"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 228 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 4/07/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Държавата се е “самоотстранила” от българския национален въпрос


Заради криво разбран “социалистическия интернационализъм” сме оставили съотечествениците си в чужбина без контакт с родината

Пламен Павлов*

(Продължава от предишния брой)

От края  на XX век миграционните процеси на българите се пренасочват - от Изток на Запад. Привлекателни за сънародниците ни стават първо страните от Европа - Великобритания, Италия, Испания, Португалия. А също така САЩ и Израел. Причината - желанието за по-модерно и съвременно образование и търсене на препитание. Това разказа в предишния брой авторът Пламен Павлов.

Първите случаи на емиграция са още преди Освобождението (1878 г.). Емигрантските потоци са най-масови след Илинденското въстание (1903 г.), като обхващат хиляди българи от Македония. И през първата половина на XX в., като се разширява в няколко по-големи или малки "вълни", обхващайки цялата етническа територия и нейната диаспора (държавата България, Македония, българите от други страни). Силен е и притокът на българи в САЩ - индивидуално и семейно. Политическата емиграция е най-значима след 1944 г. Нова вълна от емигранти, включително по системата на т.нар. "зелени карти", се развива след 1989 г.
Първите български организации и църкви се създават към началото на XX в. През 1963 г. сред българите в САЩ и Канада се стига до църковен разкол, част от църквите признават Светия синод в София (негови представители в Америка, вероятно основателно, са

подозирани във връзки с тайните служби

на комунистическия режим), а друга - Американската православна църква. Още от началото на XX в. се създават землячески, културни и просветни организации, бизнес-сдружения. В политически план, особено сред българо-македонската емиграция, най-влиятелна е Македонската патриотична организация с орган вестник "Македонска трибуна" (на български и английски език). Към началото на XXI в. в САЩ действат над 20 български организации, около 25 български църкви. Излизат вестниците "Неделник" (Ню Йорк), "България" и "България XXI в."(Чикаго), радио и тв-канали в Ню Йорк и Чикаго, сайтове в Интернет.
За българската общност в Канада липсват точни данни, като се сочат между 30 хил. души (само българи от Република България) и 150 хил. души. Канадската статистика дава 31 хиляди изселници от Македония (1996 г.), който не отразява старите вълни на емиграция. Като цяло към началото на XXI в. количествено доминира "старата емиграция" от Македония, включително и от Егейска (днес в Гърция), по данни от 1998 г. Процесът на заселване на българи в страната е сходен с онзи в САЩ. Емигрантският поток от България се увеличава значително след 1989 г., за което способстват канадските правителствени програми. По неофициални оценки сумарната численост на българите в Канада е около 160-200 хил.души (2001 г.), включително и т.нар. "македонска" емиграция, главно в Торонто, Ванкувър, Отава, Монреал и др. Там съществуват клубове, дружества, неделни училища, църкви, радио и телевизия (Торонто). Значима в обществен план е ролята на Македонската патриотична организация (МПО) и вестник "Македонска трибуна", сп. "Македоно-български преглед "Вардар", вестник "Български хоризонти" (от 1998 г.), радиопредавания, сайтове в интернет.
Латинска Америка също привлича българи, главно по икономически причини. Най-масово е присъствието в Аржентина, където се смята, че хората от български произход са 40 хиляди. Според други оценки, идващи от самата общност, тя брои поне 80 хил. души главно в Буенос Айрес, Берисо, Мар дел Плата, Роке Саенс Пеня, Лае Бреняс, Комодоро Ривадавия (към 2001 г.). Според официалните аржентински статистики българите са под 3 хиляди, което е свързано с т.нар. натурализация (и отчитането само на новите емигранти в определен период), смесените бракове, постепенното изоставяне на българския език от новите поколения и т.н.
Най-масовата вълна е от икономически имигранти през 20-те години на XX в., когато над 20 хиляди българи се заселват в провинциите Буенос Айрес (Берисо) и Санта Фе, Чубут (Комодоро Ривадавия), Чако (Роке Саенс Пеня, Лае Бреняс). Регистрирани са Аржентино-българска фондация и Аржентино-българска асоциация "Хан Аспарух" (Буенос Айрес), Културно-просветни дружества в Берисо, Роке Саенс Пеня, Лае Бреняс, Комодоро Ривадавия, Мар дел Плата, вестник "Български вести" (Буенос Айрес).
По прогнозни данни в Бразилия живеят около 1 800 българи (по други оценки - около 5 хиляди), главно в Рио де Жанейро, Сао Паоло, Порто Алегре, Бело Оризонте, най-вече

потомци на икономическата
емигранти

от първата половина на XX в. В Сао Паоло съществува общност, създадена от бесарабски българи, преселили се в Бразилия през 20-те години на XX в. Регистриран е Институт "Бразилия - България" с цел поддържане на двустранните връзки главно в културната и други сфери. Около 2 хиляди (към 1998 г.) са българите в Уругвай, включително и потомци на бесарабски българи (от началото на XX в.). По прогнозни данни в Мексико има към 250 - 300 души българи, главно в Мексико сити, част от които се преселват от Куба през 90-те години на XX в. Създадено е Българско землячество (2001 г.). Около 150 са българите в Чили (2001 г.), основна част в столицата Сантяго. Около 200 души са българите в Куба, предимно в Хавана, включително членове и представители на семейства със смесен брак (2001 г.). Към 130 души са българите във Венецуела.
По приблизителни данни българската диаспора в държавата-континент Австралия, включително тази от Македония (Вардарска и Егейска), е около 20 хил. души, които живеят главно в Мелбърн, Сидни, Аделаида, Пърт и др. По неофициални, вероятно завишени оценки (главно на македонски наблюдатели), може да се говори сумарно за около 100 хил. души. Първите заселници са български бежанци от Македония след Илинденско-Преображенското въстание. Нов поток има между двете световни войни най-вече от Търновско, Русенско и др., както и политически емигранти след 9 септември 1944 г. Нова вълна се наблюдава след 1989 г. Най-значителната част от общността представляват българите от Македония, включително Егейска (в днешна Гърция). Сред тях доминира прокарвания от Югославия след 1991 г. от Република Македония македонизъм, включително от Македонската православна църква (14 някогашни български храмове след 1944 г. постепенно стават "македонски"). Български остават църквите в Мелбърн, Аделаид и Сидни. Издава се вестник "Зора", функционира българско радиопредаване в Сидни. Емигрантите от Македония водят свой живот като общност, притежават свои медии, организации и църкви.
Около 3 хиляди българи (към 2002 г.) днес живеят в Нова Зеландия, повечето в град Оукланд. Те се установяват тук след 1989 г., като са преди всичко

висококвалифицирани специалисти -
инженери, лекари

и други. Към тях следва да прибавим и емигрантите от Република Македония, които са над 600 души (2001 г.).
Българите в Африка са сравнително малко - около 500 души в Мароко (главно в Казабланка, Рабат и Маракеш), към 300 в Тунис, близо 500 в Зимбабве, около 250 в Мозамбик. Това са най-вече хора със смесени бракове, технически специалисти, лекари и др.
По-особен е случаят с Либия. През 70-те и 80-те г. на XX в. в страната работят над 10 хил. български специалисти - строителни работници, лекари, среден медицински персонал и т.н. През 1997-1998 г. броят на временно пребиваващите е 6 хиляди, но след делото срещу българските медсестри броят им намалява. Налице са и смесени бракове, включително с либийски граждани, получили висше образование в България. Към българските технически мисии съществуват културни центрове и библиотеки, които към 2003 г. в голямата си част са затворени.
Днес най-значителната българска диаспора в Африка е в Южноафриканската република (ЮАР), като наброява около 15 хиляди души. Според други оценки тя надхвърля 20 и дори 30 хиляди, което вероятно е преувеличено. Българи живеят предимно в големите градове Йоханесбург, Претория, Кейптаун, Дърбън и околностите им. Те се установяват в ЮАР най-вече след 1989 г., като в посочените големи градове има български клубове и културни центрове.
Такава е в общи линии

днешната картина на българските общности
по света.

Тя е твърде приблизителна, вероятно съдържа неточности и празноти, които се дължат отчасти на недостатъчно актуална информация, на отсъствието на трайно изградена мрежа за проучване, подкрепа и контакти с общностите. Нерядко самите българи в редица страни, затруднени от различни фактори, поддържат само спорадични връзки с родината. Картината се усложнява, както неведнъж стана дума, и от извънредно голямото многообразие на българските общности по света - разноликост, която отличава нашата глобална диаспора от повечето народи в Европа.
В много случаи в различни страни вече се наблюдават едни или други процеси на сближение и "българо-българско" сътрудничество, които обаче все още не са се превърнали в трайна тенденция. Отново главната вина за това състояние е преди всичко на българската държава, която в продължение на целия период 1944 - 1989 г. "доброволно" се е "самоотстранила" от българския национален въпрос в името на т.нар. социалистически интернационализъм. За съжаление, направеното след 1989 г. е крайно недостатъчно. А времето на безалтернативното самовглъбяване в собствените проблеми на държавата, на оставянето на националните цели "за по-добри времена" е безвъзвратно отминало. Българите по света не само са част от нацията, нещо повече - без тях нейното развитие не би било пълноценно и успешно. В началото на XXI в. духовното обединение на българите по света няма алтернатива, именно това трудно постижимо единство е една от най-важните задачи пред съвременната българска държава и нейното гражданско общество - в името на общото българско бъдеще!
 (Край)

У нас · Двеста цигани се млатиха за отмъщение в “Красна поляна”
· Пияни турци нападат хора на АТАКА в Кърджали

По света · Англичаните не вярват в американската мечта
· Палестинците поставиха ултиматум на Израел

Коментари · Защо предсрочните избори плашат властта
· България не е изяснила тоталитарното си минало

Икономика · Всеки трети ученик е дебел и с хипертония
· Отстъпим ли за транзита, газът поскъпва поне с 11,3%