"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 348 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 21/11/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Криворазбраната толерантност създава нация от комплексари


Унизително е, че ни наставляват вътрешни безродници и техните външни кукловоди

Стефан Солаков

През своята дълговековна история българската нация е дала убедителни доказателства и примери за търпимост и отстъпчивост по отношение на останалите народи, дори и спрямо онези, с които е воювала. Незабравимо ще остане гостоприемството на нашите сънародници, посрещнали бягащите от османския ятаган арменци, както и сплотената ни национална съпротива срещу опитите за унищожаване на българските евреи. Преживели кошмарните столетия на чуждото робство, още в зората на своята свобода българите гарантират в първата си конституция правата на всички човешки същества, независимо от тяхната раса, пол или религия.
За съжаление днес, броени дни преди завръщането ни в общоевропейското семейство, отново се намират хора, и то сред бъдещите ни европейски партньори, които натрапват своите съмнения относно толерантността на българския народ. Кресливата и вечно недоволна група на "зелените" евродепутати, начело с комичната холандка, наречена Елс де Грюн, поиска регистрация на една антидържавна групировка у нас, маскирана като организация за защита на т.н. македонско малцинство. За пръв път българските политици реагираха единодушно, когато отхвърлиха посегателството не само срещу държавните интереси, но и срещу националната ни история. Не липсваха и дежурните тъпизми, изречени от личности, попаднали случайно в политиката, като протежето на премиера Станишев, Кристиян Вигенин, определил атаката на "зелените" си колеги за безопасна екзотика. Нека не забравяме как

в условията на подобна екзотика съседна Югославия се разпадна

пред очите ни на съставните си части само за няколко години.
Закъснялото единство на нашите политици щеше да бъде още по-респектиращо и заслужаващо уважение, ако беше засвидетелствано преди няколко месеца, когато същата тази "екзотична" мадам де Грюн плюеше злъч и отровни квалификации срещу партия АТАКА и нейния лидер Волен Сидеров. Тогава нашите мастити политически лидери тайно се радваха на нападките срещу своя опонент, без да се замислят, че повтарят печалния опит на разединените нашенски владетели, позволили на османските орди да разпокъсат и унищожат българската държава.
България бе нападната не само в Брюксел. От Англия също долетяха тревожни новини покрай явното нежелание на някои кръгове от Острова да се държат гостоприемно към бъдещите български партньори. Някои жълти британски медии ни обявиха за варвари, които се канят да безчинстват сред спретнатите английски ливади и да заразяват със СПИН кротките обитатели на мъгливия Албион. В същото време не преставаха да рекламират евтините имоти, които онези бунаци, българите, щедро предлагат на пълчищата англичани, плъпнали като скакалци из "дивашка" България.
Пасивната реакция на управляващата ни върхушка се превръща в хронично заболяване, което може да срути окончателно авторитета на целокупния български народ в новия му европейски дом. Нека само да си припомним как тихомълком и някак унизително преклонихме глава пред неистовия натиск на англичаните, които настоятелно поискаха и накрая получиха своя футболен хулиган, разбил черепа на един мирен българин.
За разлика от нас румънските ни съседи постоянно дават примери как, трябва да се държим достойно пред прага на ЕС. Впрочем в близката ни история и ние сме имали достойни политически личности, защитавали нашата нация от обидите на някои недоброжелателни чужденци. Днес обаче дефицитът от подобни родолюбци става все по очебиен. Почти всеки ден из нашите медии се разиграват псевдодраматични скандали, поставящи на прицел толерантността на нашия етнос спрямо малцинствени групи, различни вероизповедания, нелегитимни политически и граждански сдружения. Липсата на точни и справедливи съдебни органи поставят нашата нация в унизителната позиция да бъде наставлявана от вътрешни безродници и техните външни кукловоди. Почти дежурна е темата за нарушаване на човешките права на нашите цигани, които от своя страна демонстрират пълен непукизъм към законите и правилата. Внушават ни, че ние българите трябва да се съобразяваме с условията на пазарната икономика, т.е. да си плащаме безропотно всички сметки и данъци, а виж, за циганите трябвало да се направи изключение и те да си живуркат безплатно и безметежно като в мечтаното царство на комунизма.
Поучават ни също така да си траем, когато някои категории чужденци ни се подиграват в лицето и открито ни мамят по време на бандитските приватизационни сделки или при алчното и незаконно изкупуване на свещената българска земя. Ако случайно се изпуснеш и възнегодуваш срещу измамниците, те обявяват за расист или ксенофоб. Критиките срещу "бизнесмени" от рода на Гад Зееви и плеядата мошеници от неговия етнос например автоматично привличат летящите отряди на Хелзинкския комитет и подобни кресливи образования, които лепват етикета антисемит и на най-добронамерения анализатор, дръзнал да се възмути от наглото поведение на някои представители от "богоизбраното племе".
Още по-комична е ситуацията в областта на вероизповеданията, където наскоро бе обявено, че у нас вече са регистрирани близо

90 (!) религиозни изповедания - абсолютен световен рекорд!

Още по-парадоксално става положението, ако всички те предявят претенции за равнопоставеност и, не дай боже, за реципрочно изучаване в нашите учебни заведения. Всеки опит да се сложи ред в религиозния хаос се посреща със заплашително мърморене от чужбина, където някои нови ментори се опитват да ни преподават не само политически, но и конфесионални уроци. Тези наши "учители" услужливо забравят, че докато ни натискат да коленичим пред многообразния етнически и религиозен натиск, техните собствени правителства трудно допускат представители на малцинствата или друговерци по върховете на политическата власт. Толерантна Америка например за първи път от 230 години насам предостави място за мюсюлманин в законодателната институция на Щатите. Докато често критикуваната България още от освобождението си от турско робство избира в своя първи парламент представители на довчерашните си поробители.
Проблемът с безотказната търпимост на българите може да ни изиграе доста лоши шеги и в бъдеще. От нас се иска непрекъснато да произвеждаме толерантност без да ни се отвръща със същото. Известно е обаче, че когато балансът се наруши, неминуемо се чупи и самия кантар. Защото безкрайното търпение най-често се изражда в извънконтролни действия и болезнени поражения за цялата система - и на излъганите, и на измамниците.

У нас · Двор на православен храм превърнат в сушилня за тютюн
· Сметната палата иска достъп до банковите тайни на министри и депутати

По света · Заложническа драма в училище в Германия
· Великобритания обяви война на нелегалните имигранти

Коментари · Криворазбраната толерантност създава нация от комплексари

Икономика · Глобиха EVN за надписан ток
· Кабинетът до последно ощетява общините