"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 477 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 19/04/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Управляващите превърнаха политическия живот у нас в театър на абсурда


Гражданско общество у нас не съществува, защото парламентарния модел бе заменен с диктатура на олигархията

Димитър В. Аврамов

Прелюбопитна политико-пропагандна шетня цари тези дни в президентството и щаба на БСП. Напомня ми евтините фокуси, с които пишман-магове забавляват децата по панаири и селски сборове. Прилича и на онези наивно-комични сценки и скечове по улиците на средновековна Европа, използвани от пътуващи групи, за да събират вниманието на публиката направо на улицата - с импровизации и причудлива бутафория, които и днес са на мода сред някои политически фокусници. За съжаление бутафорията и импровизациите у нас не са нито смешни, нито забавни, а жалки и абсурдни. В това отношение битката за надмощие между ръководството на БСП и президента Първанов през последната седмица прие твърде отчетливи форми.
На неотдавнашния си предизборен пленум социалистите решиха да смаят обществото с нова социално-икономическа политика, която щяла да изведе страната далеч напред в "светлите европейски простори". А мнозинството от народа (наричан "фамилиарно" - електорат) веднъж завинаги ще забрави оскъдното си битие. Порой от добре познати обещания заляха ефира и страниците на някои дворцови медии: повишаване на заплатите в бюджетната сфера, намаляване данъците на физическите лица; нови принципи в субсидирането на науката, увеличаване на пенсиите; строеж на магистрали, мерки за гарантиране по-голяма гъвкавост в пазара на труда, пренасочване на приходите от приватизацията и бюджетния излишък за решаване на демографски проблеми. И т.н.
Това били приоритетите на БСП след влизането ни в Европейския съюз. От тях може да се направят три основни извода: че ръководството на тази партия отново разчита на късата памет на обществото; че не уважава дори и собствените си избиратели; че хвърля поредния предизборен балон с обещания, които навярно и то самото счита за неизпълними. Отделно е че авторите на въпросния пропаганден документ не са се потрудили да измислят нещо по-оригинално и ново. Защото написаното в него почти буквално повтаря съдържанието в програмата на БСП от преди няколко години - включително и след съставянето на злополучното трипартийно правителство. И дори звучат в стила на печално известната и неосъществена програма на "стратега" Александър Лилов за създаването на някаква "модерна лява БСП". Която и до момента няма определена политическа физиономия и се лута ту вляво, ту вдясно - в зависимост от лични и групови конюнктурни интереси.

Помпозните блянове на Станишев и компания се чуха почти в същия момент, когато в Европейската комисия отново заговориха за предпазни клаузи срещу България и провалени от нея ангажименти около борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. И докато лидерът на БСП - Сергей Станишев, тиражира предизборните си басни, стана известно, че благодарение на славните усилия на българо-турския кабинет инфлацията у нас е станала двойно по-голяма от средното за ЕС. Само за март нарастването е с 4,4 процента в сравнение със същия период на миналата година. Разбира се, това обстоятелство управляващите подминаха благоразумно и мълчаливо, а Станишев се хвърли да създава коалиции за евровота с фантомни, малобройни, никому неизвестни партийки. Сред новите му партньори се оказа и вездесъщия шампион по политическо пребоядисване, с добре изразена слабост и към съмнителни икономически и финансови хватки за самообогатяване - Александър Томов, шеф на партия "Българска социалдемокрация". Добре известен е и шумният му провал на последните парламентарни избори, въпреки коалирането му с доморасли агенти на Анкара.
А за да е пълна политическата бутафория, при представянето на новия си съветнически екип, президентът Първанов пак ни затрупа с нищо неозначаващи фрази и кухи, закъсняли послания. Той щял да създава "стратегически и програмни продукти" и да се обърне към гражданското общество. Трябвало да се прекрати "мандатното мислене", което ни съпътства от началото на криминалния преход. Нужно било да се повиши експертния потенциал, а голям проблем в обществото е "сривът на доверие към политиците". Та това вече е ясно и на децата! Не е ясен поучителния апломб на президента, след като и той самият е сред тези политици, които с общи усилия разградиха и разграбиха държавата.

Връх на управленския абсурден театър се оказа заявеното от държавния глава, че неговият екип подготвял две години икономическа програма за развитието на страната. Не се разбра правителството знае ли за нея и каква е връзката й с т.нар. социално-икономически приоритети, обявени от БСП. Ако съдим по тоталния срив във всички посоки, страната явно се управлява задкулисно от няколко центъра, които все по-трудно комуникират между себе си, освен когато личните и корпоративните им интереси съвпадат. Колкото до "обръщането към гражданското общество" - то просто не съществува, защото парламентарния модел у нас бе заменен с диктатура на олигархията.

У нас · Наркоинвазия в София, МВР лови само дребните риби
· Само националната държава може да спаси народите
· Прокуратурата призна за корупция в нейните редици

По света · Южна Корея в паника след масовото убийство във Вирджиния
· Ричард Ран: Световната банка пречеше на България

Коментари · Управляващите превърнаха политическия живот у нас в театър на абсурда

Икономика · Масларова изхвърля децата от приютите
· Е.on дръпна шалтера на 12 000 абонати