"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 442 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 9/03/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Приеха закон на АТАКА срещу гаври с герба и знамето ни


Депутатите вчера с мнозинство приеха предложения от ПГ АТАКА законопроект за строги санкции срещу вандалите, които посягат върху българският химн, герб и знаме. Националистите се пребориха да бъде коригиран текст в Наказателния кодекс в чл.108, ал.2 и всички престъпници, които посегнат върху националните ни символи, да бъдат санкционирани с глоби до 5000 лв., или да бъдат пращани в затвора за 3 години.



У нас
· Приеха закон на АТАКА срещу гаври с герба и знамето ни
· Човекът на Кабил във фонд „Земеделие“ въртял далавери за 1 милион лева

По света
· Горбачов възмутен от ядрените планове на Блеър
· Девет изгоряха в огнен ад в Ню Йорк

Коментари
· Ставаме мишена за иранските и руските ракети
· Станишев нехае за българските национални интереси

Икономика




Отец Стефан: Повечето от политиците ни са атеисти

- Отче Стефане, по средата на Великите пости сме. Какъв е смисълът на това въздържание за вярата ни?
- В един богослужебен текст от началото на Великия пост се казва следното: "Като постиш от ястие, душо моя, а от страстите не се очистиш, напразно се радваш на неяденето: то няма да ти бъде оправдание, но като лъжлива, ще бъдеш възненавидяна от Бога и ще се уподобиш на злите демони, които дори съвсем не ядат..." Постът се обезсмисля, ако го възприемаме само като традиция. Той се превръща в диета, ако се сведе само до въздържание от някои храни. Образно казано, с боб и леща не може де се влезе в царството Божие. Евангелието не е книга с готварски рецепти. Постът трябва да бъде преди всичко въздържание от грях, от зло, от егоизъм. Постът е духовна дисциплина, част от духовния живот, опит духовното да превъзмогне плътското. Ако ние постим, а не сме в църквата, постът е духовно безполезен. Постът принася спасителна духовна полза, когато е придружен с вяра, молитва, покаяние, милосърдие и най-важното - с редовно причастяване. В богословски аспект постът е спомен за 40-годишното скиталчество в пустинята и напредване към Обетованата земя. Днес ние, скитащите през пустинята на греха, сме устремени към нещо много по-велико от Обетованата земя - към обетованото (обещаното) царство Божие.