"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 326 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 30/10/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Историкът Никола Алтънков: Вярвам в политическото бъдеще на патриотизма


Националистите не са фашисти, а носители на народните добродетели

Станка Динева

ВИЗИТКА
Никола Алтънков е роден на 17 август 1932 г. в София. Завършил е английска филология в Софийския университет "Климент Охридски" и история в Калифорния, САЩ. Бил е политически емигрант от 1965 г. до 1995 г. През 1995 г. се връща в родината. Преподавал е в американски висши училища и е работил в научни институти в САЩ. Доктор по история в Калифорнийския университет в Санта Барбара. Има над 200 публикации. Последните му три книги - "Българият малък тигър", "Икономика на благоденствието" и "Нарекоха ги фашисти" са издадени в България.

- Г-н Алтънков, в последната си книга "Нарекоха ги фашисти" вие обяснявате, че младежките националистически движения от 30-те години неоснователно са били обявявани за фашистки. Днес патриотичните организации като АТАКА отново са наречени фашистки. На какво се дължи тази политическа "приемственост"?
- Национализмът възбужда врагове. Те са дежурните рушители на държавността, семейството, народа.
- Кои са те?
- Хора, които търсят и намират основа за своите лични интереси в разрушаването и унищожаването на основните добродетели на една нация - патриотизъм, национализъм, солидарност, консерватизъм; привързаност към език, вяра и традиции. Националистът поначало е консерватор. Той е за запазване, не за рушене, а за градеж. Националистът иска това, което е позитивно, наложило се е в живота на обществото, да бъде утвърдено, окуражавано. Срещу него се обявяват всички, които имат интерес от обратното - обществото да бъде атомизирано, индивидът да бъде поставен в състояние на безпътица, да се разруши държавността, устоите на обществото и нацията. Опонентите на национализма преди 9 септември 1944 г. принадлежат към същите категории, които виждаме в момента. Условно погледнато и тогава, и сега те попадат в две основни групи. По-голямата група са хора, които изповядват т. нар. либерализъм. За тях той се състои в стремеж към индивидуализъм за сметка на общото; удоволствие за сметка на отговорностите. А също така алчност, хедонизъм, присмех към установения морал, подигравката с вярата на народа и изповядване на чужди за него и традициите му идеи, схващания и доктрини. Втората група от опонентите това са професионалните рушители на държавността - комунисти и социалисти от всякакъв вид. По принцип те са интернационално, а не национално настроени. За тях нацията и държавата са препятствие за осъществяване на целите им - колкото утопични, толкова и вредни за всяко общество.
- Затова обявяват националистите за фашисти?
- Стреснати от настъплението на национализма в България, комунистите не закъсняха да обявяват своите политически врагове за фашисти. Терминът фашизъм с лека ръка беше раздаван от комунистите на всичките им опоненти преди 9 септември 1944 г. Сега към тях се присъединяват вечните им съюзници - либерално настроените елитистки кръгове, които виждат в комунизма естествен съюзник по пътя към унищожаването на държава, общество и нация. След 1936 г. националистическите младежки организации бяха поставени извън закона от тогавашните правителства. Макар и некомунистически, с действията си те спряха настъплението на българския национализъм, който единствен бе в състояние да спаси държавата и нацията от предстоящата разруха, от войната. След идването им на власт комунистите се разправиха по най-жесток начин със своите големи врагове - националистите. А след преврата от 10 ноември 1989 г. в похода против национализма се включиха и новосъздадените либерални движения и съюзи, най-големият представител на които за известно време бе СДС. Този поход против национализма продължава и до днес. Негови "бойци" са платени политолози, социолози, културолози от всякакъв калибър и медийни" звезди". С една дума целият самозван и самонарекъл се политически и духовен елит на България.
- Но политическите лидери сега твърдят, че се водят от интересите на българския народ. Така ли е?
- Българският народ е здравомислещ, силно привързан към отечеството си. Той е в състояние много лесно да различи истинския продукт от фалшификата. Затова само за една година Волен Сидеров, с помощта на голяма част от българския народ, успя да разгроми всички политически партии, освен социалистическата. Предстои и нейният разгром.
- А ДПС?
- Ако иска да има политическо бъдеще, ДПС трябва да намери своето място като легитимна партия в новото битие на България.
- Кое е това място?
- Мястото на гласоподаватели, които изповядват същите държавни, обществени и национални ценности, както другите граждани на България. В тези ценности няма място за верска нетърпимост, за различни закони - верски или държавни, които да са в разрез със съществуващите. Няма място за други традиции, освен изконно българските. Щом тези принципи се приемат и се приложат на практика от ДПС, то ще е намерил своето място в политическия живот на страната.
- Не ви ли се струва, че Ахмед Доган привлича властолюбиви българи, за да придаде легитимност на своето движение?
- Ако г-н Доган е искрен в своите намерения да превърне ДПС от етнически капсулирано сборище на индивиди, подчинени лично нему, в една българска партия, то аз ще бъда първият, който ще го поздрави. Но не чрез привличане около себе си на властолюбиви и користолюбиви българи, за да придаде нужния му облик на своята организация. Ако това е поредният опит за мимикрия, българският народ ще го разбере веднага и дните му като политик ще бъдат преброени по същия начин, по който бяха преброени и дните на довчерашните опоненти на г-н Сидеров.
- Защо беше избран за враг точно Волен Сидеров?
- Защото той е не само последователен националист, но и защото за много кратко време успя чрез верните си послания към българския народ да излезе като основен защитник на българската държава, общество и нация. С други думи - превъзходен националист, за какъвто го припознава неговият електорат и по-голяма част от народ. Тъй като успехите на Сидеров бяха постигнати по мирен начин - без насилие, със силата на бюлетината, и понеже той вдъхна надежда на българския народ, че може да отвоюва своя суверенитет от ръцете на тези, които са го заграбили, той се превърна в заплаха не само за своите политически опоненти, но и за елитисти от всякакъв род, които имат различна от народа си представа за неговото бъдеще.
- Каква е прогнозата ви за бъдещето на патриотизма?
- Успехът на българската политика принадлежи на лидера и организацията, които се отъждествят с интересите и желанията на своя народ. След небивалия си успех само за година време, вярвам Волен Сидеров ще продължи пътя си на националист, превръщайки АТАКА в общонародна политическа сила - битка, която няма да бъде лесна. Вярвам в политическото бъдеще на Волен. Пътят на г-н Сидеров, е да търси успеха заради народа си и каузата, на която се е обрекъл. Мисля, че той ще извърви този път достойно.

У нас · ДПС агитира за Първанов с листовки на турски
· Първанов - президент само на една трета от българите

По света · Младежи запалиха жена в автобус в Марсилия
· Слаба активност на референдума за конституция в Сърбия

Коментари · Георги Първанов и антуражът му изкористиха президентските избори

Икономика · Намаляват болничните легла и парите за здраве
· Пускат на пазара нов лек срещу инфаркт и гръдна жаба