"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 348 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 21/11/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Защо е нужно единствопротив македонизма


Капанът за нас щракна още с Конвенцията за малцинствата, Де Гроен е само част от кампанията, чака ни нова вълна антибългаризъм

Волен Сидеров

Тия дни медиите отчетоха, че за първи път българските политици демонстрират единство по някакъв въпрос. След предложението на злополучно известната холандка Де Гроен да признаем македонско малцинство и да регистрираме македонска партия, у нас настъпи известно раздвижване на атмосферата. Против идеята на холандката се изказаха дори и хора, участвали преди години в забъркването на кашата с македонското малцинство. Например съпартийците на Иван Костов, през чието управление беше признато съществуването на "македонски език" чрез специална българо-македонска спогодба, подписана първо от зам. министъра на външните работи на България по това време Марин Райков и скопския му колега Борис Трайковски. Тази спогодба, приета при посещението на Любчо Георгиевски в София през февруари 1999 г. от страна на премиера Костов, призна македонския език. След прибързаното и необмислено признаване на държавата Македония от Филип Димитров през 1992 г., това е втората грешна стъпка на български кабинет. Защото от страна на София следват признание след признание, а от страна на Скопие и до ден днешен идва само антибългарска политика, насърчаване на сепаратисти от типа на ОМО "Илинден" и износ на македонизъм.
Днес всички политически сили в парламента демонстрират възмущение от предложението на Де Гроен, но скандалът има предистория, в която днешните възмутени са били съучастници в националното предателство, наречено "признаване на македонски език и нация". Още когато през 1992 г. президентът Желев уточни, че сега признаваме Македония, на не и македонската нация, нещата прозвучаха като молбата на един войник в отпуска към момиче от купон да  проникне в нея "само мъничко". Всеки знае, че такова положение няма - при подобно сношение основният инструмент на пенетрацията няма рамене и предложението "само мъничко" е жива спекулация.
Така и с признаването "само на държавата, но не и нацията" през 1992 г., от кабинета "Ф. Димитров", както и след това с признаването "само на езика, но не и македонско малцинство в България" през 1999 г. от кабинета "Костов". И в двата случая
външните и вътрешни врагове на  България са потривали ръце, очаквайки капанът да щракне

И той щракна окончателно през същата 1999 г., когато в българския парламент бе ратифицирана т. нар. "Рамкова конвенция за защита на НАЦИОНАЛНИТЕ  малцинства". Тук терминът "национални малцинства" го има още в заглавието и той не смущава политическия ни елит, макар добре да се знае, че няма световно утвърдена единна  дефиниция на това понятие. Най-актуалният международен документ по темата е подписаната на 07.10. 1993 г. във Виена от 32 държавни ръководители декларация, в която се казва: "Малцинствата в Европа са следствие от прекрояването на държавните граници". И тъй като България не е присъединявала чужди територии, не може да има на своята никакви "национални малцинства".
  Като тема този въпрос влезе в публичното пространство още през 1997 г., когато кабинетът "Костов" я подписа. Има един любопитен момент тогава - сблъсък между служебния премиер Софиянски и президентът Стоянов кой да признае първи конвенцията. Усмихнатият софийски кмет в битността си на служебен министър-председател искал тихичко да я подпише, за да се тупа в гърдите, че е допринесъл за евроинеграцията. Така тайно от публиката той подписа и меморандума с МВФ, довел до колонизация и разграбване на страната ни, както и споразумението с НАТО. Възраженията на Петър Стоянов не са принципни, а конюнктурни - да се покаже публично, че и той - президентът, ще вземе участие в историческото обсъждане и одобряване на нелепата конвенция.
Обсъждане на практика почти няма. Пет-шест статии на общественици и публицисти излагат аргументите против приемането на конвенцията и опасността от подписването й.  Предупреждават за капаните на конвенцията, в която има текст, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство може да използва своя малцинствен език не само лично, но и публично.(чл. 10, т. 1). Какво ли значи това? Телевизия СКАТ не веднъж е показвала как министри от ДПС говорят на турски на митинги на партията. Днес те могат да се позовават на конвенцията. А там има и още една точка, която казва, че държавата, подписала конвенцията трябва да способства за условия да се използва
"малцинствен език" в отношенията между лицата от националните малцинства и държавната власт

Това направо означава да се осигуряват преводачи на тия, които не искат да научат български, когато ходят да си вземат социалните помощи - безумие, но безумие подписано от кабинета през 1997 г. и ратифицирано от парламентарното мнозинство през 1999 г.
Какви са реакциите на политиците тогава? Група депутати от БСП сезират Конституционния съд дали конвенцията не противоречи на Конституцията ни. Безуспешно. Ето какво казва на 23. 10. 1997 г. пред в. "Сега" Любен Корнезов от БСП, днес зам. председател на парламента: "Всеки един международен договор, когато е многостранен, става част от вътрешното ни право. И се поставя въпросът, след като сме подписали конвенцията и предстои ратификацията й, кои нейни текстове, не съответстват на конституцията. Това са кардинални въпроси за държавата ни - имаме ли национално малцинство, какво означава малцинствен език, могат ли тези малцинства да разговарят на своя т. нар. малцинствен език с държавните органи. И обратното - могат ли тези органи да издават документи на т. нар. малцинствен език.Това са кардинални въпроси, не са препоръчителни..."
На тези кардинални въпроси обаче до днес не е отговорено. В момента Корнезов и колегите му от БСП не отварят и дума за малцинства, за да не засегнат коалиционния партньор. А проблемите са станали по-големи.
По същото време се изказва и Лютфи Местан: "Ние, турците сме национално малцинство...", отсича направо той и никой не го поправя. Юнал Лютви го допълва: "В България има 850 000 етнически турци". Представителят на СДС Лъчезар Тошев пък казва пред в. "Континент" на 29 1997 г. :" В моето изказване в ПАСЕ споменах, че малцинствените етнически групи са неделима част от българския народ и те не принадлежат към никоя друга нация." Мнението на Тошев съвпада буквално с мисленето на
Юнал Лютви: "Думата нация също подлежи на тълкуване

Според мен в България живее български народ. (Това се казва откритие! - б.а.) Всички етнически групи са неделима част от българския народ."
Виждаме, че СДС и ДПС са на едно мислене за конвенцията - тя да се приеме без никакви съпровождащи декларации и веднага. БСП има резерви през 1997 г. (днес - не), които излага в специална декларация на ВС на БСП, с която предлагат на Народното събрание, правителството и президента въз основа на Виенската декларация от 09.10.1993 г. да станат инициатори за консултации за страните от Югоизточна Европа по изясняване на подхода и позициите по Рамковата конвенция. Този мегаломански проект, разбира се, е невъзможен и идеята на БСП остава като фиксиран документ от типа: ние тогава казвахме. Само че важно е освен какво казваш, какво правиш. А БСП накрая одобрява конвенцията, без да отстои позицията България на всяка цена да декларира, че няма национални малцинства.
Представителят на ВМРО в парламента като депутат от ОДС Красимир Каракачанов уж държи безкомпромисна линия в някои изказвания, но през годините линията добива лъкатушна форма. Ето какво казва на 29 май 1997 г. пред в. "Дума" лидерът на ВМРО: "Ние не можем да се съгласим с претенциите на Скопие за македонски език и нация. Това означава да легитимираме техните претенции за македонско малцинство и за териториални ревизии към Пиринска Македония."
Да, точно това означава признаването на македонския език, но защо самият Каракачанов само две години след това изказване изрича твърдението, че подписването на българо-македонската спогодба през 1999 г. е положителен момент. Кое е положителното - че признаваме един език, съчинен с декрет на 2 август 1944 г. на заседание на АСНОМ - Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония. Тогава комунистическата седянка издава заповед този "служебен език" да "влегуе веднага во сила". Защо през 1999 г. българските властници признаха измисления македонски език, знаейки добре как се е появил той?
Има все пак разлика в оценките на вемереовците - за Иван Татарчев актът е "меко казано" грешка. Защото с него се признава езика, а това води и нови спекулации след себе си. Тази разлика явно се е увеличила, защото днес Татарчев и Каракачанов не са в един отбор и не искат да имат нищо общо.
Така или иначе
през фаталната 1999 г. се извършват две национални предателства

от правителството и управляващото мнозинство - признава се от страна на София един измислен като антибългарско оръжие език и се подписва една неподходяща за България конвенция, която и до днес Франция не иска да подпише.
Резултатът? Сепаратизмът в България се развихря. Още при подписването на конвенцията излиза наяве искане на т. нар. Демократична партия на труда с лидер Камен Бараков, която иска България да признае наличието на половин милион помаци като "национално малцинство". Следва искане на Адем Кенан, бивш активист на ДПС, който през 1997 г. излиза от името на т. нар. Турска демократическа партия, който настоява, че българите са малцинство у нас! - само 875 000 души и иска многонационална държава, отново позовавайки се на въпросната конвенция. При това Кенан вкарва в устава на партията си член, допускащ въоръжена борба: "Ако българските управници не се съобразяват в бъдеще с правата на националните малцинства, членовете на ТДП могат да превърнат борбата си от демократично национално самоопределение в националноосвободителна борба..."        
Това е логичното развитие на сепаратистката идея, след като властта у нас е клекнала пред македонизма. Днес идеята на Де Гроен и останалите "зелени" от европарламента не е нещо откъснато и ексцентрично, както го представят някои. Нито сервитьорски етюд от типа "два лева ако минат". Това е последователна политика на разбиване на българската национална идентичност, която се върши с мащабен лобизъм в пармалента на Европа, сред дипломатите на ЕС и не е от ден-два. Още през 1993 г. в справочник на Европейската общност се говори за македонско малцинство в България. През 1998 г. излиза енциклопедичното издание "World Directory of Minorities", което казва, че в България трите главни езика са български, турски и македонски, а в страната ни живеят 250 000 македонци като малцинство. Забележете - една година след като правителството на Костов е подписало нелепата конвенция за малцинствата. Предговорът към изданието е написан от Алън Филипс, първи вицепрезидент на Комитета на съветниците по приложението на Рамковата конвенция за малцинствата към Комитета на министрите на Съвета на Европа. В Страсбург излиза и друга монография, която твърди, че македонците са четвърто по големина малцинство в България и наброяват 200 000 души. А в сайта на ЦРУ World Factbook, който е публичен и достъпен за всеки, в раздела за България, в графата етнически групи пише, че у нас има македонци, които заедно с други етноси, наброяват 2%. Това е в днешния, актуализиран сайт, а през 1999 г. статистиците от ЦРУ бяха изчислили "македонското малцинство" в България на 206 000 души.
Ето откъде чете Де Гроен и такива като нея - от такива сайтове и манипулативни справочници, не от спомените на Иван Махайлов. А в тези сайтове информацията се черпи от съмнителни източници като например днешния асистент на Де Гроен, който є бил и интимен партньор, казват, а иначе е циганин от Македония, докопал фондовете за малцинствата.
Както виждаме, идеята на македонизма не е само коминтерновска или сръбска, тя днес вече е и американска и европейска. Ако не застанем срещу нея с обединените сили на всички партии и граждански организации и с цялата мощ на държавната машина, утре предложението на холандката ще се чуе и от ЕНП и от ПЕС и от другите групи в Европарламента.  
Тогава днешният скандал ще ни се стори ученическа шега.

У нас · Двор на православен храм превърнат в сушилня за тютюн
· Сметната палата иска достъп до банковите тайни на министри и депутати

По света · Заложническа драма в училище в Германия
· Великобритания обяви война на нелегалните имигранти

Коментари · Криворазбраната толерантност създава нация от комплексари

Икономика · Глобиха EVN за надписан ток
· Кабинетът до последно ощетява общините