"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 632 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 18/10/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Основен фактор за промените в климата са вулканите

Магдалена Ташева

В предишните броеве отбелязахме някои от несъстоятелните и откровено манипулативни моменти в хипотезата, че човешката дейност - индустрията, селското стопанство и транспортът, променят климата на Земята. Маркирахме и икономическите интереси, които стоят зад страховата психоза от "катаклизмите" на глобалното затопляне, която медиите раздухват непрекъснато. Преди да преминем към печалната история на Протокола от Киото и причините, поради които глобалният регламент на търговията с т.нар. въглеродни емисии се провали, ще се разходим из писаната история, за да видим как и поради какво се е променял климатът на Земята в епохите, когато не е имало индустрия, ни даже транспорт.     
Основен фактор за промените в климата - във всички епохи, та до днес, са вулканите.

Към днешна дата на Земята действат над 800 вулкана
Те изхвърлят в стратосферата милиарди тонове вулканична пепел, водни пари, серен двуокис (SO2), водороден сулфид, водород, въглероден моноокис, хлороводород и водороден флуорид. Всяка година те отделят и средно по 130 милиона тона въглероден двуокис (CO2). Но странно защо, климатичните промени, които тези газове предизвикват, винаги водят до глобално застудяване. И никога - до глобално затопляне. 
Преди около 73 000 години изригванията на индонезийския вулкан Тоба почти унищожили човешката раса, съставена по онова време от неандерталци. Оцелели едва 15 000 индивида.
Около 1650 г. пр. Хр. апокалиптично изригване на вулкана Санторини в Егейско море изличило от лицето на Земята блестящата Минойска цивилизация.
Около 416 г. индонезийският вулкан Кракатау изригнал със страшна сила. Магмената камера се изпразнила и стените на конуса се срутили в нея, формирайки кратер с ширина 7 км. Геоложките и археологически изследвания в Северното полукълбо показват рязко, фатално понижение на температурите в следващия VI век. През 535 - 536 г. византийският хронист Прокопий писал, че краят на света е близо, защото "Слънцето свети с мътна светлина, без да топли, сякаш е в затъмнение." Денят бил дълъг няколко часа. Черни облаци покривали небосклона през цялата година, урагани унищожавали съграденото от човека, реколтите пропаднали, настъпил глад.
Прокопий е описал всъщност едно явление, известно като "вулканична зима". То настъпва след големи вулканични изригвания, когато гигантските количества изхвърлена маса в горните слоеве на атмосферата поглъщат слънчевата светлина и предизвикват захлаждане на климата. Смята се, че именно глобалното застудяване в VI в. довело до поредното преселениена конни народи от Азия към по-топлата Европа и предизвикало упадъка на Персийската империя. Температурите се възстановявали няколко века.
В Х в. настъпил Средновековният климатичен оптимум, който продължил 400 години. Гренландия се зеленеела, а шведите отглеждали грозде! Затоплянето на климата стимулирало човешката дейност. Строителството, индустрията и науките отбелязали връх. Европейците отправили смел поглед към далечни земи и се подготвили за завладяването на Новия свят.
От XV в. настъпил следващият хладен цикъл, известен като "малката ледникова епоха", която продължила до началото на ХХ в. Особено студено било през XIX в. и за това допринесли "обичайните заподозрени" - вулканите на Индонезийския архипелаг.
На 10 април 1815 г. се събудил вулканът Тамбора. Една от експлозиите откъснала горната част на конуса и изхвърлила в стратосферата над 200 милиарда тона вещество. Загинали 92 000 души. Флората и фауната на околните острови били унищожени. Следващата 1816 г. останала в историята като "годината без лято".

Сняг валял дори през юни, слана унищожила реколтите
Това предизвикало глад и болести, които удвоили жертвите на Тамбора.
На 26 и 27 август 1883 г. отново се разбунтувал и Кракатау. Изригванията отворили пукнатини в склоновете на върха, през които в магмената камера нахлула океанска вода. Последвала експлозия, която разрушила острова. Въздушната вълна обиколила земята 7 пъти. Взривът се чул в радиус 5 хиляди километра. Днес той се оценява на 200 мегатона. За сравнение - най-мощната експлозия, която човекът е успял да предизвика досега, е само 50 мегатона. Това е "Цар Бомба" - ядрен взрив, детониран на 31 октомври 1961 г. над Новая Земля при съветски ядрени опити.
Изригването на Кракатау през 1883 г. убило 37 000 души. Цунами с височина 40 метра унищожили икономиката на архипелага и повишили дори нивото на Ламанша. Заради колосалните количества маса, изхвърлени в стратосферата, няколко години след това цветът на небето бил различен от обичайния, а залезите - странно кървавочервени, с огнени и пурпурни отблясъци. Докато парижките художници се опитвали да ги нарисуват, ходжите на Арабския полуостров обявили идването на Месията Иса. Америка била обхваната от мъчителен сух студ. Едва през зимата на 1888 г. температурите се повишили достатъчно, за да падне сняг. Смята се, че кървавочервеният цвят на небето, предизвикан от взрива, бил най-точно пресъздаден в прочутата картина на Едвард Мунк "Викът". 
През 1927 г. вулканичната дейност в тази точка отново се активизира. Малки, но чести изригвания на лава образуват новия остров Анак Кракатау ("детето на Кракатау").
Когато на 18 май 1980 г. в САЩ изригна вулканът Сейнт Хелънс, стълбът с вулканична материя достига 22 км височина над морското равнище за 10 минути. Изригванията продължиха 9 часа. Облакът обгърна Земята за около 2 седмици.
Още не се е успокоил и вулканът Килауеа. Той изхвърля годишно по 500 000 куб. м прах и 2000 тона SO2 в ниската тропосфера.
На 13 май 1991 г. филипинският вулкан Пинатубо изхвърли в стратосферата 500 тона серен двуокис. На 28 май с.г. количествата серен двуокис стигнаха 5000 тона. И това беше само увертюрата. Вулканът изригна на 12 юни 1991 г. Стълбовете достигнаха височина 40 км. Инжектираха 17 мегатона серен двуокис в стратосферата. Това е два пъти повече от емисията на мексиканския вулкан Ел Кикон, който изригна през 1982 г. Образува се аерозолен облак, който за 3 седмици се разпростря по цялата планета.

Слънчевото греене падна с 4 вата на кв. метър,
а температурите през следващите две години се понижиха с 0,5С. Вижте на снимката един от гигантските стълбове, които разгневеният Пинатубо изхвърли в атмосферата. Колко ауспуси на леки коли и колко дълго трябва да работят в непрекъснат режим, за да изхвърлят поне една хилядна част от този стълб?
Защото, както вече казахме, всички материи, които вулканите изхвърлят, съдържат милиони тонове от т.нар. парникови газове. Досега никой не е дал убедително обяснение защо, когато ги изхвърля вулкан, те водят до глобална зима, а когато ги отделят заводи, предизвикват глобално затопляне.

(Следва)

У нас · АТАКА отново предлага НС да осъди арменския геноцид
· Залъгват учителите с обещания за 650 лeвa заплата

По света · Организация „Устани“: Властта в Косово е продажна, политиката е мафиотска
· ЕК зашлеви шамар на Борисов заради боклука

Коментари · Изселническият вот служи на турската имперска политика

Икономика