не се отказвам. Опитвам се да го предам на моите деца. За мен 41-о училище е най-скъпото нещо. Там бях на практика като студентка, след това кандидатствах за учител, издържах, колегите ме приеха радушно. Ние сме един обединен и сплотен колектив. Смятам, че такава атмосфера трудно се постига. Децата от първия ми випуск са вече завършили студенти. Имам една ученичка, която всяка година по Коледа ми се обажда от Париж, учи в Сорбоната. Няма по-голяма награда от това на 24-и срещу 25-и декември да чуя гласа й, да ми каже: "Привет от далечен Париж."