След Буш ни чака второ Косово в български вариант

Димитър В. Аврамов

Посещението на американския президент Джордж Буш в България приключи. Еуфорията сред управляващите у нас поутихна, но останаха два основни въпроса: каква бе целта на височайшата визита и какви са резултатите от нея за страната. Във всеки случай те не се изчерпват само с репликата на Буш - "Хубава страна, хубави хора!" и с раболепните усмивки на нашите политици след поредното потупване по рамото. Нито с мъглявите обещания за отпадане на визите в неопределено бъдеще и подкрепата за осъдените медицински сестри в Либия.
Целта на госта бе да се увери лично в готовността на управляващите да следват послушно колониалната политика на Вашингтон в региона. Да се направят последните заробващи уточнения около договора (и тайните анекси към него) за настаняване на американските военни бази у нас. Времето е малко, първите 3000 рейнджъри ще пристигнат там през септември. Целта бе, под натиска на САЩ да бъдат уеднаквени и позициите по болезнения казус "Косово", който се превърна в изключително опасен прецедент за Балканите и убедителна илюстрация на американската агресивна доктрина. Тя включва промяна в традиционните ценности на балканските народи по вкуса на Вашингтон и раздробяване на държавите в региона до малки, бедни, послушни и годни за манипулиране административни образувания.

Основите на тази стратегия бяха положени още след Втората световна война. Те включват и "Доктрината Алън Дълес", според която балканските страни трябва да бъдат "удавени в простотия, мизерия, пороци и ерозираща съзнанието масова "култура". По-късно доктрината бе адаптирана към новите геополитически реалности и една дузина експанзионистични проекти на ЦРУ. Един от тях е "Зеленият диамант", преименуван и допълнен от стратезите на Вашингтон и Анкара в "Ислямска дъга". Тя започва от сръбската област Санджак през Косово, Родопите, Кърджали (като основно звено), до Западна и Източна Тракия. Идеята е ислямът да се вклини между православните държави на Балканите и да ги откъсне от християнска Русия.
Продължение на тази стратегия бе агресията на САЩ и някои други натовски държави срещу Югославия. Страната бе раздробена, икономиката й срината, а замисълът бе формулиран точно в т.нар. "нецензурирано" писмо на бившия американски президент Бил Клинтън до косовските албанци. Преди време в. "Атака" публикува съдържанието му, сега се налага отново да цитираме малък откъс от него, пряко свързан и с посещението на Джордж Буш в София. Ето го: "През 1998 г., казва Клинтън, използвахме всички средства за разрешаване на проблема в Косово - планове за физическо ликвидиране на Милошевич, тайно въоръжаване на АОК, прехвърляне на терористи през границата, убийства на цивилни и предизвикване на масово изселване на албанците.... Ръководим се от стратегията за окончателно и безвъзвратно премахване на православно-славянската хегемония на Балканите и в Централна Европа ... Трайното присъединяване на Албания, Македония и България към мюсюлманските ценности ще създаде нова обстановка. ЕС и САЩ трябва да унищожат докрай т.нар. национални икономики в полза на новия световен ред, в който няма да има място за православно високомерие и славянско превъзходство"...
След подобни войнстващи откровения би трябвало да стане ясно и на нашите безотговорни и сервилни политици защо Буш бе категоричен в София, че САЩ искат пълна независимост на Косово - въпреки позицията на Русия и други скептични към такова решение на проблема европейски държави. Отговорът на Белград бе незабавен. Според премиера Кощуница там няма да приемат, каквато и да било независимост на Косово, а "ако албанците са толкова симпатични на президента Буш, това не му дава право да им поднася подаръци с парчета от сръбската територия"...
Видимо неинформираният по балканската проблематика владетел на Белия дом, бе принуден да прибегне до услугите на българския държавен глава - Георги Първанов. Той пък му дал "ценния" съвет: "Независимостта на Косово е едно, но трябва да се изясни на Сърбия, че има ясни перспективи за НАТО и Европейския съюз". Тоест, ако Белград желае да стане член на алианса и на Европейския съюз, трябва да пожертва част от своята територия. Както ние жертвахме националния си суверенитет и сигурност, армията, военнопромишления комплекс, атомната ни енергетика, заради интереса на някои западноевропейски и презокеански столици и свързаните с тях трансгранични корпорации. И заради престъпното безразсъдство и продажност на половин дузина български правителства, включително кабинета "Станишев".

Ценните" съвети на Първанов и внушенията на САЩ да следваме сляпо агресивната им доктрина в региона, подготвят в коридорите на властта у нас нов антинационален ход. Той може опасно да ни конфронтира със Сърбия и Русия и дори да ни постави в своеобразна изолация сред православните държави. Подкрепата за Вашингтон в случая е само продължение на отчайващо неефективната и погрешна политика на София към страните отвъд западната ни граница през последните 18 години. В нея липсват и всякакви стратегически приоритети в интерес на собствената ни сигурност и оцеляването на българската държавност. Същата безразсъдна политика доведе и до "логистичната" ни подкрепа за САЩ и НАТО при войната срещу Югославия. Тогава бомбардировачите им изсипваха смъртоносния си товар не върху военни обекти, а над сръбските жилищни квартали, болници, училища, промишлени предприятия, инфраструктурата, срещу белградската телевизия. И ако късогледите ни политици продължат да обитават сградите на "Дондуков" 1 и 2 и парламента, утре може да дочакаме второ Косово, но този път в български вариант.