"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 417 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 8/02/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Конгрес в Чикаго учредява Македоно-български народен съюз

Д-р Иван Илиев Гаджев

(Продължение от миналия брой)

Д-р Иван Илиев Гаджев е роден през 1937 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил ветеринарна медицина, по политически причини е принуден да емигрира. Установява се в Детройт, САЩ, където става първият български емигрант, получил право да практикува като ветеринарен лекар в САЩ и Канада. През 1976 г., в памет на убития без съд и присъда от комунистите негов баща, той създава Научен институт "Св. Климент Охридски", преименуван по-късно в Институт по история на българската емиграция в Северна Америка "Илия Тодоров Гаджев".
Препечатваме откъси от книгата на д-р Иван Гаджев "История на българската емиграция в Северна Америка".

Краят на Балканската война наново отваря незарасналата рана на несбъднати очаквания за съдбата на отнетите ни земи. За пореден път в голямата си част те са под ново робство. Населението там се надява на международна закрила. Йеромонах Теофилакт създава в Торонто МОБНО (Македоно-одринска българска народна организация), призвана да обедини под лозунга "Съединението прави силата" всички македонци и българи от Северна Америка. Членската й маса не е голяма и преобладават полуграмотните. Съществуват 8 такива формации из континента. Чикагци за пореден път подемат инициативата за ново обединение, в което да се включат и различните взаимоспомагателни дружества и братства. В тази насока последен, решителен тласък дава подписаният на 28 юли 1913 г. Букурещки мирен договор - поредната историческа несправедливост към България. Обединителният конгрес се провежда в тогавашната цитадела за емигрантски начинания Чикаго на 21 септември 1913 г. Идват най-вече хора, родени в новопоробените райони: Костурско, Леринско, Битолско, Ресенско, Охридско, Прилепско, Крушевско, Скопско, Гевгелийско, Солунско. Между тях има участници в националноосвободителните борби, какъвто е самият Теофилакт, и видни представители на емиграцията - М. Калудов, Ж. Банев, Т. Калев. Има представители от Гери, Индианаполис, Стилтън, Чикаго, Уокиган, Гр. сити, Дейтън, Спрингфийлд, Торонто. Йеромонахът изнася основния доклад: "Нашата организация в Северна Америка - цел и средства". Ораторът набелязва целта й - политическа борба за автономна Македония, национална и културна ангажираност за запазване народностния облик на македонския българин, укрепване и засилване на патриотичните чувства. "Знайте - подчертава той, - че ако няма българи в Македония - с българска култура, с българска наука, с български патриотизъм, няма да има и автономия!" Конгресът учредява Македоно-български народен съюз в САЩ и Канада и избира ръководните му органи. По достойнство председателското място е заето от йеромонаха (скоро след това вече архимандрит). Всички МОБНО се преименуват в МБНО (Македоно-български народни организации). Ентусиазираните емигранти решават да се закупи нова печатарска машина (ще струва 10 000 долара), на която да се печата собствен вестник. Предложени са три названия за него - "Автономна  Македония",  "Целокупна  България"  и  "Свобода".
Прието е последното. Редакторската работа е поверена на Жеко Банев и Тодор Калев.
Конгресът изпраща апел до президента на САЩ, външните министри на Великите сили и до централния американски печат да бъдат спрени издевателствата на сръбските и гръцките власти над населението в Македония, да му се даде правото да създаде своя автономна република.

За съжаление, след проявения патриотичен ентусиазъм, на Втория конгрес на МБНО една година по-късно присъстват едва 19 души, а на свиканата в Индианаполис на 22 ноември 1915 г. конференция идват представители само от Гери и града-домакин. Името на организацията е променено на Български народен съюз в Съединените щати и Канада. През 1917 г. той спира дейността си, а заедно с това и печатането на в. "Свобода". Поради дългове печатницата е секвестирана.
По традиция следващата вълна от патриотични емигрантски чувства е след поредния, злополучен за нас завършек на европейски конфликт. На 1 декември 1918 г. в Чикаго е свикан нов конгрес, който трае почти седмица. Присъстват 201 делегати. В светлината на последните събития организаторите му намират, че за момента особено актуално е изработването на общо мнение за евентуалния статут на следвоенна Македония - автономна или присъединена към България. С огромно мнозинство делегатите поддържат присъединяването. В полза на това становище е и наскоро излязла публикация на протестантския мисионер д-р Хаскел, почетен гост на конгреса, в която той обобщава впечатленията си от 25-годишното си странстване из Македония. Там често се "замесвал с нейния народ, сърбайки от общата паница на техните ниски трапези и спейки върху земните нарове на техните колиби". Това му позволило да констатира, че хората там "се мислят и се наричат българи, говорейки диалекти, които не се различават повече от говора на София и Пловдив, както не се различава говорът в Мейн, Охайо и Кентъки".
На 15 януари 1919 г. ще бъде изпратен Мемоар до Великите сили, президента на САЩ и др., в който се изясняват истинските причини, накарали България да се ангажира във войната. Споделя се разочарованието от мирните договорености, които хвърлят "в чуждо робство" събратята им. Отправено е искане да не се разкъсва Македония, а да се присъедини към държавата, исторически свързана с нея - България. Избран е ЦК, който да има делегирани права от Конгреса. В него влизат 10 човека, петима от които живеещи в Чикаго, където ще функционира самият ЦК. Председател става свещеник Давид Наков, а секретар - Жеко Банев, със 125 долара месечно възнаграждение. Решено е да се създаде и Информационно бюро, което според Цв. Багрянов трябва да се оглави от интелигентни, добре владеещи английски език личности, а седалището му да е във Вашингтон, за удобство при бързи наложителни контакти на високо ниво.
Но стилът на кампанийна, периодична ангажираност с проблемите на Стария свят отвъд Океана и липсата на наложила авторитета си организация с ясна стратегия, устав, постоянна членска маса започват да тревожат не само някои будни наши преселници, а и видни български личности. Бившият председател на Върховния македоно-одрински комитет, поетът-сатирик и смел публицист Стоян Михайловски смята, че в Америка се чувства липса от българско културно дружество. Успоредно с откриването на училища и взаимоспомагателни общности трябва да се търсят и други форми за издигане на културата и осведомеността на обикновения емигрант - чрез сказки от подготвени лектори, дискусии, добре списвани вестници. Този проблем е дискутиран и на Третия събор на македонските братства в България (2 октомври 1921 г.), на който е взето решение да се изпрати в САЩ опитен организатор и пропагандатор, за да подготвя почвата, върху която трябва да възникне най-после една сериозна организация. С такава поръчка през май 1922 г. в Торонто пристига Сребрен Поппетров - екзархийски училищен инспектор, окръжен управител на Битоля от времето на окупацията. Целта е да се помогне в изграждането на организация от типа на ВМРО. Изборът не е много сполучлив, защото пратеникът не умее "да пали" аудиторията. Схващанията му са позакостенели, а и подценява нарастващото опасно влияние на комунистическите идеи. Инициативата е поета от свещеник Давид Наков, който наред с апелите в печата, предприема пропагандни обиколки из българските колонии. Така към средата на 1922 г. са възстановени или създадени 9 патриотични дружества. На 1 октомври 1922 г. във Форт Уейн е свикан Обединителен конгрес на македонските организации от САЩ.

У нас · Либийски вестници обвиниха и българските спецслужби за СПИН-епидемията
· Гориво за 3 млн. лв. откраднали търговци и служители от „Лукойл“

По света · Великобритания в паника след трето писмо-бомба
· Франция поиска изтегляне на американците от Ирак

Коментари · Волен Сидеров: Няма евроатлантически ценности, има православни

Икономика · 20 стотинки глоба за надписана сметка за парно