"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 378 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 22/12/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Отец Боян Саръев: Мисията на православната църква е да приласкае онеправданите


Народът води инстинктивна борба срещу атеизма, възражда се от руините си

Маргарита Върбанова

ВИЗИТКА
Отец Боян Саръев е роден на 5 май 1956 г. в с. Жълтичел, Кърджалийско, в семейство на българомохамедани. През 1985 г. завършва Школата на МВР в Симеоново. Пет години по-късно става свещеник в Пловдивската митрополия. Председател е на Движението за християнство и прогрес "Св.Йоан Предтеча" от създаването му през 1990 година. Избира да служи в кърджалийския храм "Успение Богородично ". Наричат го Кръстител на Родопите, заради многото хора, които е покръстил в христовата вяра. Отец Съръев е женен, има две деца. Дъщеря му е завършила генно инженерство, синът му следва в Духовната семинария.

- Отец Саръев, искам да ви върна към 1 октомври 2003 г., когато пловдивския митрополит Арсений освети манастира "Успение Богородично" в Кърджали. Вие не само отворихте вратите на храма, а и направихте лекарски и стоматологичен кабинет за социално слаби, трапезария за бедни, компютърна зала... Това ли е днешната мисия на църквата?
- Не бива да се гледа само в миналото на Българската православна църква и да й се дават исторически оценки. За БПЦ трябва да се говори в бъдеще време. Тя трябва да стане мисионерска църква. Църква, която ще намери нуждаещите се, бедните, страдащите, онеправданите в обществото и ще ги приюти, приласкае и утеши. Такъв е моделът на църквата в Кърджали и той може да послужи като пример. Такава е днешната мисия на духовенството. В "Успение Богородично" сме развили благотворителна и социално-просветителска дейност. Имаме школи по вероучение за деца и за възрастни, компютърна зала за деца, школи по пиано и хорово пеене, по иконография и калиграфия. Имаме приют за бездомни хора, в трапезарията ни за бедни в момента се хранят 90 души. Аз съм въдворен в църквата "Успение на пресвета Богородица" на 27 септември 1990 г. През пролетта на 2000 г. в съновидение получих лично наставление от Божията майка на това място да изградя манастир. "Това място е свято, тук ще идват на поклонение християни от цяла България да търсят утеха и спасение. Кладенецът, който е в двора на църквата, е благословен от Мене и всеки, който пие и се мие от водата му, ще намира изцеление на много болести. Ти ще съградиш манастир на мое име, а аз ще бъда покровителка на всички, които живеят и идват в този град и няма да допусна беди и нещастия над тези, които призовават името ми с вяра", ми каза Богородица. За мен съграждането на манастира се превърна в мисия. Във всичките си дейности ние, в манастира, не делим хората на цигани, мюсюлмани, християни. Исус Христос ни е дал наставление чрез евангелието да помагаме на нашите ближни, без да се интересуваме от техните вторични показатели като вяра, народност, раса, език. Мисля, че това трябва да е бъдещето на БПЦ. Ако тя иска да просъществува. Не само да оцелее, но и да се наложи като влиятелен обществен и религиозен фактор в обществото.
- Наричат ви Кръстителя на Родопите. Водите ли си някаква сметка колко души са приели Христовата вяра от вас? Колко са младите, колко са мюсюлманите?
- Всеки православен свещеник е и мисионер. Той трябва да обгрижва паството си в енорията, да наставлява своите православни към истините на евангелието и православната вяра. Но тук, в Родопите, мисията на свещеника е малко по-специфична за разлика от служенията в другите части на България. Тук се сблъскват и срещат две религии и цивилизации: християнството и исляма. В исторически план ислямът е нанесъл огромни поражения върху съзнанието на една немалка част от християните, насила е бил натрапен на българския народ. Затова основната роля на православния свещеник тук е да работи върху съзнанието на тези хора, за да могат те да се върнат към православната си вяра, от която насила са били откъснати. Свещеникът в Родопите трябва да успее да ги обедини и да ги върне в БПЦ. Жътвата е голяма, жетварите са малко. Няма достатъчно духовници в Родопите, които да вършат тази работа. А сред тези, които ги има, не всички са в най-добра форма. Не могат да вършат това си историческо призвание.
- Какво правят църквата и държавата, за да спрат излямизирането на Родопите?
- Никой нищо не прави. Нито държавата, нито Българската православна църква. Партиите се борят единствено и само за властта. А когато не могат да я спечелят, се обединяват и се поставят в услуга на ДПС. Само и само да станат ортаци в разграбването и унищожаването на държавата. В това време, вече 17 години, мюсюлмански емисари се борят ожесточено за новото потурчване на Родопите. Пред очите на църквата и на държавата то продължава и в момента. Масово се слагат турско-арабски имена на българите мохамедани, разкриват се училища по ислям в джамиите. Там водят малки деца и им промиват мозъците. ДПС е монополизирало целия политически и икономически живот в Родопите. Никой нищо не може да предприеме, без благословията на тази антибългарска и антиконституционна партия. Родопите отново са в капана на ислямския фундаментализъм. Нищо добро не ни очаква. А Българската православна църква не е особено разтревожена, тя сякаш не се интересува от процесите в Родопите. Държавата също. От Родопите се интересуват единствено ислямските фундаменталисти, ислямските сектанти, те имат вопиющи интереси тук. И за съжаление са оставени да ги реализират. Родопите все още са част от България. За да не дойде ден, когато няма да са в границите й, сега държавата трябва да се грижат за опазването им, да спре потурчването и ислямизирането.
- Как гледате на политическата суета по Коледа? Политиците ни се втурват в храма със свещ в ръка, това, според вас, вяра ли е?
- Трудно може да се определи. Вярата е интимен, вътрешен процес. И точно защото вярата и нравствеността са лични работи, като гледам нравствеността на българските политици, мога да съдя и за тяхната вяра. Демонстративното присъствие в храмовете, паленето на свещи, кръстенето не значат вяра. Още по-малко, когато това се прави два пъти в годината: на Коледа и на Великден. Тогава го вършат и хора, които не са християни. Затова да се говори за религиозност на нашите политици е абсурдно.
- Какво да очакваме след 1 януари догодина?
- Нека да не си мислим, че ще потекат реки от мед и масло, щом влезем в Европейския съюз. Тепърва ще трябва да затягаме коланите, защото цените на всичко ще скочат рекордно. Някои вече са надхвърлили и европейските. Така че, влизането в ЕС поне засега, не е повод за радост. Може би след 20-30 години светът ни ще се нормализира, европейските правила няма да ни тежат, стандартът на живот ще стане по-висок, а българите по-мъдри и по-големи патриоти.
- Откъде съвременният българин черпи сили да се радва в трудното си всекидневие?
- Черпи сили от евангелската любов и спасителната мисия на Господа Иисус Христос. От примера Му. Българският народ не е в голям подем и устрем на възраждане, но оцелява благодарение на вярата. Сега народът води инстинктивна борба да възстанови разрушеното и забравеното в дългите години на войнстващ атеизъм. Загубеното време е поразило духовността ни. Но виждате, обикновеният, бедният българин надига глава, изправя се и сякаш се възражда от собствените си руини.
- Какво е вашето Коледно послание, отец Саръев?
- С раждането си в овчарската колиба Бог ни учи на скромност. Учи ни да се задоволяваме с това, което имаме. Че не мястото е, което придава стойност на човека, и че човекът сам по себе си е една голяма ценност. По-голяма от всичко на земята. Независимо дали е християнин или мюсюлманин, дали е бял или черен, дали е добър или лош, неговата ценност надхвърля цялото богатство на света. Затова пожелавам на всички български граждани, без значение на вярата, весели коледни празници и честито Рождество Христово.

У нас · Скандал в парламента за освобождаването на Кунева
· Вальо Топлото: помагах на Овчаров, сега той е на ред

По света · Италия разтърсена от скандал за евтаназия
· Почина доживотният президент на Туркменистан

Коментари · България отново се управлява от политици с тоталитарни мераци

Икономика · Застрахователи искат от 63 до 164 лв. за "Гражданската отговорност"