"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 227 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 3/07/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Депортирани от Сталин българи живеят в Средна Азия


Наричат Чикаго новата емигрантска столица на съотечествениците ни, избрали да работят в САЩ

Пламен Павлов*

(Продължава от предишния брой)

Много "стари" и "нови" българи живеят в някогашните републики на бившия СССР, писа в миналия брой авторът Пламен Павлов. По времето на Сталин някой от тях са интернирани в Сибир или просто убивани. Други са претопени в "братския Съветски съюз". Независимо от това в много от републиките все още има хора, които носят българско самосъзнание.

Великобритания е сравнително "нова територия" за българско присъствие. В периода на т. нар. социализъм в България (1944-1989 г.) емигрантите в Англия са не повече от 3-4 хил. души. Процесът на емиграция се разраства през 90-те години на XX в. Според неофициални оценки на български организации към 2000 г, броят на българите там е над 10 хил. души. Нова "вълна" следва в началото на XXI в. Отново по неофициални оценки само в Лондон живеят постоянно, пребивават временно, работят или учат около 30 хил. българи. Диаспората е представена в Лондон, Бирмингам, Саутхемптън и др., като съществуват различни, често неформални сдружения, студентски дружества и клубове. Издава се двуседмичен в. "Будилник", а са създадени и редица български сайтове в Интернет. За Ирландия (Ейре) също отсъстват официални данни. По най-общи оценки в републиката живеят и работят няколко хиляди българи, като по-масираното движение на наши сънародници към тази страна е от края на 90-те години на XX в. и началото на XXI в.
По официални данни трайно установилите се в Италия българи са около 6 хиляди (1993 г.). Числеността на временно пребиваващите, работещите и т.н., част от които се заселват трайно през 90-те г. на XX в. и началото на XXI в., е много по-значителна, но отсъстват дори приблизителни данни. Над 23 хил. души са емигрантите от Република Македония (по официални данни от 2001 г.). В такъв случай броят на българите в Италия вероятно е около 50 хиляди души.
Основното ядро на българската общност се формира след Втората световна война и притежава относително висок социален статус (музиканти, оперни певци, инженери и др.). През 1981 г. общността наброява около 1 500 души, като в това число не влизат българите от Македония. Броят на общността нараства чувствително след 1989 г. Значителна част е съсредоточена в големите градове на Северна Италия (Милано, Торино и околните селища), Рим, Генуа и др. Български организации съществуват отпреди Втората световна война, като след 1944 г. дейността им замира. През 1960 г. към Ватикана е учреден "Български църковен център", обединяващ католическото духовенство, а

Радио "Ватикана" излъчва програми на български
език. Отсъстват официални български организации.

Българската диаспора в Белгия брои 4 хил. души, които живеят постоянно в страната (Брюксел, Антверпен, Лиеж, Гент, Брюж и др.). Броят на временно пребиваващите, работещите и т.н. е неустановен. Над 2 хил. са емигрантите от Република Македония (1994 г.). Така по прогнозни оценки броят на българите в Белгия вероятно е около 6-7 хил. души. Съществуват Българска църковна община и обществена библиотека (Брюксел). В Дания трайно заселилите се българи са около 400 души, основно в Копенхаген и малка група в Орхус, където са създадени Датско-български дружества. Броят на временно пребиваващите варира. Емигрантите от Република Македония са над 3 хиляди (по данни от 1994 г.), т.е. сумарно българите в Дания са вероятно около 5 хиляди. По неофициални данни трайно установилите се българи в Холандия са около 1 500 души, предимно в Амстердам, Ротердам, Хага, Лайден и др. Над 1 000 души са емигрантите от Македония (1994 г.), с което общият брой надхвърля 2-3 хиляди българи. Регистрирани са Холандско-българско дружество, Български бизнесцентър "Бенелюкс" и др. Периодично излиза сп. "Беседа". Друга категория са временно пребиваващите български граждани, включително и с неуреден статут (около 200 са екстрадираните в България през 2002 г.).
Испания също е сред по-новите "територии" на българската диаспора. Емиграцията след Втората световна война е сравнително малочислена. Отсъстват точни данни, но традиционната "стара" емиграция е само 3 хил. души (1998 г.). По прогнозни оценки българите в Испания вероятно са много над 10 хиляди (към 2002 г.), което се дължи на икономически емигранти от началото на XXI в. Българи живеят в Мадрид, Барселона, Малага, Сан Себастиан, Валядолид, Палма де Майорка и др. Основната част са временно пребиваващи и работещи в страната. Няма регистрирани български организации. Сходна е картината и в Португалия, където по неофициални данни трайно установилите българи към 1997 г. са едва 120 души. Вследствие на миграционните процеси към Западна Европа в края на XX в - началото на XXI в. по прогнозни данни числеността им е над 6 хиляди (2002 г.), предимно в Лисабон, Порто, Сетубал и др. През същата година е проведен е първият събор на българите в Португалия.
Над 4 хиляди са българите (само от България) в Швеция, главно в Стокхолм, Малмьо, Гьотеборг, Упсала. Около 5 хиляди са емигрантите от Република Македония. Така сумарно хората от български произход в Швеция са около 10 хиляди. Регистрирани са три църковни общини (в Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо), Българо-шведско културно дружество, Комитет за българо-европейско сътрудничество (Упсала) и др.
В Норвегия до средата на 90-те години на XX в. живеят около 400 българи, а според други оценки около 1500, главно в Осло (2001 г.), предимно специалисти, музиканти и т.н. Налице са и опити за заселване на икономически емигранти, включително български роми, пресичани от властите (2001 г.). Регистрирано е Норвежко-българско дружество, което издава в. "Хоризонт" (на норвежки език), дружество "Димчо Дебелянов", българска православна църква "Св.св. Кирил и Методий" (от 1993 г., Осло). До 90-те години на XX в. българите във Финландия едва 300 души, а по други данни са около хиляда души (2001 г.), предимно в Хелзинки и Турку. Създадени са "Клуб България" и Финландско-българско дружество. Българската

имиграция най-често е вследствие на смесени бракове,
в състава й влизат работещи в страната музиканти, инженери, лекари и други.
Трайно установилите българи в Швеция са около 2 хил. души (Берн, Женева, Цюрих, Базел, кантон Во, към 2000 г.). След 1989 г. в страната пребивават временно, работят или учат още няколко хиляди българи. Съществува Швейцарско - българско дружество в Берн, радиопрограма "Български час". По данни на македонската статистика в Швецария живеят около 54 хил. изселници от Република Македония, с което броят на хората от български произход в тази държава се увеличава многократно - на около 60 хиляди.
Един от далечните и необичайни ареали на българска диаспора е Азия. Най-много българи има бившите републики на Съветския съюз, които след 1991 г. стават независими държави в Средна Азия. Според данните от преброяването на населението в СССР (1989 г.) българите в Казахстан са около 11 хиляди, основно в Алма Ата (Алмати), Атирал и Павлодарска област. Според други данни обаче те са близо 50 хил. души (2000 г.). Все пак като най-вероятна се приема численост от 15-20 хил. души, предимно бесарабски и кримски българи, както и гагаузи. Част от тях се заселват в началото на XX в. в тази част на тогавашната Руска империя като икономическа миграция, но основната маса е от депортирани българи от режима на Сталин през 40-те години на XX в. Друга "вълна" са представителите на т.нар. бригадирско движение в СССР през 50-те и 60-те одини на XX в. Днес в Алмати е създаден Български културен център и Етнически фонд "Славяни", както и Центърът "Възраждане" на депортирани кримски българи (град Атирал).
По данни от 1998 г. около 2 200 българи живеят в

Узбекистан - бесарабските, таврийските и
кримските българи,

депортирани от режима на Сталин при колективизацията на селското стопанство в СССР (40-те г. на XX в.). Създаден е Български културен клуб (Ташкент). Сходна е картината Туркменистан (Туркмения), където живеят около 1000 българи, и в Таджикистан, където българите са малко над 1000 души.
Българското присъствие в Близкия Изток е твърде разнородно. В държавата Израел живеят над 50 хил. български евреи (преселници от България и техни потомци след Втората световна война), както и около 5-6 хиляди главно временно пребиваващи българи (след 1989 г.). Основните колонии на българските евреи са в Тел Авив, Яфо, Хайфа, Ерусалим, Бат Ям, Лод. Българи предимно работници, строители, обслужващ персонал работят в големите градове и курорти. Регистрирани са Съюз на българските евреи в Тел Авив и клонове в Йерусалим и Хайфа, организацията "Йехуд Олей Булгария", Асоциацията за приятелство между Израел и България.
Смята се, че в Сирия българите са към 750 души (1998 г.), главно в резултат на смесени бракове. Има и неголям брой работници, технически специалисти и др. Сравнително малочислено е българското присъствие в Ирак, Йордания, Кувейт, Обединените арабски емирства и т.н.
Още от втората половина на XIX в. българите, търсейки препитание или политическо убежище, се стремят към "Новия свят" - Америка. Според различни оценки броят на българите в Съединените американски щати е между 80 и 200 хиляди, като за най-вероятна се приема численост от около 160 хил. души. Преди всичко тя включва традиционната, т.нар. "стара" емиграция до началото на 90-те г. на XX в. По американски данни емигрантите от Република Македония са 43 783 хиляди (2000 г.). Прогнозните преценки на български организации, специалисти, журналисти сочат от 23 до около 40 хил. българи само в Чикаго - "емигрантската столица", около 10 хил. души в Лос Анджелис, около 4 хиляди във Флорида и т.н. Относително големи български общности има в Детройт, Питсбърг, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Сан Франциско, Сиатъл, Акрон и Кливлънд (Охайо), Тампа, Дейтън, Лае Вегас и др. Високата мобилност при американския начин на живот се отразява и върху българската общност. Същевременно се увеличава броят на българите, живеещи почти "едновременно" в САЩ и Европа, вкл. и в България, особено при някои професии (музиканти, артисти, бизнесмени, учени и т.н.).

 (Следва)

У нас · Емел Етем търси Борис Велчев за източването на резерва

По света · Финландия пое Евросъюза с бюлетин на латински

Коментари · Македонският фронт на ДПС

Икономика · Потоп по морето, бедствено положение в община Несебър