"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 896 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 8/09/2008
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Поредната акция на МВР срещу АТАКА завърши с неуспех


Поредният опит на полицията в България да приложи терор над симпатизанти на партия АТАКА вчера се увенча с неуспех. В събота при честванията на 123-годишнината от Съединението в Пловдив бяха арестувани петима симпатизанти на партията на Волен Сидеров, без патриотите да са нарушили по никакъв начин закона. 15-годишният Здравко Чимски, 30-годишният Сашо Цирков, 21-годишният Радослав Чакъров, 56-годишният Иван Донев и 60-годишната Росица Димитрова били прибрани от ченгетата около 19,30 ч. на път за пл. "Съединение", защото носели плакат на АТАКА, който "уронвал престижа на управляващите".
"Целта на МВР с това поредно беззаконие е да откажат хората от протести. Иначе как да тълкуваме арест заради плакат, с който ние категорично отхвърляме комунизма, фашизма и пантюркизма, заeдно с техните представители във властта - Станишев, Сакскобургготски и Доган", отсече водачът на българските националисти. След намесата на Волен Сидеров петимата незаконно арестувани националисти вчера бяха освободени.



У нас
· Инвеститорски интерес стои зад пожара в Рила

По света
· Путин: Западът зависи от руския газ и петрол
· НАТО не дава пет пари за отбраната на България

Коментари
· Премиерът насъска пловдивската полиция срещу АТАКА

Икономика
· Прокуратурата спря преписките по царските имоти




Репресираниqт николапетковист Манол Манолов: Милиционерският терор пак властва в България
- Г-н Манолов, Вие сте една от многото жертви на насилие от зората на комунизма в България. Разкажете как се озовахте под прицела на Държавна сигурност.
- Беше октомври месец 1945 г., аз пътувах с каруцата си, вечерта дойдоха едни мъже с мотор с кош, уж катастрофирали и поискаха да им помогна. Когато видях мотора си помислих, че са от гранични войски, все пак живеех близо до границата. Бяха пияни, но аз им оказах съдействие. Оказа се че нямат нищо счупено, единият само беше ударен в ръката, защото му течеше кръв. Изправих мотора, вързах го за каруцата си и ги качих при мен. В този момент се закачи карабината им на крака ми, оттам и помислих, че са граничари. Прибрах се вкъщи, съпругата ми ни посрещна, а аз взех един кон и отидох в управлението. Казах им, че при мен има такива и такива хора, не знаех точно какви са, защото те не можеха да говорят, все още не бяха изтрезнели. Те дойдоха с файтон и ги взеха. След десетина дни един милиционер дойде при мен да ми изкаже благодарност. Оказа се, че единия който съм спасил е бил началник на държавна служба, а другия от стопанска полиция, големи хора за времето си. Тогава властта беше от неграмотни хора, с ниско образование, но по нареждане отгоре ставаха и директори и други.