Глас народен

Уважаема редакция, бях смаяна от вещината, с която "Желязната лейди" разкрива същността на капитализма в своята книга "Изкуството на държавника". Горещо я препоръчвам на всеки, особено на нашите държавни мъже. Крайно време е вместо да човъркаме в миналото като взаимно се упрекваме, да проумеем, че пазарната икономика не е низ от случайни пазарни взаимоотношения между частните производители. Тя е едновременно и наука, и изкуство. Тачър посочва, че хаосът на началното натрупване на капитала отдавна е отминал и световната икономика е изправена пред нови предизвикателства. Ето някои от съветите й: "Не вярвайте на твърденията, че военните интервенции могат да успеят без очертани военни цели. Не се заблуждавайте, че Западът може да възстановява общества. Не подценявайте предела доколко гражданите могат да понесат жертвите. Не позволявайте на тираните и агресорите да се измъкват безнаказано."
Основателно Тачър съветва политическия елит да бяга от съблазните, защото за развитието си едно общество трябва да е съставено от критични, добре подготвени индивиди с морални принципи. Когато у нас се издига възгласът: "По-малко държава!", даваме ли си сметка, че за това е нужна по-висока степен на обществено съзнание? Имаме ли такива личности, които да управляват мъдро държавата и себе си? И на какво дължим тогава нашенския хаос? Маргарет Тачър прави успореден анализ на капитализма и социализма. Политическата идеология известна като Тачеризъм включва намалени разходи на правителството и приватизация на притежаваната от правителството промишленост. "Колкото е по-голяма хапката на правителството, толкова е по-беден отделният човек" казва Тачър.