"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 385 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 4/01/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




“Папата” не харесва легионерите на “Фюрера”

Д-р Павел Бъчваров

Идеята за здрава българска организация, която да крепи "Царя и отечеството", се заражда в началото на третото десетилетие от миналия век. Първият политически генератор на тези идеи и социални концепции в онова време е шуменският общественик Иван Дочев.
Според досието на Иван Димитров Дочев в архивите на бившата ДС, той е син на царски полковник, а брат му Дочо Дочев е осъден от т.нар. "Народен съд" в Търговище на смърт като майор от жандармерията и е екзекутиран. В досието си при софийската ДС Иван Дочев се води с кодовото название "Дочо", докато шуменската ДС го разработва като "Фюрерът".
Първите обществени прояви на "Фюрерът" се забелязват в далечната 1925 г. Тогава студентът трети семестър право в Софийския държавен университет Иван Дочев от 1 ноември става

секретар на
Шуменската градска община

Тази длъжност изпълнява успешно до 1 октомври 1931 г. Със секретарската си заплата той се издържа и може редовно да пътува между Шумен и София. В този период Дочев проявява голяма служебна и обществена активност и е забелязан от граждани и властващи. Показва отлични организаторски и административни качества. Вече стъпил на социалното поприще, в неговото съзнание започват да растат някои идеи на българския национализъм, породени от загубата на Балканската и Първата световна войни.
На 13 юни 1930 г. Дочев организира събрание на петнадесетина свои съмишленици-националисти на ул. "Криволак" № 14 в софийския квартал Лозенец. Там той произнася реч, в която пламенно твърди, че само българските националисти могат да се противопоставят на надигащия се комунизъм, заради което им предстои да се обособят в здрави обществени структури. Така се ражда организацията

Съюз на българските национални легиони

Още през есента на 1932 груповият началник в политическата полиция Никола Гешев се сблъсква с неукротимия националистически порив на Дочев. Информаторите на "Папата" му донасят, че в първите септемврийски дни Иван Дочев при най-строга секретност и преоблечен като турист, пристига в Кюстендил. На трудно достъпно и скрито място в Осоговската планина той се среща с Ванче Михайлов, който в този момент оглавява ръководството на ВМРО. Двамата постигат пълно единомислие върху идеите за "Независима Македония - Швейцария на Балканите", в която всички българи да живеят свободно.
Всъщност Дочев и Гешев са яростни антикомунисти, но на "Папата" не се нрави фактът, че на 18 април 1933 г, на третия конгрес на СМНЛ (Съюз на младежките легиони) във Велико Търново Иван Дочев е избран за главен водач на младежите легионери - "Фюрер". От това време между двамата се очертават бъдещи конфликти.
В началото на май 1934 Иван Дочев и покровителят на Легиона генерал Никола Жеков пристигат на

официално посещение
в Германия

Там Дочев е поканен на среща-обяд от Балдух фон Ширах (водач на хитлеровата младеж и главен ръководител на младежките контингенти от "8А" - щурмовите отряди на нацистката партия) и е приет от външния министър на Райха - фон Рибентроп.
Върхът на триумфа от това посещение е на 13 май 1934 г., когато двамата водачи на Легиона са поканени на среща от Фюрера на Третия райх. Малката делегация е въведена от ген. Масов в главната квартира на Фюрера. Адолф Хитлер ги посреща сърдечно на вратата и радушната среща трае 45 минути. По време на разговора Дочев задава своя главен въпрос: "Какво е отношението на Германия към идеята за обединяване на всички българи на Балканите в границите на Обединена България? " Хитлер отговаря без колебание:
"Ние признаваме вашите права за обединение."
По този повод, интервюиран три години преди написването на тези страници, Иван Дочев заяви: "През целия си живот, а аз съм вече на 95 години, никой отговорен ръководител на никоя велика сила, включително и Русия, не е направил такава декларация.
По повод на тази среща с Хитлер, бившата шуменска ДС е правила подробна разработка. В справките по нея се твърди още със сигурност, че Иван Дочев е получил от Фюрера на Третия райх субсидия от 500 хиляди лева за нуждите и финансирането на Легиона, за да може той да организира своите младежки подразделения по примера на "Хитлер Югенд". Разработката носи подписа на лейтенанта от ДС Иван Берберов. Запитан какво е станало с дарените суми от Хитлер, Иван Дочев възмутено реагира: "Това за парите е абсолютно невярно твърдение." Дочев се завръща от Германия с повишено самочувствие и с нова енергия за обществена дейност. Сега той е още по-непокорен в своите вътрешнополитически антикомунистически изяви. Но бъдещите конфликти на Дочев с Гешев и Двореца се отлагат поради някои събития.
Една седмица след срещата на Хитлер с Дочев, на 19 май 1934 г., в България се извършва преврат от Военният съюз на Дамян Велчев, подпомогнат от звенарите и пладнярите. Цар Борис III е принуден да приеме натрапеното му правителство на Кимон Георгиев. На 14 юни с Наредба-закон се забраняват политическите партии. Тогава настъпва часът на българските легиони.
През август 1934 г. в Берковица е насрочен конгрес на Българския студентски съюз. При многобройно присъствие на студенти-легионери, Иван Дочев е избран за председател на Българския студентски съюз. По време на изказванията и поздравленията изведнъж се появява Цар Борис III.
Сред бурни овации Царят произнася реч, след която остава до края на конгреса. С това монархът подсказва, че неговата голяма надежда и резерва в конфликта му с натрапилия се Военен съюз на Дамян Велчев са студентите. Той не се излъгва, тъй като студентите-легионери започват да се бунтуват против натрапеното правителство с манифестации и вълнения в университета. На 8 декември, по време на студентския празник пред Народния театър, ръководените от Иван Дочев

студенти подемат
на ръце Царя

и сред бурни овации го понасят от стъпалата на театъра до двореца, а членовете на правителството остават сконфузени пред сградата на театъра.
Оттогава започват и непрестанните студентски антиправителствени вълнения, които заедно с другите правителствени неудачи принуждават в края на януари 1935 г. Кимон Георгиев да подаде оставка.
Това е времето, когато законът за забрана на политическите партии остава в сила, а българският "Фюрер" не спира със своите националистически изяви. Легионерите и тяхната организация продължават да смущават обществото със своите публични прояви. Това принуждава Гешев, със съгласието на Двореца, да стане по-твърд спрямо своя "съидейник". В периода от 1933 до 1944 г. българският Дочев е задържан многократно в Дирекция на полицията на основание чл. 48 от Закона за администрацията и полицията. Мотивът е, че Иван Дочев е опасен за реда, спокойствието и безопасността.

У нас · Британски банкер помагал на Вальо Топлото
· АТАКА : Затварянето на реакторите е френско-канадски заговор

По света · Италия готви закон за циганите, идващи от България и Румъния
· Корупционен скандал разтърси Израел

Коментари · Евротриумфът на мафията

Икономика · Лозари на барикада за домашната ракия
· Приспадат 360 лв. от данъка за дете