"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 20 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 5/11/2005
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Европируети


Корупцията в ЕС е по-мащабна от нашата, а орязаните квоти и закритата АЕЦ ни превръщат във вносител на земеделски стоки и ток. Г

ВОЛЕН СИДЕРОВ

Когато се заговори за влизането на България в ЕС, мнозинството и опозицията в Парламента, с изключение на националистите от АТАКА, запяват една и съща песен. Как трябва да изпълняваме изисквания и да мълчим, когато разговаряме с еврочиновници. Тези дни у нас се изредиха да гостуват докладчикът за България в Европарламента Джефри ван Орден, както и самият председател на Европейския парламент Жозе Борел. След потока от клишета, с който ни заляха, у българите пак остана чувство на раздвоение. Ще ни отложат ли, няма ли. Добре ли изпълняваме КРИТЕРИИТЕ (равностойно на КАНОНИТЕ в религията) или не.
При положение, че единият от гостите беше десен, другият ляв, е логично да има известно объркване в оценките. Но тази двойнственост върви от години и при това се променя като плуващи пясъци. Веднъж нямаме пазарна икономика, след това - имаме. Първо ни се казва, че реформите вървят добре, веднага след това - че трябва много да се напъваме. Напоследък ни се повтаря мантрата, че трябва да си оправим корупцията. Защо ли никой от ЕС не ни каза, че доходите ни са ниски, а мизерните доходи са най-прекрасната среда за корупция. Как да определим лекаря или преподавателя, който взема 500 лева, бива "заловен" от полицаи и уличен в корупция. Такива случаи имаше няколко. Защо най-благородната част от интелигенцията ни - тези, които ни учат и лекуват, са поставени в такова унизително положение?
Когато представител на ЕС ни прави забележки за корупция, би трябвало да му се припомни, че той самият е с доходи, стотина пъти по-високи от средните доходи на българина, че само преспиването му в "Хилтън" или "Шерътън" в София за два дни е колкото едногодишна пенсия на някой от нашите бащи и майки. Както и че в самия Евросъюз корупцията е в огромни мащаби, несравними с българските. И това не е оправдание на българската корупция, това е уточняване на факти.

Евродалаверите
Нека да припомним няколко от едрите скандали за корупция и кражби в Евросъюза. Преди година евродепутатът Жан-Шарл Маркиани беше обвинен в корупция по 4 дела. Сумата на незаконните подкупи за французина е 2,5 милиона евро. Евромащаби, както се казва. Бившият вътрешен министър на Франция Шарл Паскуа, бивш евродепутат, веднага след падането на имунитета му беше вкаран в затвора за далавери с доставка на бойни кораби. Това изглежда е епидемия при френските министри, защото и бившият външен министър Ролан Дюма влезе в затвора за подкупи от държавната петролна фирма "Елф".
Срещу самия френски президент Ширак има дела от страна на съдията Ерик Халфен и затова Ширак трескаво мобилизира леви и десни в своя защита, за да не влезе в затвора. Това стана причина националистът Льо Пен да не спечели последните президентски избори.
А какво да кажем за великата "Дойче банк", чийто изпълнителен директор Йозеф Акерман може да получи до 10 години затвор за злоупотреби на стойност 55 млн. евро. Щом шефът на тази катедрала на финансовата религия може да краде, защо нашите банкери да се правят на ангели?
Според "Трансперънси интернешънъл", неправителствена организация, която следи корупцията, Италия е по-корупмирана от африканската държава Ботсвана, а Гърция - от Намибия. Берлускони е чакан от някои съдии да падне от власт, за да подновят делата срещу него. Хелмут Кол в продължение на години е получавал незаконни дарения за партията си и това стана причина за падането му от власт. Независима проверка на аферата "Кол" обаче не беше направена. Големите играчи минават между капките.
За разхищение на пари в Еврокомисията, се е писало неведнъж в пресата. Огромните възможности за присвояване на пари, за надписване на разходи и за лукс на еврокомисарите са разнищвани от западната преса често. По повод сградата на еврокомисията "Берлемон", която преди година отвори врати след дълъг ремонт, белгийската преса писа, че там са наляли 1 млрд. евро от парите на европейските данъкоплатци. Все по-често в страните-основни донори на ЕС като Германия и Франция се повдига въпросът колко много пари струва на данъкоплатците там издръжката на евробюрократите и техният безконтролен лукс.

ДвойниЯт стандарт
"Срещу вас, българите няма заговор", увери ни при визитата си тук Жозе Борел, шеф на европарламента. Заговор може да няма, но определено има двойни стандарти, които българите ще усетят след датата на влизането. Според многобройни експертни оценки щетите от затварянето на АЕЦ "Козлодуй" ще са много повече от компенсациите. При това - ядрената централа е в отлично състояние и нямаше нужда да бъде затваряна толкова рано. През 2007 г. може да има внос на ток по тази причина, прогнозираха министърът на енергетиката и други неправителствени фактори. Божидар Данев, шеф на Стопанската камара каза ясно и нещо друго - след влизането ни в ЕС ще има скок на цените. Поскъпването на основните храни в Чехия и Полша е било 30-40%, уточни Данев - това ще се случи и в България, сигурен е той. Друг ефект от присъединяването е затварянето на предприятия у нас. На икономически форум през януари 2005 г. под егидата на президента, редица експерти изказаха мнение, че около 100 хиляди малки и средни фирми ще фалират при влизането в ЕС. Според Иван Нейков, бивш социален министър: "Ако политиката на доходи бъде запазена такава, каквато имаме през 2004 г., към момента на приемането ни в ЕС - първите една-две години ще се окажем с по-малка покупателна способност, отколкото сме сега.... През 2007 г. ще можем да купуваме по-малко стоки и услуги..."
Всичко това очертава доста неприятна картина пред българските потребители и бизнесмени. Те са наясно с това и според Георги Момчилов, шеф на Насърчителна банка всеки десети бизнесмен у нас е против членството ни в ЕС в момента.
Само 10 наши фирми от 3500 са готови за евростандартите. От производителите на месо 4 от 600 фирми са годни за ЕС, от млечните производители - 23 от 400. На стандартите ISO ще трябва да отговарят 30 000 предприятия. Досега това се отнасяше за около 950. Всичко това значи масови фалити и нови социални проблеми.

Евромерки за
моркови и тоЯги
Морковите и краставиците трябва да са с точен размер - това вече са го чували селскостопанските производители. Те не знаят обаче как ще бъдат орязани при влизането в ЕС. Не знаят размера на тоягата. Защото Кунева като преговарящ не се пребори за българските интереси. Тя бързаше да затваря глави и да рапортува. Сега ще се сблъскваме с орязани квоти и ликвидация на земеделски бизнес и животновъдни ферми. Още през 1997 г. ЕС ни забрани износа на сирене. Имахме седемгодишно ембарго и над пилешкото месо - от 1995 до 2002 г. А в търговията празно няма - дупката веднага се запълва от гърци, които изкупуват на безценица нашето сирене и го продават за гръцко в ЕС.
В износа на пшеница България е на 15 място от 70 държави. В производството на слънчоглед сме сред водещите 5 места от 60 държави, при тютюна сме шести от 99 страни, износът ни на гъши дроб ни поставя на 3-то място, на череши - на 4-то.
Всички тези добри позиции няма да бъдат запазени, защото субсидиите за селско стопанство, които ще ни отпусне ЕС са само 25% от субсидиите на старите страни-членки. И така до 2018 г., когато ще имаме пълни земеделски субсидии. Тоест ще се състезаваме с един крак.  В България има 44 млн. декара обработваема земя, но ЕС ни дава субсидии само за 32 млн. декара. 12 млн. декара остават непокрити.
Явно точно тях ги подготвят за продажба на чужденци. Квотите за тютюна ни се режат с 23 млн.тона.
При срещата на министрите на земеделието от ЕС през 2002 г. нашите представители признаха, че са "неприятно изненадани" от неравностойното третиране. Заместник-министърът на земеделието Андрияна Сукова сподели, че е силно разтревожена от фиксираните параметри за България, които "не подлежат на преговори". Значи нас само ни уведомяват и то ултимативно колко точно са ни орязали. Същата година министър Дикме се "похвали", че ЕС ни е разрешил 2000 тона пшеница за износ натам. При положение, че произвеждаме окол 3-4 милиона тона годишно и две трети от това количество ни е за износ, това е просто подигравка.
Три години пък след влизането в ЕС влиза забрана да засаждаме лозя. Кой засадил - засадил. Само че достъп до пари за инвестиции в този скъп и деликатен бизнес няма или ще има за "обръча от фирми" на Доган. Така че и традиционното ни винопроизводство вече е с прочетена присъда.
Общо взето, производството на българските земеделци е намаляло с 60% отпреди 10-15 години, средните доходи на един земеделец са 1561 лева, което е сравнимо с Етиопия, а цената на декар земеделска земя се движи между 70 и 150 лв. за декар. В страните на ЕС тя е 1000 евро за декар. На всичкото отгоре сме длъжни да вложим около 9 млрд. евро за екология според подписаните с ЕС договорки. Откъде ще ги вземем? Ще потънем в нови дългове.
Ето върху тези данни и факти трябваше да говори Жозе Борел при идването си у нас. Той обаче се интересуваше само от едно - от пистите за ски в Банско. Понеже бил запален скиор. Там, на пистата, Борел със сигурност няма да се срещне с българските проблеми.
Да не би пък да бъркаме? Г-н Борел да е тръгнал из страната и да ни проучва? Не, спокойно, чуйте сами неговото признание:"Бях тук само два дни, успях да видя само хотела и кабинета на министъра..."
Е, сигурни сме, че тези две места отговарят на евростандартите.

У нас · Станишев шикалкави за АЕЦ “Козлодуй”
· Европа ни натиска за референдуми

По света · Скандалът със затворите на ЦРУ променя плановете за US-бази
· Френската разведка: Насилието взе заплашителни размери

Коментари

Икономика · Ликвидират “Войнтех”