"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 740 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 27/02/2008
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Турски дипломат се меси в община Бургас


Натиск от името на турския консул в Бургас се оказва върху общинарите с цел да гласуват срещу декларацията за арменския геноцид, внесена от АТАКА. Главният секретар на турското консулство в Бургас Гюнай Тахир от няколко дни "обработвал" представители на различните партии в Общинския съвет в града. Нито един от 13-те общинари от АТАКА не е разговарял с него, обясни членът на местния парламент и председател на Общинския съвет Валери Симеонов. "На мен лично ми се обадиха възмутени колеги, на които няма да кажа имената, защото имат  бизнес с турски фирми. Те са получавали "доброжелателни съвети" да не подкрепят декларацията, осъждаща геноцида над арменците, защото това бил държавен въпрос, а не лъжица за нашите уста", уточни Симеонов. Според него оплакалите се членове на местния парламент са отказали да поемат такъв ангажимент. "Ще видим какви са резултатите на предстоящата сесия на Общинския съвет в Бургас на 28 февруари, когато ще се гласува декларацията", заключи Симеонов. 



У нас
· Стачка в CEZ ще остави София без ток
· Уволниха ченгето, разкрило далаверите в "Топлофикация"

По света
· Забрана за социологически проучвания в Русия
· Сръбски вестник: Хиляда руски войници пристигат в Косово

Коментари
· Агресивният ислям надвисва над България, местните марионетки учат турски език

Икономика
· Фермери замерят управляващите с яйца, искат субсидии




Антоанета Христова, политически анализатор: Националната кауза изпъкна на фона на недоволството

- Г-жо Христова, като политически анализатор и психолог как оценявате вота на недоверие към правителството и свързаните с него протести на обединената опозиция?
- Всяко политическо действие трябва да има смисъл и от него да се усеща конкретната полза за отделния човек. Големите митинги на опозицията в миналото се дължаха на вътрешната убеденост, че се участва в исторически акт, който ще промени личната съдба на всеки един от нас в положителна посока. От тогава до днес хората придобиха т.нар.заучена безпомощност, т.е. случващото се ги убеди, че от тях нищо не зависи и че всеки, стъпил в политиката, си играе собствената игра, без да мисли за другите. Това доведе до силна отчужденост от собствените ни политици и институции, и до недоверие, което спъва изразяването на гражданска позиция. Ето защо никой реалист не можеше да очаква голямо гражданско участие на организирания общ опозиционен митинг. Неубедително звучаха и някои от лидерите на опозицията, които не излъчваха единство, а напротив - желание да проверят собствените си позиции и/или да лидират темата.