Глас народен

Иска ми се да нахвърля някой и друг щрих по въпроса за В и К и монополистите като цяло. Нека направим сравнение между монополните предприятия сега и по татово време. Тогава монополистите съвсем не бяха така всесилни. При сигнали за  пропуски, само за 24 ч. Градският комитет на Партията можеше да смени директора на фирмата, а оттам и цялото ръководство. Цените на монополните услуги периодично се защитаваха  пред Държавния комитет по цените въз основа на единна нормативна база. Имаше Държавен и финансов контрол, който проверяваше с месеци цялостната работа на монополистите. Главните счетоводители имаха големи права, но при издънка задължително отнасяха присъди. Имаше добре обучени финансови ревизори, санитарни и банкови инспектори, вътрешно ведомствен контрол. Цялата система от мерки водеше до един сравнително добър контрол върху работата на предприятията монополисти! Ако в системата на ВиК успяваха да бъдат на далавера, то беше защото ежегодно усвояваха средства за подновяване на амортизираната канализация, което не извършваха. Естествено, това им е било позволено - да не излезе, че тогава всичко е било идеално. Потребителите плащаха такса индустриален канал и такса пречистване, годините минаваха, предприятията на В и К си вземаха големите заплати, а подмяната на тръбите все оставаше за следващата година.
Как стои въпросът с фирмите монополисти в момента?