??????? ?????
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=15475&format=html&edition_id=224

Румъния репресира българите на своя територия

Албанските власти демонстрират уважение към нашето малцинство, но там то е най-малобройно в сравнение с другите ни съседи

Пламен Павлов*

(Продължава от предишния брой)

След като великите сили разпокъсват България и я раздават на съседните страни, техните правителства започват насилствена асимилация на населението. Това констатира във вчерашния брой Пламен Павлов. Той констатира още, че най-голямата българска общност в момента се намира в изкуствено създадената държава Македония - бившата югославска република. 67% от населението там е българско, но управляващите там го наричат малцинство. Пламен Павлов проследява съдбата на сънародниците ни и в Югославия.

През 1918 г. българите във Влашко са мнозинство от населението в 26 града и 160 села. Към същата година по наши дипломатически данни българите в Румъния са 149 308 души и то по непълни, стари сведения (от 1906 г., 1908 г., 1912 г.). В това число не влизат българите от Трансилвания и Банат. На територията на Румъния се намират и някои исторически, възникнали преди много векове, по-малки общности с български произход: карашовени, свиничани, шкеи, бунгардски българи, които почти напълно са загубили българското си самосъзнание. Секешпе (наричани още "секлери" или "сикули") в Трансилвания, които наброяват над 200 хил. души вероятно са от древнобългарски произход. Може би от тяхното народностно име произлиза популярният в Румъния етникон

"шкеи", с който са
обозначавани българите
от Средновековието.
По принцип секеите от много векове имат унгарско национално самосъзнание, но сред тяхната интелигенция се знае и цени връзката им с древните българи.
Предците на днешните българи в Румъния имат различни по тип организации още отпреди 1878 г. През първата половина на XX в., особено след 1918 г., дейността им е силно ограничена, въпреки че броят на българите е много по-голям в резултат на предаването на Южна Добруджа, Бесарабия и Банат на Румъния след Първата световна война (до 1940 г.) - по официални данни тогава в северната ни съседка живеят 366 384 българи (1930 г.). Съответно 185 хил. в Добруджа (Северна и Южна), 164 хил. в Бесарабия {бесарабски българи), 10 хил. в Банат, а останалите в Букурещ, Олтения, Мунтения и т.н. Както се вижда от пръв поглед, и в тази статистика броят на българите в Румъния е силно занижен - най-вече православните българи във Влашко са сведени до минимум. Независими оценки показват, че до 1940 г. в Румъния живеят около половин милион българи. След Първата световна война българите в Румъния са подложени на много притеснения и репресии, а по време на комунистическия режим организациите им са окончателно закрити.
След демократичните промени през декември 1989 г. са регистрирани Съюз на банатските българи (Тимишоара, 1989 г.) с дружества в Арад, Дета, Сън-Николау Маре, Дудещи веке (Стар Бешенов), Винга и др.; Общност "Братство" с център Букурещ (1992 г.) и дружества в Александрия, Констанца, Браила, Търговище, Кълараш, Бъйлещ, Бълен, Извоареле, Брънещ и др. Българското културно дружество в Букурещ (създадено през 1990 г.) до 1998 г. е в организацията "Братство", но тогава я напуска и на свой ред създава собствени структури в някои селища. Регистрирани са и организациите "Единство" (1995 г.), Съюз на българите павликяни (Арад, 2000 г.), Асоциация за българо-румънско приятелство "Хр. Ботев" (Букурещ, 2000 г.). След 1990 г. излизат вестник "Наша глас" (в Тимишоара, на павликянски български диалект, с латиница), сп. "Литературна мисъл" (в Тимишоара), вестник и списание "Българска зорница" (в Букурещ, на литературен бълг. и румънски език). Банатските българи имат свои католически храмове. В селищата на православна общност се служи на румънски език. Единствено църквата "Св. Илия" в Букурещ е с български свещеник и е под юрисдикцията на Българската православна патриаршия.
По неофициални данни българската общност в Албания е около 50 хил. души, но по други прогнозни оценки тя брои близо 100 хил. (към 1998 г.). В страната е официално признато само "македонско" етническо малцинство, но през 90-те години на XX в. редица държавни дейци

в Албания декларират
уважение към българите

в страната, имайки предвид същото малцинство. Българската дипломация обаче не реагира достатъчно настойчиво, за да реши този толкова важен за нацията стратегически проблем.
Българският етнически елемент населява райони в близост до границата на Албания с Македония: Голо Бърдо, Мала Преспа, Корча и близките села Дреново, Бобощица, Връбник. В областта Гора, окръг Кукъс, живеят около 3 хиляди българи мюсюлмани от общността горани. В резултат на урбанизационните процеси българи от посочените места се заселват в Елбасан, Тирана, Дуръс (Драч), Берат и др. В районите на Мала Преспа и Корча българското население е християнско. В района на Голо Бърдо около 30-40% от българите са християни, а останалите са мюсюлмани. В Албания са регистрирани българско дружество "Просперитет Голо Бърдо" (Тирана) и Културно дружество "Иван Вазов" (отново в Тирана) с филиал за района на Мала Преспа. След 1944 г. и особено след 1991 г. българското население в Албания е подложено на усилена македонистка пропаганда, прокарвана от Скопие. Отпорът от страна на българската държава на тези противобългарски действия обаче е недостатъчен. Българските организации в Албания не притежават свои медии, нито реална финансова подкрепа от България. За сметка на това в района Мала Преспа за местните "македонци" работи локална радиостанция (от ноември 2002 г.), поддържана от Скопие. В случая коментарът наистина е излишен.
По прогнозни оценки изконното българско население в Гърция брои около 255 хил. души - близо. 200 хил. християни в Беломорска Македония и близо 40 хил. българи мюсюлмани ("помаци") в Западна Тракия. Естествено налице е и вътрешна миграция на тези две групи в големите градове и други части на страната. Според данни на Европейската комисия 105 хил. гръцки граждани говорят български като майчин език (1997 г.). На практика част от българското население не знае (или не се осмелява да декларира) българския си език. Емиграционният поток на българи към Гърция, обусловен от икономически причини, след 1989 г. сумарно се изчислява на около и над 100 хил. души (главно сезонни работници, домашни помощници, студенти и т.н.). За съжаление и тук числата са приблизителни, при това непрекъснато варират.
Коренното българско население в Гърция живее в райони, които са част от българското етническо и историческо пространство (Южна Македония и Беломорска Тракия). Най-компактно е то в Югозападна Македония около районите на градовете Лерин (Флорина), Костур (Кастория), Воден (Едеса), Кайляри (Птолемаида), Негуш (Науса), селата северно от Солун, отчасти около градовете Серес и Драма. В Западна Тракия (Беломорието) е компактната общност от българи мюсюлмани ("помаци"), която според гръцки данни брои около 36 хил. души: 23 хил. в района на Ксанти, 11 хил. в областта Родопи и 2 хил. в района Еврос по десния бряг на Марица.
Гърция официално признава само "мюсюлманско малцинство", в което влиза и местното турско население.
Сред българите-мюсюлмани, макар и в неофициален план, се лансира тезата за "помашка нация", език, фолклор и т.н. Издават се речници, граматики и сборници на този измислен "език", с което се появява опасност от повторение на случая с т.нар. македонски "език" и "нация"... Сред българското население в Егейска Македония действа застъпващата идеите на македонизма организация "Виножито" ("небесна дъга" според народен фразеологизъм на местния диалект), а сред мюсюлманите - официално регистрираната "Партия на помаците в Западна Тракия". Във Воден е създадено сдружението "Български човешки права в Македония" (2000 г., нерегистрирано). Официлно са признати само организациите на български имигранти в Гърция: дружествата в Атина ("Отец Паисий" и "Васил Левски"), българо-гръцките дружества за приятелство в Солун и на о-в Лерос. В тях членуват и гърци, приятели на България, бивши гръцки политически емигранти в България (след гражданската война в Гърция от края на 40-те години на XX в.) и техни потомци. Пред 90-те години на XX и в началото на XXI в. в Атина се издават частните вестници "Светлина" , "Контакти", "Атински вести", "Хъшове", "Български глас" и др. Максималният брой е осем седничника, по-специално към 2002 г. Всички те се издържат от собствени приходи, някои спират да излизат, появяват се нови и т.н. И тук пред България стоят сериозни задачи, които действително не търпят отлагане.
Официални не са публикувани, но

българите в
Република Кипър,
където доминира гръцкото население, са няколко хиляди. Ядрото на общността е представено от лица, встъпили в брак с кипърски граждани (предимно отпреди 1989 г.). Потокът от търсещи работа българи е най-силен в началото на 90-те години на XX в., като на острова има и много временно пребиваващи, вкл. спортисти, музиканти, студенти и др.
Според различни оценки изселниците от българските земи от Освобождението (1878) до края на XX в. в Турция сумарно дават внушителната численост от ок. 1,5 млн.души, а потомците им са неколкократно повече. Това число визира мюсюлмани, изселници от България след 1878 г., в преобладаващата си част български турци. По различни данни се приема, че около 300 хиляди от мюсюлманските изселници от българските земи (включително Македония, Беломорието и др.) са от български произход (т.е. българо-мохамедани, "помаци"). В края на XX - началото на XXI в. най-тясно свързани с България са изселниците от времето на т.нар. "възродителен процес" от 1989 г. (около 350 хиляди души), отчасти и от предишни изселнически вълни след 1944 г., както и работещи временно в Турция български турци (след 1989 г.).

(Следва)