"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 569 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 2/08/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Скитът „Св. Никола“ - една обител на любовта и красотата


В годините на турското робство манастирчето е служило за последна защита при разбойническите нападения, в него имало и училище

Евгения Калова

От една умна енциклопедия си осинових следната мисъл: "В света няма нищо тайнствено. Тайната са нашите очи. " Любовта и Красотата са в самите нас и в това е големият ни шанс...
Тръгваме към Троянския балкан, но... през морето. След десет дни на море се чувстваш обезтелесен и обезличен. А как само се преобръща душата ми, още щом видя чукарите на Сливенския балкан... Движим се на запад към Троянския проход. Планината любовно те притегля. Очите не могат да се наситят да гледат. Дишаш едновременно и с очи, и с ноздри и се пълниш като празна, но жадна чаша с аромата на билките, с дълбоките сенки, извиращи от пропастите - гъсти като сок от боровинки. Стара планина изглежда заоблена, мека. Иска ти се да се търкулнеш върху това нагърчено зелено одеяло и да се радваш, и да се радваш, че си смирено малък и безумно голям.
Сред клюповете на планината - шал, се намира скитът "Свети Никола" - крайната цел на пътуването ни. Близо е до Троянския манастир. Стигаш до портите му, прекосяваш шосето и минаваш по моста. "Скит" означава малък, самотен манастир.
Размишлявайки, погледът ти ще се плъзне по верандата на "Ханчето на Ванчето".Там можеш да зарадваш стомаха си с овче мляко, съхранено в малко глинено гърненце, изстудено и превърнато в плътна бяла маса, която лакомата лъжица разцепва на малки вкусни порцийки. След моста свиваме надясно и тръгваме срещу течението на реката. Стрелка ни отклонява наляво. Върху нагрятата плът на дуварите пъплят зелени гущери - къпинаци. Къщите скоро свършват, а пътят нагазва в прохладното корито на река. Камънаците са повече от водата. Приличат на гърбици на костенурки. Преминаваме от другата страна. Стъпваме на черен път, захвърлил асфалтовата си дреха в реката. Нова табелка с надпис: "За манастирчето". Пътека се отбива вдясно.
Историята на манастирчето е свързана с историята на Троянския манастир. Скитът е основан през 1795 г. от игумен Паисий. В една от историите на Светата обител се отбелязва, че изграждането на скита е "най-голямото дело на преподобния." Вървим в посока изток от манастира и след 40 минути сме горе. Дърветата приличат на стройни антични колони - гладки, подредени и живи. Те сякаш те поставят в рамка, деликатно те обръщат към самия теб, вглъбяват те. Пороите така са помели почвата около камъните под краката ни, че приличат на току-що поставени павета. Върху камък с изненада четем написано с бяла боя: "Борч с плащане". Това е то, невидимото човешко присъствие. Търсите ново послание и скоро го откривате: "Лесно слизаме. Трудно идваме." Впускаме се развеселени в малък безобиден лов. До горе ще прочетем 23 каменни странички. Движим се с наслада. Вековни дървета. Имало е някой, който стотици пъти е минал край тях, слял се е с душите им, за да може написаното върху камъка да прозвучи като изповед: "Малко букче бях. Порастох и остарях. Изгърбих се и секира очаквам, но не знам кога." Каква прекрасна поетична метафора на човешкия живот!
Пътеката плавно се търкулва надясно. Стеблото на огромно дърво така се е изкривило, че е заприличало на столче. Пътят се разкалва. Няма да минем без крайпътна чешма, но тази вода вече е изпусната и няма кой да я хване, за да може пътникът да отпие. Останали са девет реда камъни, разкривени като старици, по които като живи скачат бели букви: "Спри, почини, пийни и потегли!" Изпълняваме всичките поръки - без една. Пътеката се огъва наляво. Лъщят каменните плочи като люспи върху изправения гръбнак на огромно чудовище. Буковите дървета се разбъркват с борови. Въздухът като коктейл се изпълва със специфичното и ново ухание. В краката като хиляди карфици се пилеят борови иглици, готови коварно да те подхлъзнат. Гъвкава пътечка се гмурка навътре в гората...
През 1871г. Феликс Каниц отбелязва, че в скита живеели двама монаси. Но скитчето е имало много по-бурен живот. В годините на турското робство то е служило за последна защита при разбойническите нападения. Имало е училище. Пловдивският митрополит Максим през 1858 г. се записва ученик при чичо си Спиридон монах. В спомените пък на дядо Димитър четем за Мартин Войвода, който се е крил в скита. На крачки е гробът на хайдут Велко. Дори за чужденеца Каниц е било ясно, че висящите по стените на Троянския манастир оръжия не са украса. Монасите често са ги ползвали за отбрана, когато са ходили "към пасищата над манастира "Св. Никола" в Ивандялската планина... Църквицата е строена през 1812 г.Пред входа й, върху масата -тетрадка за впечатления. Има всичко тук: чист въздух, зелени гори, ясно небе, покрив, легло и... вяра. А е шепа земя! Очарованието на този рай не е останало скрито за художника. Първото художествено изображение на скитчето е дело на руския монах Леонтий от 1818 г. Той "изрязал" върху медна плоча лика на Божията Майка. Добавил три изгледа, сред които и на скита. Откриваме гроба на дядо Йосиф. Роден е през 1905 г., а умира 1976-а. 30 години, през които малкото манастирче само се бори със снеговете, с пороите; с иманярите, с невежите. Но самотно не е било. Проумях го в редовете на ония непознати, но близки на сърцето ми хора от тетрадката. Умът ти не спира да изминава разстоянието - нагоре, надолу. Сякаш то е аршинът за духовното ти израстване. Какво ли послание се крие в първите думи на дядо Йосиф там, долу - "Борч с плащане"?... Платихме ли борча си - аз, ти, ние?
Скитът "Свети Никола" е специално за мен място по още една, съвсем лична причина. Когато дойдох тук за първи път, пред заключената врата, отключих себе си и добих своята хармонична цялост, а после..., щастливо учудена от Великото откритие на душата си, нанесох един безценен знак в "географията" на уникалната си природа. Може би сам Николай Чудотворец сътвори чудото! Тук Любовта и Красотата са едно. Те няма да позволят Забравата да ги погълне, защото те са Бог.

У нас · Признават 4-и клас на полуграмотните цигани
· Австрия арестува българи с 18 тона тютюн за контрабандни цигари

По света · Сейф: Разменихме медиците срещу френско оръжие и свободата на Меграхи
· Чейни за първи път призна, че е сбъркал за войната в Ирак

Коментари · Правителството се припича по плажовете на лъскави курорти, докато България гори

Икономика