"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 1370 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 17/05/2010
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Зазиждали икони в стените и се молели пред тях

Понякога човек предприема с голям ентусиазъм много добри начинания, но не всички и не винаги ги докарва докрай. Понякога спира до един предел, когато дойде умората. Но злите сили като безплътни и ненаситни да вършат зло, карат хората да вършат жестокости. 
Българската Църква е изпитала това през робството, особено по време на помохамеданчването. Стихията обхващала продължителен период, а съпротивата бележи почти цяла епоха. Насилието над родопските българи продължило дори  до XIX и XX в. Най-силна била невидимата съпротива в душите вътре, където болката не стихвала, въпреки че видимо ислямът бил наложен. 
Била създадена цяла мрежа от мохамедански училища за подготовка на ходжи и проповедници от средата на местното население. 
Десетилетията се нижели и въпреки това ислямизираните българи пазели като скъпо съкровище християнската си  вяра. 
Домовете им се превръщали в тайни катакомби. Те зазиждали икони в стените и се молели пред тях, като знаели, че за духа няма материална преграда. При заключени порти палели кандило, казвали молитва с кръстен знак, а на празник пак тайно извършвали християнските обичаи.
Много предания има за това, но до нас е стигнал един удивителен случай, разказван от жителите на село Пресека, Кърджалийско, до 1928 г., допълнен и потвърден и от археолозите. 
Като първите християни всички тайно в дома си палели свещи, за празник жените измесвали хлебчета, без молитва и кръстен знак не оставали, но липсвала църквата с тайнствата.
Тогава пак тайно най-старият човек от селото отивал на мястото, където била разрушената църква. Това ставало нощно време. Той запалвал свещ, изправял се и с отпуснати от мъка ръце дълго шепнел молитва.
Но това не останало незабелязано. Знаело се, че навсякъде помохамеданчените родопчани изпълняват тайно своите християнски обичаи. Проследили го. Поставили засада и хванали стареца.
Той не отрекъл нищо и станал изповедник на вярата си. На душата му олекнало, като признал. Не искал да води повече двойствен живот.
Случаят бил удобен да изплашат другите. Събрали цялото село, извели стареца и го обесили пред народа. Подвигът му покрусил всички и той не се забравил.
Авторът на изследването Н. Иванов твърди, че кметът на село Добромирци му съобщил, че дерето между общината и районната джамия се наричало "Клисе дере". При разкопки наистина се открили развалини от църква, на турски език "клисе".
Изминали са векове оттогава. Името на стареца е напълно забравено, но споменът за подвига му останал, за да напомня, че във всички времена има предани изповедници на Христовата вяра.

Борис Дерибеев, "Ахрида. Налагане на исляма". Пловдив, "Хр. Г. Данов", 1986 г., стр.
278-280.

У нас · МВР удари сводниците на Трактора и Октопода
· Семейство дерибейства в енергийна фирма в Монтана
· Депутатът Явор Нотев: Специализираният съд ще отпуши системата

По света · Европейската икономика е в най-тежката си криза

Коментари · Тънкият лед на антисемитизма, порока и дипломацията

Икономика