"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 20 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 5/11/2005
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Посветих албума си на Вера Кочовска


Родолюбието е да зачиташ генетичния си код, да обичаш земята, на която си проходил

Маргарита Върбанова

- Г-н Спасов, светът ви познава с международните музикални проекти, с великолепните балкански албуми. С какво ще изненадате публиката?
- В момента с моя голям приятел художникът Теодор Лихо завършваме художественото оформление на последния ми музикален албум. По Коледа някъде, живот и здраве, той ще е на пазара. Нарекъл съм албума "Вяра". Посветил съм го на моята голяма приятелка и голям човек, на феномена на България - Вера Кочовска.
- Защо на Вера Кочовска?
- Толкова ли са много интересните сънародници около нас? Ние сме вечно незрящи. Предишният си албум посветих на Йордан Радичков. Това са моите музикални акценти върху стойностни хора, с които съм попаднал в едно и също време. Те притежават огромен Божи дар и правят неща, които аз не мога. С Вера Кочовска съм се срещал 5 пъти. С нея само съм си пил кафето и сме си говорили приятелски. Не съм я питал за себе си, за пътя си. Само исках да се докоснат духовете ни. Има сили, които събират хората по някакъв странен начин. Тогава няма нужда от мисли и коментари кое ни свързва и кое ни дели. Ние просто сме от един и същ свят.
- Вера Кочовска каза, че във вас се е преродил духът на Орфей.
- Аз съм син на Пенка и на Спас. Това са моите родители. Двамата сега са пенсионери. Майка ми беше учителка. Баща ми е сменял много професии. Бил е шивач, ръководител на самодеен театрален състав, секретар на читалище, шофьор, бил е какво ли не. Той е чудесен баща. Братя и сестри нямам. А дали съм преродения дух на Орфей? Всеки ме вижда с различни очи. За Яна Левиева, например, когато свиря, сякаш дяволът се вселява в мене.

ВИЗИТКА
Теодосий Спасов е роден през 1961 г. в Исперих.Учи специалност "Кавал" в Музикалното училище в Котел, завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Той единствен е отличен два пъти с наградата "Музикант на годината" - 1997 и 2003 г. Изпълнител от световна величина, концертирал по сцените на Европа, Азия, Австралия, Канада, САЩ. Издал повече от 20 албума, автор на филмова и театрална музика.
Женен за актрисата Бойка Велкова, има един син. 
- Как избрахте музиката?
- Баща ми ме тласна в тази посока. Беше секретар на читалището в с. Белица, където и в момента са с майка ми, там аз преживях едни от най-хубавите си години. По онова време баща ми беше направил детска музикална школа за народни инструменти и ме подкани да си избера един от тях. Имаше гадулка, гайда... избрах си кавал. И така при селския народен музикант бай Димитър започнах първите си стъпки в това изкуство. По-късно завърших музикално училище и академия. Нямах намерение да ставам професионалист музикант, съдбата реши друго.
- В родния ви край живеят хора от различни етноси. Каква е представата ви за етническа толерантност?
- Какво значи етническа толерантност? Толерантността е човешка категория.
- Какво е родолюбието?
- Родолюбието е да зачиташ генетичния си код. Да обичаш небето, под което си роден, земята, на която си проходил.
- Коя е най-хубавата черта на нашия народ?
- Той има много хубави черти. Те са еднакви за всички други народи. Също както и лошите. Не търсете разлики. По света хората са едни и същи, всичко е въпрос на организация на държавите.
- Добре ли е организирана България?
- Много хора се стремят да я организират. Но не е лесно. Защото това е съвсем различна организация отпреди войната, от преди 10 ноември 1989 година. Ние още не сме преживели нашата война. Още не е установен българският нов ред. Страната ни е част от света и затова, колкото повече хора има с добри намерения, толкова по-голяма човечност има в човечеството. Тавтологията е нарочна.
- Кои българските политици и интелектуалци са с добри намерения?
- В политиката е много по-трудно, отколкото в културата. Там тепърва се изграждат правилата, тепърва личностите се учат на политически изкуства. Трудно е от неграмотност да преминеш към брилянтна виртуозност. Ние винаги сме били асистенти в политиката. Никога не сме работели в екип с водещите страни, не сме били равнопоставени. И сме се примирявали: такава е географско-политическата ни съдба.
- Ще назовете ли конкретни имена на организаторите на нова България?
- Всеки президент досега, включително и настоящият. Поне са имали добри, патриотични намерения, не са тръгвали заради лично облагодетелстване. Има и други национално отговорни политиците на преден план. Те са се оградили с екипи, които имитират, че им помагат. Внушават им своите интереси, своите цели и така торпилират първоначалното, може би, желание на водачите да бъдат полезни на обществото. След време водещите политици започват да гледат с очите на обкръжаващите ги екипи. Манталитетът на чиновниците е най-голямата спирачка за държавата.
- Има ли големи имена в съвременната българска култура?
- Това е много размито понятие - голямото име. С добро финансиране едно име може внезапно да набъбне. Малка гъбка челадинка се превръща в едра рижика. Извън шегата, разбира се, че има стойностни имена в българската култура. Те не са създадени за ден, за две-три години, а за доста дълъг период. Това са хора на преклонна възраст. Това са и млади творци, които в един момент излизат навън да се реализират, докато им мине мъката, че у нас не ги забелязват. После се връщат отново да помагат.
-Вие вярвате ли, че младите българи ще се завърнат у дома?
- Те вече се връщат. Защото душата им е тук.
- Вас не ви ли изкушава гурбетът?
- Какво по-хубаво има от това да живееш в центъра на София и летището да ти е на 15 минути. Мога винаги да си купя билет и да замина някъде по света, ако имам подходящо предложение за работа. Това вече е възможно. Светът е разделен на две - на добро и зло. И ние като другите народи сме имали периоди на погроми и подем, на сриване и съграждане. Сега България върви към добро.
- Загубени ли са новите поколения българи? Безродни ли са, по-малко ли обичат страната ни?
- Не. Познавам много млади хора, които следват в чужбина, работят и се връщат през лятото или през зимата. Карат ски, бродят из Странджа, забавляват се по морето, после вземат самолета и се връщат в държавите, където работят. Те не са по-малко от другите млади - от  огорчените от живота си в България. Слава Богу, светът е отворен, всеки за себе си може да реши къде да работи и къде да живее.
- Какво е патриотизмът?
-Патриотизмът не е котва. Тъкмо обратното. Колкото по-надалеч по света се знае името на България и на българския народ, толкова по-добре. Патриотизмът е да почиташ баща си и майка си, да обичаш земята си, да се гордееш с децата си. Да ти се свива сърцето, когато влакът напуска границата на България, да те разлюлява една българска песен. Аз не разбирам каква е тази квалификация: български турци, български цигани. То е все едно да кажеш български комунист или български демократ. Всички сме българи.
- Вярващ човек ли сте?
- Да. Вярвам в нашата човешка незначителност. Тази вяра ме учи на трудолюбие и смиреност. На човеколюбие и почит към големите люде.
- Щастливи ли са смирените хора?
- Щастието спохожда всички. Особено смирените. Смирените хора са по-борбени от агресивните, които използват само една брутална хватка - насилието.
- Кое е най-тъжното и най-светлото нещо, което сте преживял?
- Аз се радвам на начина, по който е уредена човешката същност. Тя забравя тежките моменти. Всичко отминава, смисълът на живота е такъв. Движението е важно. Движението на света и нашето движение в него. Да имаме усещане за ритъм и време. Да не бързаме повече, отколкото трябва и да не се бавим. А светлите моменти са да речем, първото докосване до живота и до цветовете, първите приятелства, първата любов, първата целувка, първата женитба, първородното дете, първата смърт... Нещо, което ще се случи за първи път и ти го предусещаш.
- Отчаяни ли са българите в момента?
- Някои - да. Те трябва да си помогнат сами, да намерят реализация. Не е казано като си завършил за учител, че цял живот ще преподаваш, като си завършил за музикант, цял живот ще си музикант. Не можеш да си мислиш, че си роден само за това. Трябва да откриеш другия си талант, другата възможност.
- Какво бихте пожелал на един политик?
- Да има добронамерени идеи и да ги осъществи. Да обича народа си и да работи за него. Бих му пожелал търпение. Повечето политици бързат, ограничават се единствено в своя мандат -  4 години. Кое животно живее 4 години? Няма такова животно.

У нас · Станишев шикалкави за АЕЦ “Козлодуй”
· Европа ни натиска за референдуми

По света · Скандалът със затворите на ЦРУ променя плановете за US-бази
· Френската разведка: Насилието взе заплашителни размери

Коментари

Икономика · Ликвидират “Войнтех”