"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 662 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 22/11/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум


У нас
· ATAKA: МВФ и Световната банка ни наложиха бюджет на мизерията
· Протестиращи учители заплашиха да не дават бележници

По света
· Изчезнаха личните данни на 25 млн. британци
· Говорителят на Буш го обвини в лъжа и изтичане на информация

Коментари
· Волен Сидеров: Обсъждането на бюджет в несуверенна държава прилича на дебати между затворници

Икономика
· Фармацевти искат ДДС за лекарствата да падне на 5%




Проф. Георги Бакалов, зам.-ректор на Софийския университет: „Митът Батак“ се прицели в паметта на народа

- Проф. Бакалов, като историк как ще коментирате проекта "Митът Батак" на Улф Брунбауер и Мартина Балева, който отрича Баташкото клане, турските зверства? Неотдавна излезе и книгата им "Батак като място на паметта".
- През март получих по Интернет съобщение за този проект, когато той беше почти неизвестен, искаха да взема отношение по въпроса. Целият проект беше преведен от легализиран преводач от немски език и беше ми изпратен на хартиен носител. Консултирах се с неколцина историци - специалисти в тази проблеметика, говорих и с културолози и изкуствоведи, които можеха да преценят качествата на проекта, без неговата историческа стойност. Мнението на всички беше, че това е  много слаб проект. Хората, които се бяха заели с него - Мартина Балева и д-р Улф Брумбауер от Свободния университет в Берлин очевидно не познаваха добре нашата история, нито бяха наясно как може една картина, едно художествено произведение да формира т.нар. мит за Батак в националното съзнание на българите и особено на подрастващите. Една картина не формира националното самосъзнание, нито пък отношението на българите към кланетата в Батак. Това са неща, които се научават от записки на кореспонденти, на съвременници, от мемоарната литература, от художествени произведения, написани в памет или във връзка с това събитие след Освобождението. В такъв смисъл самата задача като научна задача беше несъстоятелна.