??????? ?????
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=28781&format=html&edition_id=454

Архивите разказват: Вътрешният министър учел хората си да крадат от КГБ

Критикуват МВР, загърбило агентурната работа, наблягало на бумагите и заседанията, а шефът му обиждал съветските другари

(Стенографски протокол от съвместно заседание на ПБ на ЦК на БКП с колегиума на Министерството на вътрешните работи, на което се обсъждат "някои отрицателни постъпки" на министъра на вътрешните работи Ангел Солаков.                                                    13.VII.1971г.)

МирЧо Спасов
(Продължение от миналия брой)


МИРЧО СПАСОВ: Другарят Солаков има и някои много, бих казал, злостни прояви, ако не пряко, то косвено към др. Живков... В същото време, според мен, успоредно с тези недостатъци в работата на ръководството (на МВР) опасно се занемари агентурно-оперативната работа. Това подлежи на проверка. За 1-2-3 години колко заповеди, окръжни инструкции и бумаги са излезли! Ако примерно някои от вас бъде назначен при нас, знаете ли колко литература трябва да прочете. Тук има големи забежки - голямо писане, голяма заседателщина с много речи и изоставане на агентурно-оперативната работа - пряката наша работа по разглеждане на най-важните сигнали и данни във връзка с борбата с врага. Ние имаме успехи, нямаме големи провали, които да застрашават властта или страната, обаче бихме могли да имаме много по-големи и ефективни резултати в борбата с врага, в борбата за ред и сигурност в страната и в използуване на нашите сили, както трябва, в използване на нашия щат и военна машина.
Разрешете ми да кажа няколко думи за създадената атмосфера в работата със съветските другари. Няма да се спирам на стари факти. Др. Солаков успя да се скара публично с главния съветник Коренков още с идването му. След това неговият заместник Пишчурин беше напълно отречен. Обаче за мен най-важното и интересното е, че миналата година една много голяма наша делегация начело с др. Солаков, с мое участие и други големи началници, отидохме в Москва по предварителна съгласуваност да изучим техния прогрес, свързан с нуждите на оперативната работа. Почти всяка вечер др. Солаков събираше делегацията и се интересуваше всеки от нас какво е свършил, като даваше указания просто да крадем, да снимаме, ако можем, разни схеми - изобщо една линия, сякаш не сме при съветски другари, които знаят какво и колко да ни дадат, какво ще ни бъде полезно. Едно стихийно, политически неиздържано и отвратително по отношение възпитаването на хората указание... Разбира се, съветските другари търпеливо и уверено се отнасяха към нас. Обаче всичко това, придружено с подчертано надменно високомерно отношение на всезнайство от страна на др. Солаков, винаги е съществувало в отношенията му със съветските другари и с тези, които тук работим. Въобще методите му на работа със съветските другари са неправилни...
Къде е причината? Накратко казано, това е едно страхотно ярко властолюбие, манията, че най-добре знае всичко, че всичко разбира и вижда. Наред с това някакви претенции... Според мен др. Солаков стана жертва на своята любов към силата и голямата власт. Той може би е най-силният човек в България, особено за младото поколение в нашето министерство.
 
Предлагам, ако се съгласи Политбюро, да се запознае активът на МВР със случая Солаков, тъй като ще бъде от голяма полза за възпитанието на нашите хора и ще помогне на много, особено на младото поколение в МВР правилно да се ориентират.
Накрая желая да ви съобщя, че сега в министерството е налице подем и ентусиазъм за работа и успехи по изпълнение на задачите. Никой не гледа трагично на случая Солаков, настроението е повишено и се укрепва и разширява още повече вярата в ръководството на партията.
ГРИГОР ШОПОВ: По случая в Съветския съюз. Ние бяхме поканени там. Съветските другари показаха ценни места в Далечния Изток. Бяхме в Сахалин, Камчатка и пр. Оказа се, че ние сме първите българи, които са посетили тези райони. Другарите ни посрещнаха на най-високо равнище. На наше разположение бяха граничарски кораби, самолети, чекисти и т.н. Накрая ни заведоха на един остров, който се намира зад японските острови. Командирът рапортува, че там се намира "Русчукският" пограничен отряд. Запитахме защо се казва Русчукски и те с голяма гордост ни разказаха, че тяхното поделение е форсирало река Дунав и освободило град Русе. След това със заповед на Главното командуване оттогава той носи името "Русчукски отряд". Това е на 12 хиляди километра от България.
Върнахме се в Москва и разказахме за нашето пребиваване. Дават ни прощална вечеря. Присъствуваха двама първи заместници на Комитета, за-местник-председател, отговорни работници от ДС.
Там беше др. Кузнецов, който беше съветник при нас. Всичко започна добре. Споменаха "Русчукския" пограничен отряд. Тогава др. Солаков става - и това беше нещо като бомба за мен - и казва, че тези другари са млади, но те не знаят, че това поделение не е освободило гр. Русе, а град
Русе, както и цяла България се освободиха от българския народ и след това дойде Съветската армия.
ПЕКО ТАКОВ: Пиян ли беше?
ГРИГОР ШОПОВ: Не беше пиян. Аз веднага помислих как да го изведа от това положение. Станах и казах: "Другари, да не се получи недоразумение поради незнаене на езика. Другарят Солаков иска да каже, че българският народ не е воювал против Съветската армия". Др. Солаков веднага каза: "Ти ли ще ме поправяш, аз ли не зная кой освободи България?"
АНГЕЛ СОЛАКОВ: Този случай е много важен, аз ще го изясня.

ГРИГОР ШОПОВ: Това беше кощунство от твоя страна към съветските хора. Тогава става др. Цвигун и казва така: "Другари, аз съм минал войната от Западния фронт до Волга и обратно до разгрома на немските фашисти. Десетки и десетки другари са паднали пред очите ми. В името на тяхната памет аз не мога да се съглася с другаря министър." Той става и настоява пак на своето: "Аз съм съвременник, аз съм очевидец и зная най-добре". Аз не можах да се въздържа повече, станах и казах: "Другари, становището на нашата партия не е такова. Становището на нашата партия е, че Съветската армия е освободила България". "Ти кой си и какъв си, защо не защищаваш България?" - каза той нервирано. Аз му отговорих: "Аз съм българин от софийските села и се считам за не по-лош българин от тебе. Не виждам от кого и за какво да защищавам българите". Тогава той започна да кряска - въобще едно хулиганско държание. Казвам му: "Слушай, другарю Солаков, ти си министър, но нямаш право да говориш с такъв тон на тази маса". Продължиха спора с др.Цвигун - той държи на своето, Цвигун говори правдата. Съветските хора останаха вцепенени. Стоилов стана и каза: "Другари, аз съм бил партизанин, двама братя имам загинали. Мога да ви кажа какво сме чувствували ние тогава. Ако не беше Съветската армия, ние щяхме да загинем. На такова становище е нашата партия". Така завърши.