"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА Вестник АТАКА
брой 950 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 10/11/2008
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив

Форум

Картел, близък до властта, отказва да свали цената на хляба


Хлебари масово отказват да свалят цените на самуните, защото спазвали изисквания на ЕС. Обясненията са, че трябва да защитят европейските стандарти за продукцията си.  Затова цената на хляба се задържа висока, въпреки че цената на зърното се е сринала около 100 %, коментира вчера председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Красимир Аврамов. Според него, цената на хляба в България е най-ниска, тъй като покупателната способност на хората е най-ниска в целия ЕС. Съществува картел на близки до властта производители на хляб, който нарочно държи цените високи, алармираха депутати.
Производителите на хляб държали сега, когато има излишък от зърно, да покрият изискванията на Европа за продукцията си. Заради добрата реколта цената на хлебната пшеница у нас е паднала с повече от 150 долара в сравнение с първите месеци на годината.


У нас
· АТАКА: Избиването на тракийските българи да се признае за геноцид

По света
· 20 жертви на пожар на руска атомна подводница
· Исландия проси пари от Китай

Коментари
· Първанов на туризъм в Мексико!

Икономика
· Петър Димитров се скри в Бразилия от работниците на "Кремиковци"




Христо Попов, депутат от АТАКА: Бюджет 2009 налива предизборни пари в партийни фирми
- Г-н Попов, отразява ли Бюджет 2009 рецесията, безработицата и свиването на потреблението? Това реалистичен антикризисен бюджет ли е?
- Ако този бюджет беше внесен преди да е започнала  икономическата криза, щях да кажа, че отново се залагат изкуствено ниски параметри по приходната част, за да се изкара голям бюджетен дефицит. За тази година се очаква бюджетен излишък около 6 млрд. лв., догодина той ще стигне 8-10 млрд.лева. Целта е ясна, да бъдат раздадени тези пари по Закона за обществените поръчки пак на фирми от тройната коалиция, за да се запасят предизборно с достатъчно средства, за да могат да се купуват гласове. Но сега ситуацията е коренно различна. Има елементи на рецесия, както в еврозоната в САЩ, така и по света. Не само че има намаляване на икономическия растеж, но и в много от страните той вече е отрицателен, което означава рецесия. Това е резултат от разразилата се финансова криза и ликвидна - в банковата система. В България това се отразява по следния начин - банките, които всъщност са собственост на чужди банки, в момента не разполагат с ресурс, който да идва отвън и който да раздават като кредити - потребителски, жилищни и за бизнеса. Единствените средства, които постъпват в банковата система в момента, са от вноските по кредитите на хората и фирмите, които вече са изтеглили кредити, т.е. на вече съществуващи заеми. Понеже сме развиващ се пазар, бяхме обект на интерес от страна на чужди банки и инвеститори, понеже инвестициите в България носеха по-високи печалби. Икономическият растеж в България е 7% и затова банките имаха неограничен ресурс, който вложен тук носеше по-големи печалби. В момента такъв ресурс няма. Ограничаването на парите за кредитирането на фирмите води до намаляване на потреблението на хората. Ефектът от рецесията е отражението на финансовата криза върху реалния сектор, върху производствените предприятия и услугите в страната. Там ще има свиване. Ще се произвежда по-малко, поради по-малкото търсене, ще има съкращаване на работни места и оттам по-малък БВП. След като предприятията произвеждат и предлагат по-малко услуги и хората потребяват по-малко, това ще се отрази пряко в приходната част на бюджета. Заложеният ръст в нея е 4,7%.  Този ръст е надценен. Няма да сме изненадани, ако догодина той не достигне 4,7%, а бъде 2 или 1 процент. Дано не стигнем до рецесия.