??????? ?????
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=24830&format=html&edition_id=386

“Фюрерът” получава две смъртни присъди, но те са произнесени задочно

"Водачът на легионерите - в затвора!" С това заглавие в брой № 8337 от юни 1936 година вестник "Утро" съобщава на българската общественост, че Върховният касационен съд е потвърдил присъдата от една година строг тъмничен затвор за Иван Дочев, като водач на забранената партия Български национални легиони.
След тези събития конфликтните отношения между Дочев и Гешев много се обтягат, главно поради притесненията на цар Борис III, който държи в страната да цари една спокойна обстановка. Дочев смущава това спокойствие, затова политическата полиция на Гешев отново се намесва.
Невероятната жизненост и енергичност на българският "Фюрер" сякаш се възползват от краткото затишие в нашия политически водовъртеж. През 1937 година той

успява да завърши
специалността право

в юридическия факултет на Софийския държавен университет.
При тази обстановка продължава да действа Законът за забрана на политическите партии. Дочев си има нови неприятности с Никола Гешев, но наближава периодът на Мюнхенското споразумение от 1938 г. и облаците над Европа се сгъстяват.
От 26 май 1940 до 15 април 1941 година "Фюрерът" работи като кмет на гр. Калофер. Неговите блестящи организационни качества правят впечатление на управляващите, пък и на такава работа Дочев е най-малко проблемен като водач на легионерите. Накрая той е яростен антикомунист и може да бъде полезен на двореца, стига неговата невероятна енергия да бъде канализирана. Затова със заповед № 1402 от 4 април 1941 г. на Министерството на народното здраве и вътрешните работи е назначен за кмет на гр. Силистра от 16 април 1941 година.
След 9 септември 1944 за своята дейност като кмет на гр. Силистра Иван Дочев е осъден от Трети състав на Русенския народен съд, а като водач на Съюза на българските легиони е съден от 12-ти състав на Софийския народен съд. По тези причини "Фюрерът" получава две смъртни присъди. Но те са произнесени задочно, защото водачът на легионите отдавна е преминал от другата страна на фронтовата линия. На 6 септември 1944, заедно със съпругата си Бисера-Мария Константинова Селвелиева и д-р Георги Иванов Паприков (член на главното водачество на Легиона) Иван Дочев напуска страната с немски военен самолет. Така поне личи от справката на бившата ДС и така е докладвано на 25 септември 1955 година от лейтенантът от ДС Иван Берберов. Тази версия е поставена под съмнение от самият Дочев, който обяснява за тяхното самостоятелно смело групово преминаване на граници и бойни линии.
След капитулацията на Германия неуморимият легионерски водач взема дейно участие при създаването в Западна Германия на организацията "Антиболшевишки съюз", който трябва да обедини всички антикомунистически сили и емигрантски организации на Запад. В антиболшевишкия съюз участват емигранти от Украйна, Белорус, Грузия, Чечения, Армения и останалите републики от Съветския съюз. Българският национален фронт става колективен член на тази международна организация, чийто председател е професор Стетско, министър-председател на Украйна след освобождението й от немските войски на Третия райх.
Но засилващата се динамика на политическия конфликт между оформилите се два нови лагера - Социалистическия блок и Западните демокрации, не вдъхва много живец на тази организация, защото и други подобни обществени формирования се появяват на Запад. Ето защо през 1948 година в Мюнхен Иван Дочев поставя организационното начало на Българския национален фронт (БНФ) на Запад. Но заедно с това БНФ става и обект за разработка на външните служби на бившата комунистическа ДС. "Изменниците" (разбирай - бегълците) на България са стояли винаги във фокуса на комунистическото мислене във външен план, защото те са пример и надежда за свобода и демокрация.
Пръв с тази задача заминава агент "Павлов" (Кирил Дреников), но той претърпява редица провали, затова като агентурен емисар се подготвя шизофренният агент "Доктора" от 67-и випуск на царското военно училище. Но първите неудачи на "Доктора" като агент идват след неуспеха му да се справи със своя приятел и колега обект "Заплес", от чиято страна той е заплашен с разкриване. Освен това "Доктора" е страхлив и психически лабилен, той се жени и развежда многократно и същевременно сменя много работни места, където се "подвизава" предимно с отпуски по болест. Това е причина в последния момент това иначе нагло ченге да бъде заменено с агент "Вихър", също офицер от 67-и випуск на ВНВУ.
Едновременно с това специалните органи успяват да получат "сътрудничеството" на останалите в България близки роднини на избягалия на запад майор от царската армия Иван Минчев Банковски, които започват да "услужват" на службите от ДС. Специалните органи на ДС получават от единственият брат и от майката на майора, живеещи в България, писмени изложения с цел да бъдат подлъгани царски офицери да се завърнат в родината си и да се създава

"дух на разложение
сред офицерите -
бегълци на Запад"

(КДС, служебен архив на III управление на ДС ф. № 13, арх. № 1588.) Очевидно семейството на майор Иван Банковски влиза в "услуга" на ДС при борбата му с избягалите българи, обаче БНФ успява да запази редиците си от изпратените агенти. Но с това невероятно предателско явление ще се занимаем по-късно.
През 1956 г. Иван Дочев успява да се премести в САЩ, а на следващата 1957 г. там пристига емигрантът Александър Дърводелски, човекът с когото той се свързва идеологически и организационно и когото съдбата е посочила като негов заместник в Българския национален фронт.
На 3 март 1963 г.(празника на Освобождението) Българският национален фронт организира свой конгрес във Вашингтон и поставя "на зелената маса" въпроса за окупираната от комунистическите сили България. Тогава Вашингтонският конгрес приема своята специална "Вашингтонска декларация" с която категорично се отхвърля комунистическия режим в България (публикувана в книгата на Иван Дочев "Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България"). По този повод след Конгреса делегацията от Националния фронт, ръководена от Иван Дочев, е приета в Белия дом, където Вашингтонската декларация е връчена на официалните американски власти.
Борбата на най-мощната антикомунистическа организация, произлизаща от емиграцията на бегълците от комунистическа Източна Европа,

привлича вниманието
на редица важни политически личности
в САЩ,

 въпреки нервното противодействие на българската комунистическа легация във Вашингтон. Зад каузата на попадналия под комунистически гнет български народ застават много сенатори, между които Дол, Бъкли, Лагур, Хелмс, Хъмфри, Де Амадо и други. Тази политическа активност прави впечатление и на президента Никсън през 1969 г.
В съвременният устав на тази организация вече е залегнало изискването "за връзки с всички организации и елементи на българската национална емиграция в света за постигане на цялостно обединение и обща върховна организация за политическата емиграция, борба за освобождение на България от комунистическото робство и установяване на политически режим, почиващ върху принципите на Търновската конституция."