Примката около българския производител се затяга, селото загива

Възраждането му изисква от властта да си отидат всички, които го съсипаха и разграбиха

Преди два дни президентът Георги Първанов направи поредния си предизборно-пропаганден ход, заявявайки на специален форум, че трябвало да се възроди българската кооперация, включително и в селското стопанство. По принцип е прав, но е твърде закъснял, защото на мястото на развитото кооперативно земеделие сега има руини и пепелища. А изключенията само потвърждават правилото.

България бе върната
100 години назад
- при ралото, мотиката и магарешката тяга. При една раздробена на милиони парчета земя, абсолютно непригодна за модерно земеделие.
Подобни президентски послания биха имали по-голям смисъл в началото на 90-те години, когато лумпен-политици, "психотерапевти", откровени гейове и всевъзможни овластени скудоумници мазохистично сриваха един от темелите на държавата - българското селско стопанство. Разбира се, по сценарий, написан в чужди столици. Част от него е небезизвестната програма "Ран-Ът", подкрепяна от покойния Андрей Луканов. Тя целеше такава реформа, която да "редуцира", т.е. да стопи българският народ до 4 милиона души чрез убийствена социална политика. С безочлива откровеност тази политика бе подкрепена и от бившата посланичка на САЩ у нас - Боулън. На семинар в Боровец преди години самонадеяната дама заяви без угризения: "Вие не ни трябвате повече от 4 милиона".
Не е случайно, че в програмите на почти всеки кабинет в първите години след криминалния преход липсваха понятия като "социалност" и "справедливост". Така безумните управленски решения на половин дузина български правителства имаха (имат и до днес) ефекта на геноцид спрямо българския народ. Сега огромното мнозинство от него живее под прага на бедността, на ръба на биологическото оцеляване. При положение, че имаме златна земя и природни дадености, за да изхраним поне два пъти по-голямо население.
Политически недоразумения като Жельожелевци, Филипдимитровци и компания вкупом говореха, че ТКЗС-та били крепост на комунизма и трябвало да се унищожат. Но не казаха, че независимо как са създадени след 1944 г., кооперативното земеделие не е изобретение на комунистите. А е стара българска традиция, дори през робството, когато народът е виждал своето оцеляване в икономическите сдружения, в съчетаните, общи усилия за просперитет.
Нищо обаче не можеше да спре политическите фанатици и безродниците в идиотското им упорство да съсипят материалните активи на селското стопанство. И да натрапят на все по-обедняващия народ

див капитализъм от
най-отвратителния
латиноамерикански тип.
Вместо да модернизират сектора, да използват създаденото като основа за нещо по-добро и рационално в името на общонационалните интереси. Тъкмо обратното - разрушителната енергия на разни псевдодемократи създаде т.нар. ликвидационни съвети. Които наистина ликвидираха националните богатства, а някои от членовете им побързаха да ги прелеят в собствените си джобове. Или в личния си двор - под формата на инвентар и техника, взети на безценица. "Купуваха" дори трактори за ... 5 лева.
Приемането на всеки катастрофален за земеделието закон един от рушителите на съвременна България (трагикомичен председател на парламента, после посланик) обявяваше от трибуната на НС като "хубав ден за българската демокрация". Така страната ни стана единствената в света, създавала закони за собственото си самоунищожение. Разграбиха и разпродадоха модерната техника на отрасъла, буквално избиха елитни стада (дори бременни крави) внасяни срещу валута от Дания, Холандия, Канада. Разбира се, с парите на българския народ. В отвъдното преминаваха цяла мрежа от напоителни системи заедно с капковото напояване. Което преди време събираше възхищението на световни специалисти... Стотици хиляди декари овощни градини, лозя и оранжерии имаха същата участ. А оранжериите, в Пловдивско и Пазарджишко например, изнасяха само за бившата ФРГ за няколко зимни месеци над 55 хиляди тона зеленчуци. Хранително-вкусовата ни промишленост изпадна в колапс, загубихме западните, арабските и руските пазари. В тежка анемия изпадна и кожарската ни индустрия, защото разнокалибрени контрабандисти, закриляни от политически чадър, изнасяха безконтролно и в огромни количества българските животински кожи и вълната от овцете. Дори когато бе ясно, че стадата ни намаляват катастрофално. А в редица страни с разумна национална политика износът на кожи и вълна е абсолютно забранен - в Гърция, Турция, Италия, Полша, Индия, Аржентина и пр.
Само за три години след прехода износът на българското саламурено сирене, кашкавал, пресни и охладени домати, грозде и други плодове, месни и зеленчукови консерви и вино намаля между 4 и 30 пъти. А днес от общо 50 млн декара обработваема земя, над 20 млн пустеят. Престъпен "лукс" - плод на

15-годишна
антинационална
политика на
управляващите
- поотделно и заедно. Вместо субсидии и различни облекчения държавата абдикира от всичко и сега примката около българския производител се затяга все повече - в угода на чужденците и на нашенската ненаситна мафия, закриляна от управляващата олигархия.
На юг и на север златната българска земя се изкупува от съмнителни корпорации и частни лица - главно от Турция, която засилва несекващата си експанзия срещу нашата държава. Естествено, необезпокоявана от сервилните ни и подкупни политици и държавници, за които национално отговорната и стратегически прицелена политика все така остава нещо непонятно.
А българската кооперация, особено в земеделието, наистина трябва да се възроди. Но за това има едно задължително условие - от властта да си отидат всички, които съсипаха и разграбиха селското стопанство. И вместо по етажите на управлението, да се озоват в съдебната зала - за престъпления срещу държавата.