"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 386 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 5/01/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Болните от рак обречени след три дни


От понеделник клиниката по химиотерапия в Централния онкологичен институт в София спира да приема болни. Причината е, че липсват необходимите за терапията медикаменти. На болните, дошли вчера за манипулации в клиниката, било съобщено, че ще бъдат лекувани с изписаните вече медикаменти до началото на следващата седмица, след което лечението им временно се преустановява.
Това съобщи за "Атака" Йорданка Радева, учителка в търговския техникум, онкоболна.



У нас
· Викат Овчаров на разпит, той вини сини за „Топлофикация“
· Кадафи: Свободата на сестрите е глупост без значение

По света
· Ферхойген не ще Кунева за комисар
· Италия предлага световен мораторуим за смъртното наказание

Коментари
· ЕС ще ни излекува от Едиповия комплекс на комунизма

Икономика
· Сръбски експерти: Идат мрак и скъпотия след спирането на АЕЦ "Козлодуй"
· ТИР-овете задължително с лиценз от ЕС




Професор Кръстьо Петков: Апогеят на АТАКА предстои

(Продължение от миналия брой)

- Г-н Петков, след последните парламентарни избори за НС у нас се появи нов политически субект - АТАКА. Как виждате мястото на партията в бъдещата българска политика?
- Още преди парламентарните избори написах в някои медии, че АТАКА не е временен феномен. Нейният апогей предстои. Това пролича и на президентските с очевидния електорален успех на Волен Сидеров и на организацията, която той ръководи. За АТАКА гласува и значителна част от интелигенцията, хора с висока квалификация, бизнесмени. Стратегическо предизвикателство пред партията е тя да протегне ръка и на различни граждански и съсловни формации. АТАКА е неподправена, необременена от греховете на т.нар. стари партии, не изпълнява корпоративни поръчки и не превива гръб пред олигархията. Новият национализъм, който тя носи със себе си, ще й осигури трайно място на политическата сцена. И като социолог ще призная: аз отдавна чувствах липсата на такъв феномен в обществото, който размърда политическото блато у нас.