"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 532 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 22/06/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




АТАКА поиска Европарламентът да признае турския геноцид

Народните представители на АТАКА в Европарламента Димитър Стоянов, Десислав Чуколов и Слави Бинев вчера спазиха още едно от предизборните си обещания като внесоха в деловодството на ЕП писмена декларация относно турския геноцид над българите през 1876-1877 г. В декларацията националистите изискват европейските депутати да признаят кланетата по време на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война за геноцид по смисъла на член 2, буква а) от Конвенцията на ООН за превенция и наказателно преследване на престъплението геноцид, както и да бъдат заклеймени Марияна Балева и Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет, заради техния опит за омаловажаване на турските зверства в Батак. Според този член всеки целенасочен опит за физическо унищожаване на цяла нация или само на част от нея се счита за геноцид, като буква а) се отнася за пряко избиване на човешки същества. "Според чл. 2 на тази конвенция практически целият период на турското робство представлява един петвековен геноцид. Не само под формата на избиване, представена в буква а), но също така и идеята за поставяне в непосилни условия на живот в буква в) и насилствено предаване децата на тази група на друга, развита в буква д). Практически по време на турското робство в България са били осъществявани 3 от 5-те признака на геноцид!", коментира Димитър Стоянов. Той добави, че конкретният документ се съсредоточава в един тесен времеви период, но за него идеята за обявяване на цялото османско иго за геноцид остава открита и резултатите от инициативата за Батак ще бъдат показателни за доразвиване на цялостната теза за геноцид за времето от 1396 г. до 1878 г.
Писмената декларация ще бъде обявена в началото на следващата парламентарна сесия през юли и ще остане открита за подписване до края на пленарните заседания през ноември. Моментът за нейното внасяне е специално избран, за да може тя да остане текуща в продължение на общо пет пълни пленарни сесии, които са най-активния период на работа на Парламента. Ако до изтичане на срока декларацията събере подкрепата на поне половината от европейските депутати, което се равнява на 393 подписа, тя ще се превърне в официално решение на ЕП и ще бъде препратена до правителствата и парламентите на България и Турция, както и до ръководството на Берлинския свободен университет. За целта тримата представители на АТАКА планират да развият масова информационна кампания още при откриване на първата есенна сесия на парламента, за която ще се подготвят през лятото. "Надяваме се в Страсбург да успеем да направим представяне  на постоянната изложба на Баташкия исторически музей и да получим подкрепата на местните власти за това. Европа и светът трябва да научат, що за народ сме, че сме нация, преодоляла капаните на историята, минала през всички възможни изпитания и все пак жизнена, способна, заслужаваща достойно място на европейската геополитическа сцена", каза още Стоянов.

У нас · АТАКА поиска Европарламентът да признае турския геноцид
· Волен Сидеров: Всички български партии заедно срещу ДПС в смесените райони

По света · Новo дело срещу медиците прави невъзможно връщането им у нас
· Ислямисти заплашват да заколят отвлечен журналист в Газа

Коментари · Защо Буш показа на българите сатанинския знак

Икономика · Парното поскъпва в цялата страна от 1 август