??????? ?????
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26412&format=html&edition_id=413

Зловещото ехо на Ньойския договор отеква в Америка

Д-р Иван Гаджев

(Продължение от миналия брой)

Д-р Иван Илиев Гаджев е роден през 1937 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил ветеринарна медицина, по политически причини е принуден да емигрира. Установява се в Детройт, САЩ, където става първият български емигрант, получил право да практикува като ветеринарен лекар в САЩ и Канада. През 1976 г., в памет на убития без съд и присъда от комунистите негов баща, той създава Научен институт "Св. Климент Охридски", преименуван по-късно в Институт по история на българската емиграция в Северна Америка "Илия Тодоров Гаджев".
Препечатваме откъси от книгата на д-р Иван Гаджев "История на българската емиграция в Северна Америка".

Натрапеният ни Ньойски договор (27 ноември 1919 г.) и т.нар. конвенция "Моллов - Кафандарис" от 4 октомври 1920 г., уж даваща гаранции за свободно изселване без насилия, пречки и имуществени загуби, не довеждат до дългоочакваното следвоенно спокойствие на Балканите. Тръгват нови бежански вълни от Западна Тракия, Егейска и Вардарска Македония, Западните покрайнини и Южна Добруджа. Според Конвенцията за доброволно изселване, ал. 2 на чл. 56, България приема "взаимното и доброволно изселване на народностните малцинства". Това не е в неин интерес - българите в Егейска Македония са много повече и по-бедни от гърците в нашите земи. Така се създава изкуствено допълнително бреме за съсипаната от войните страна... До 1922 г. изселването е почти регулирано, но след разгрома на гръцките войски в Мала Азия то нараства драстично и едва ли може да се определи като "доброволно". Стига се до произвол, безбожно ограбване, неспазване на договореностите.
На 24 юли 1924 г. по нареждане на офицера Дуксакис е взривена бомба в центъра на с. Търлис. Никой не пострадва, но два дни по-късно това става повод в с. Каракьой да арестуват 13 души, към които на мястото на "атентата" са включени още 14. Групата е поведена към с. Горно Броди за дознание. Неясно защо я насочват по черен път и до едно изворче, под предлог за малка почивка, нещастниците се оказват лека мишена под бълващи смърт дула. В настъпилата паника 10-има все пак успяват да избягат, но трима от тях са ранени тежко.
Не е възможно този случай да се прикрие. Пред специална комисия от ОН гърците постфактум обвиняват жертвите, че членували във ВМРО (какъв грях!) и подпомагали българските чети. Дуксакис все пак е порицан, дори осъден - 15 дни условно...
Назидателното хладнокръвно масово убийство изиграва ролята си: селяните от района, които се чувстват беззащитни и безправни, са готови да зарежат имоти и покъщнина, за да оцелеят.
Много по-късно председателят на Комисията на ОН Марсел дьо Рувер ще признае, че гърците са били физическите виновници за масовото избиване, но моралният виновник е Ньойският договор. България е залята от поредната бежанска вълна - 88 000 от Егейска Македония и 18 000 от Западна Тракия срещу 48 900 гърци.
Оставащите са подложени на хладнокръвен и системен терор, целящ да се заличи българското самосъзнание, родолюбците да бъдат принудени да се гърчеят или да напуснат родните огнища. Освен боя и икономическото разоряване на наши села, от 1921 г. 25 000 българи са заточени по островите Крит, Милос, Китера и др., както и в Северна Гърция. На фона на непрестанно раздухваните "български жестокости" в Беломорието, гърците са много по-изобретателни в избора на мъчения. В потурите на българин от Дедеагач е сложена котка, която дразнят непрекъснато; прилага се и "вършеене на тръни" - бягане бос по растителните "шипове", "яздене на магаре" и др. Всичко това е под знака на "презрението към по-долната раса". Общият брой на прогонените българи за първата четвърт на XX в. достига 700 000! Жестоки и коварни са издевателствата, обусловили тази невероятна цифра.
Несекващият бежански поток поражда сериозни социално-ико-номически и политически проблеми. Трябва да бъдат подслонени и осигурени в някаква степен огромни маси от отчаяни хора в следвоенна обстановка, когато ежедневието на самото местно население е поставено на изпитание. Дори природата е против тях. Зимата на 1919 г. идва много рано и е сурова. Към глада се прибавя и бялата смърт.
Всъщото време се наблюдава тенденция, която засилва мита за Америка като страна на благополучието - завръщащи се в страната емигранти, използвайки изгодния курс за обмяна на спечелените долари, се озовават в категорията на богаташите и служат като нагледен пример, достоен за подражание.
Ал. Стамболийски е принуден чрез Балканската телеграфна агенция да се обърне към нашите емигранти в Америка: "Откъснете от залъка си, за да нахраните вашите умиращи от глад съотечественици." Българската легация подкрепя апела и за три месеца са събрани 3 000 долара, които, въпреки че не са огромна сума, идват на помощ в най-тежките за изселниците дни.
Междувременно България става арена на бурни политически събития. Избухва Деветоюнският преврат от 1923 г. Стамболийски е убит, после жестоко е смазано инициираното по коминтерновска препоръка Септемврийско въстание. На атентата в църквата "Св. Неделя" от 16 април 1925 г. правителството отговаря с удар върху комунистическите активисти. Като следствие нови групи българи емигрират - както идеалисти, така и анархисти, дори и откровени терористи. Но пътят към Америка вече е затруднен. През 1924 г. Американският конгрес е принуден да вземе мерки, за да ограничи наплива на бежанци от Европа. Въвеждат се квоти - 3% от обема на съответната емигрантска група към 1870 г. За българите това означава около 100 човека, което едва покрива събирането на разделените семейства от македонските земи. Но Иван Шетов от село Чучулигово, Серско, признава, че български представители на канадска агенция "издаваха фалшиви паспорти, документи, продаваха ги на желаещите да емигрират из цялата страна".
През февруари 1927 г. ЦК на ВМРО също се обръща към емигрантите с нов апел за братска помощ. Той осведомява за положението в иззетите територии: "Безчинствата, грабежите и убийствата станаха система и надминаха стократно ония в най-лошите времена на турските халифи." Активисти на МПО изготвят през октомври 1927 г. документирана информация за тези събития и запознават с нея създадения в Ню Йорк три години преди това Международен комитет за политическите затворници. Председателят му - Роджър Болдуин, е шокиран: "Аз вярвах, че ние живеем в двадесети век, но сега, като гледам това, вече не съм сигурен."

Уведомен е и Държавният департамент, където дори извикват сръбския пълномощен министър за обяснение. Там са озадачени, че Обществото на народите, създадено по идея на У. Уилсън именно за да откликва на подобни неправди, не взима никакво становище по въпроса. Но нали в него доминират пак онези, които са косвени виновници за новите беди, сполетели България. Лазар Киселинчев и Христо Низамов ангажират с проблема и Годишния конгрес на Американското историческо дружество със специално подготвената брошура "Балканското Локарно и Македонският въпрос". Общо е мнението, че несправедливостите към България, рожба на Парижката мирна конференция, са бомба със закъснител.
На 10 януари 1930 г. проф. О. Ясци, бивш министър в Австро-Унгарската империя, заявява, че в лекциите си по нова история споменава на студентите за Македония "винаги, когато иска да даде пример за несправедливостта на договорите и за тирания през XX век." П. Бейкър, бивш военен министър от екипа на Уилсън, е още по-краен: "Европа ще инициира нова война именно заради тези свои грешки."
Броят на изтъкнатите личности от Новия свят, симпатизиращи на българската национална кауза, нараства: проф. Ф. Лойбаер, проф. Ендрюс, сенатор А. Кинг, председателят на Комисията по външните работи - сенатор Д. Бора. (Следва)