"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 354 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 27/11/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Проф. Станислав Станилов, депутат от АТАКА: В Европа парите за наука са 1000 процента повече


Износът на културни паметници е по-доходен от търговията с дрога

Маргарита Върбанова

ВИЗИТКА
Проф. Станислав Станилов е роден на 9 септември 1943 г. в Габрово. Завършил е Априловската гимназия и специалност история във Великотърновския университет. Той е един от безспорните авторитети в областта на Първата българска държава. Автор е на множество публикации в българския и европейския академичен печат. Владее немски и руски език, ползва френски. Депутат в 40-тото Народно събрание от парламентарната група на АТАКА.

- Проф. Станилов, над 30 археологически обекта са изчезнали от картата на България само за последните няколко години. Какво може да спре масовото унищожаване на паметниците на културата?
- Унищожаването на археологически паметници е много специфичен проблем. Тихомълком се съсипват и друг тип паметници - старите архитектурни сгради, обявени за паметници на културата нарочно оставени да се разрушат. За да се вдигнат на тяхно място билдинги, хипери, молове. Типичен пример е бившето китайско посолство, в същинския център на столицата. Уникална сграда, изоставена от собствениците й да се рухне, за да построят на нейно място нещо комерсиално. Унищожаването на археологическите паметници у нас е почти промишленост. Копае се с булдозери и с багери, с металотърсачи се обира всичко. Аз разбирам археолозите, които усилено разкопават паметниците с машини, те са прави. Те бързат да не ги изпреварят иманярите. А най-голямото престъпление е, че иманярите, като копаят с кирки, лопати и машини, разрушават културните пластове. Така безвъзвратно губим информация за българската история. Едно предприятие, ако се разруши, може да се инвестират пари и да бъде възстановено. Но един паметник на културата като се разруши, е загубен завинаги, не можем да върнем автентичния му вид. Т.е. това е огромно престъпление. И аз не знам какъв закон, какви административни мерки ще могат да спрат това унищожение, освен съдът в България да започне да работи. От износа на културни паметници мошениците печелят повече, отколкото от търговията с дрога. Което е чудовищно.
- Какво означава съдът да започне да работи?
- Сегашният Закон за опазване на културното наследство предвижда огромни глоби и затвор. Но съдът не работи, ако няма достатъчно доказателства. В европейските държави самото хващане на човек с металотърсач на археологически обект го изпраща в затвора. И мярката не подлежи на спор. В Гърция тези металотърсачи са регистрирани, дори когато работят с тях в промишлеността: търсят водопроводи, жици, кабели под земята. Ако уредите не са регистрирани, търсачите отиват в затвора. Гръцкият закон е много строг. И се прилага. А тук металотърсачите се продават свободно, всеки си рови, където поиска. Няма европейска държава без строг и ясен правилник за археологическите разкопки. Никъде по света иманярството не е узаконено.
- Законни ли са частните колекции у нас, трябва ли да има някакъв вид амнистия за притежателите им, за да излезе на светло този бизнес?
- Частните колекции са вече факт. Тези от притежателите им, които отговарят на условията да бъдат регистрирани, трябва да бъдат регистрирани. Притежаването на такива ценности е скъпо удоволствие. Изискват се подходящи помещения с климатик, осветление и влажност. Изисква се консервация, реставрация, опазване и поддържане на експонатите. Не да се държат в чували и по мазета, както е в момента.
- Възможно ли е да се изземат частни колекции?
- Може, със закон с много специални клаузи. Да има срок, примерно една година, в който колекционерите да осигурят условия за опазване, реставриране, консервиране и поддържане на сбирките. И ако това не стане, колекцията да отива ръцете на държавата.
- За такъв закон говорим трета година. Защо парламентът не иска да го приеме?
- Законът за опазване на културното наследство се проваля няколко пъти, сякаш съзнателно се прави не както трябва. В момента по него работят две експертни групи към парламентарната комисия по култура и когато го синхронизират с Министерство на културата, ще влезе в НС. Но това е много дълъг процес. Последният опит за такъв закон беше по времето на министър Абрашев и се провали напълно. Беше хаотичен, напълно объркан и всички го отрекоха. Сега пак сме започнали отначало, уж с намерението до края на мандата на този парламент да има закон. Но не съм сигурен, че тази управляваща коалиция изобщо иска да го направи.
- На прага на ЕС всичко поскъпва предварително с 20-30 %, лекарите готвят стачки, младите специалисти напускат страната. Как ще се справим ние, оставащите в България?
- Можем да се справим само ако на власт са хора патриоти, които да отстояват българските национални интереси. Да оценят в перспектива огромната миграция, която ни чака след 1 януари, демографската криза, в която все повече затъваме. В Румъния държавата е предвидила мерки, за да задържи младите. На семействата на възраст до 35 години с повече от 2 деца държавата дава безплатни жилища. Тези мерки са изпробвани в Европа и дават резултат. Би трябвало да дадат и у нас. Друг пример - в Индонезия поемат пълната издръжка на децата, обърнете внимание, на родители с висше образование. Така се гарантира едно ниво на образованост и култура над средното. У нас строят жилища на циганите, които нито работят, нито децата им ходят на училище. Държавата трябва да се погрижи за младите семейства със средно и висше образование, за да гарантира висок образователен ценз на следващите поколения.
- След 1 януари в България стъпват западните университети. Ще издържат ли на конкуренцията нашите висши училища?
- Конкуренцията е неизбежна. Опасявам се, че на нашите ВУЗ-ове ще започне да им пада нивото. Грубо казано, по-некачественият човешки материал ще отива там. Това е опасното. Но ако държавата дава повече пари за университетите, нивото им може да се вдигне. Само че държавата дава 0,19% от Брутния вътрешен продукт за наука. Което е нищо. За сравнение, същата тази държава дава над 100 милиона лева за субсидия на тютюнопроизводството. Това е смешно. В каква Европа ще ходим? Там парите за наука са минимум 1000 процента повече. Мизерията на българската наука и образование се поддържат от връзката ни с Международния валутен фонд.
- Около 30 % е очакваната емиграция на български лекари в страни от ЕС. Можем ли да задържим тези специалисти?
- Вече не. Като паднат стандартите на тези, които се лекуват, ще паднат стандартите и на лекарите. И обратното. Сега лекарите искат големи заплати на база на чудовищната беднотия. За себе си те са прави. Каквото и да се случва обаче, държавата е длъжна да поддържа ниските социални групи, за да не се маргинализират. Сега всички са равни - здравната каса лекува еднакво и богати, и бедни. Това не може да продължи. По конституция българското медицинско обслужване е безплатно, а се правят либерални закони срещу тази социална клауза в основния ни закон. Никой това не го коментира. Оправданието на управляващите е: така разпорежда МВФ. Значи това правителство не служи на българския народ, а на МВФ. А него не фондът го е избирал. България започва да губи не само лекари, всякакви специалисти. В момента се търсят инженери. Няма. Нямало и кой да кара машината за асфалт, защото била много съвременна...

У нас · Прокуратурата подхваща случая “Хасан Хасан”
· ИВАЙЛО Калфин: Няма как да не затворим блокове 3 и 4 на АЕЦ

По света · Словенско село на бунт срещу циганска фамилия
· Самолети на ЦРУ кацали тайно шест пъти в Полша

Коментари · “Нова Европа” се отдръпва от Вашингтон

Икономика · Глад за офиси в столицата