"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 432 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 26/02/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Жан-Мари льо Пен, кандидат за президент на Франция от Националния фронт: Религията ни дава смелост и мъдрост


Мюсюлманките имат право да носят своите забрадки, но не и в училищата

Жан-Мари льо Пен е роден на 20 юни 1928 година в семейството на беден рибар. Служи в Чуждестранния легион, а по-късно завършва право и политически науки в Париж. През 1972 година основава партията Национален фронт и на няколко пъти участва в президентската кампания, като най-голям успех регистрира през 2002 г., когато отива на балотаж срещу сегашния държавен глава Жак Ширак. Евродепутат от новата фракция "Идентичност, традиция, суверенитет". Женен, с три дъщери.

- Какво място би трябвало да заема религията в съвременния социален живот?
- Религията изпълнява една задължителна, незаменима роля, тя внася чувството за принадлежност, което пък допринася за стабилността в обществото.
- Защо според вас религиозността е обществено определящ фактор?
- Религията ни дава смелостта и мъдростта да следваме моралните принципи. Тя дава тази сила посредством чувството, че има нещо, което е отвъд, както и основанието за спазването на правилата, Десетте Божи заповеди например. Това някогашно традиционно духовно възпитание, съществувало дори в най-нисшите обществени среди, днес е занемарено.
- Чувствате ли се засегнат от начина, по който религиозните институции отправят своите послания по обществени въпроси?
- Не бих ви отговорил еднозначно. Право и дълг на църковните институции е да дават своето мнение. Църквата по никакъв начин обаче не бива да се партизира. Тя не бива да участва или да се намесва в политическите борби. Ето защо, в началото на 1980г., аз ясно се противопоставих на нападките срещу мен от страна на епископството и католическия клир в политически план. По никакъв начин не бях дал повод за това с моите обществени изяви. Заведох дело в римски (подватикански) съд срещу тримата френски кардинали - монсеньор Декуртре, монсеньор Ечегаре и монсеньор Лустигер. Тъй като не го спечелих, подадох жалба до папата. Загубих и това дело, но своевременно бях уведомен, че повече няма да има публично вмешателство от страна на епископството по отношение на Националния фронт. Така че имаше някакъв ефект. 
-Какво ви впечатли при демонстрациите срещу карикатурите на пророка Мохамед?
-Ислямският свят несъмнено реагира по-остро отколкото християнския, когато бива осмиван или злепоставян. Изглежда ислямският свят се чувства по-заплашен, отколкото християнският. В действителност ислямската религия следва заложения в самата й същност завоевателен принцип, което в никакъв случай не можем да кажем за християнството днес. Бързото разпространение на исляма се дължи не толкова на  увеличаващия се брой негови привърженици, колкото на демографски натиск. Затова и съвсем естествено ислямизмът, тази завоевателна политика, избира за налагането си религиозния път, защото като духовен той бива възприет по-благосклонно, по-лесно. Във всеки случай, във Франция исканията на имамите за повече джамии се зародиха поради значително увеличаващия се брой имигранти мюсюлмани, които по непотвърдени данни сега са около шест милиона. Ислямът е опасен, когато е преобладаващо изповедание.
- Християнството в миналото също е било преобладаваща религия.
- Да, така е. Християнството не е изключвало насилието при своето налагане. Но основният принцип, заложен в християнството, е: Кесаревото - кесарю, Божието- Богу. Затова има разделение между църквата и държавата, християнството безпроблемно позволява разграничаването, отделянето на църковната от светската власт. За разлика от него в исляма това разделяне не се забелязва и когато мюсюлманските  духовни водачи държат властта, те подчиняват всички на своята вяра - пример за това са страни като Саудитска Арабия, Афганистан, Либия, Судан и др. Само държавите, приели светския принцип, могат да прегърнат в лоното си различни религии.
- Как държавата би следвало да се справя с рязкото нарастване на ислямските общности във Франция?
- Това, което може да накара всички религиозни общности да спазват основния закон на държавата, е светският принцип, светското начало. Някои се придържат към него, други се приспособяват както могат, но това не се отнася за ислямските общности, което налага и един по-строг подход от страна на държавата към тях. Например, би трябвало да се прекрати насърчителната практика на държавата за строеж на внушителни джамии, които сякаш демонстрират някакво превъзходство. Те са свидетелство за завоевателен верски дух. Строят ги навсякъде - в малки и големи селища и обществено известна истина е, че са спонсорирани от държавата или чрез отдаване във владение на верските общности на много скъпи и ценни общински терени, или чрез изгодно кредитиране и др.
- Какво мислите за общата инициатива, подета от водачите на всички големи религиозни общности, включително ислямската, решително да осъдят атентатите от 11 септември 2001 г.?
- Това е прекрасна инициатива, но за жалост е част от тези прокламации и изявления, които имат слаб и краткотраен ефект. Събитието или, ако щете, инцидентът от 11 септември накара някои хора да се дистанцират от всякакви оценки за случилото се, за да не попаднат под ударите на определени обвинения, отправени към тях.
-  Как според вас трябва да се прилага светският принцип на обществени места като училищата и болниците, например?
- Аз разбирам светския принцип като неутралност. Този неутралитет засяга не само религиите, но и политиката, особено в училищата. По мое мнение училището престава да е светско, ако започне да служи за прокарването на различни политически, политикански или подривни идеи. Колкото до болниците - ако мюсюлманките отказват да бъдат прегледани, просто не им правят изследвания и толкова. Ние не можем да се подчиняваме и съобразяваме с изискванията им да бъдат преглеждани и лекувани единствено от жени. Не ме разбирайте погрешно. В никакъв случай не бих искал да накърнявам вярата на когото и да било. Критиката ми е отправена към практиката да се подчиняваме, когато ни налагат техните не толкова религиозни, колкото политически правила и изисквания. Не можем да толерираме такъв подход.
- Какво бихте казал за носенето на забрадки на публични места?
- Не виждам пречка. Няма нищо нередно в това жените мюсюлманки да се разхождат забрадени. Дори има предимство - така се открояват, забелязват се по-лесно. Помня времето, когато майка ми не тръгваше на църква, без преди това да си е сложила шапка или шалче на главата. Смятам, че започнаха масово да носят забрадки, едва след като ги забраниха. Не би трябвало обаче забрадките да са пречка за установяване на самоличността. Що се отнася до училищата, има задължителен правилник, който трябва да се спазва - носенето на забрадки в училище е недопустимо. Ако държавата и нейните служители искат да бъдат уважавани, то външният вид и поведението им трябва да го заслужават.

У нас · Иван Може отвлечен, след като разказа за полицейски произвол
· Българките ще бъдат признати за виновни и по новото дело
· Хелзинкският комитет: „Документът“ на Мюмюн е откровен фалшификат

По света · Висши US-военни плашат с оставка при удар по Иран
· Камикадзе уби десетки пред университета в Багдад

Коментари · София изневери на ЕС и облече мундира на Буш

Икономика