"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 672 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 3/12/2007
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Болната съвест на БСП носи името Стефан Продев


Президентското лицемерие лъсна на 80-годишнината от рождението на публициста

Велизар Енчев

 Доживяхме и този миг - противниците на големия публицист Стефан Продев да честват 80-годишнината от рождението му и да величаят творческото му дело. Това се случи в НДК, в присъствието на държавния глава Георги Първанов. Именно участието на Първанов в честването провокира тези редове, защото президентът произнесе слова, които са образец на класическо политическо лицемерие. А именно лицемерието бе най-чуждо на Стефан Продев, отишъл си от този свят, неразбран от бетонните глави в БСП и отречен от фанатизираните десни, които по правило отричат всяко инакомислие.
"Не смея да твърдя дали Стефан Продев би бил доволен от днешното положение на БСП, но щеше да е много критичен", заяви Първанов в своето прочувствено изказване. Това откровение обаче е предизвикателство към публичния морал и добрите обществени нрави. Защото Първанов трябва да си дава сметка, че днес БСП е партията на едрия капитал
срещу когото непримиримо воюваше Стефан Продев. Самият Първанов е в близки отношения с въпросните "червени" капиталисти, без които не би спечелил нито първите, нито вторите президентски избори. Затова със сигурност твърдим, че ако Стефан Продев бе жив, той би осъдил колаборирането на Първанов с бизнесмени, източващи еврофондове, обгрижващи тотализатора и ламтящи за тлъсти военни поръчки.
Ако днес Продев бе сред нас, той би въстанал срещу милитаристичната линия на столетницата, довела до разполагане на американски бази в България и изпращане на военен контингент в Ирак. Продев щеше да порицае с най-тежки слова софийската визита на Кондолиза Райс, по време на която външният министър Калфин подписа договора за т.нар. военни съоръжения за съвместно ползване от България и САЩ. Продев би осъдил помпозното президентско посещение в Ирак, когато Първанов инспектираше в пълна бойна униформа българските войници. И едва ли би повярвал на сълзите на държавния глава на аерогара София при вида на ковчезите с телата на загиналите в Ирак бойци.
Ако Продев бе жив, той никога не би мълчал за три порока на болното ни общество:
За системната липса на безплатни лекарства за раковоболните в България.
За мизерните пенсии, обричащи на глад и унизителна съдба стотици хиляди хора от третата вързаст.
За африканските заплати на учителите, които могат само да мечтаят за половината от депутатската заплата.
Тези  три порока  показаха жестокото  си  лице при управлението на  БСП, НДСВ и ДПС, наричащи се тройна коалиция. Може ли някой трезвомислещ да повярва, че Стефан Продев би се примирил със социалното бездушие на "социалната" БСП и би писал в "Дума" дитирамби за Станишев, Сакскобургготски и Доган?
Изпаднал в неприсъщо за него откровение, президентът изрича още едно лицемерно твърдение: "Продев обичаше червените бабички и не обичаше червените мобифони. Те го изгониха от "Дума"...

А къде бе в този
момент Георги
Първанов?
Защо не се противопостави като висш функционер на БСП на партийното преследване на Стефан Продев? Защо Първанов не се разграничи от въпросните "червени мобифони", съсипали духовно и физически един български журналист?
Нито един съвременник на ранната "Дума" няма да отрече, че талантът и почтеността бяха неотделими от духовната характеристика на Стефан Продев. За разлика от легендарния главен на "Дума", днешните продължители на делото му правят и невъзможното, за да се харесат не на червените бабички, а на крупните капиталисти, наричани за благозвучие работодатели.
Ако Продев можеше да види как "Дума" отразява стачката на българските учители, той би се обърнал в гроба. Вестникът на неговата партия обсипа с подигравки мъчениците на криминалния преход, заемайки страната на правителството. Тези, които се трудят за 300 лева на месец, трябваше да прочетат в "левия" вестник, че исканията им за високи заплати противоречали на пазарната логика. Срамувайки се от думата "капитализъм", следовниците на Продев в партията и лявата преса съчиняват десетки синоними, за да прикрият най-страшния порок на столетницата: Че лявата БСП гради най-десния капитализъм, но пее приспивни песни на бедните
за светлото бъдеще
В това бъдеще учителите, лекарите, професорите и интелигенцията са обречени на трайна нищета, след която идва убийствената пенсия. И така кръговратът на живота се затваря. Без никаква надежда за бедните, болните и старите.
Ако това не е социалистически капитализъм по български, какво друго е? И защо съюзникът на десницата Георги Първанов лее сълзи за социалиста Стефан Продев, след като го напусна в най-трудните му мигове, когато той водеше обречена битка с овълчващата се червена буржоазия?
Не познавах лично Стефан Продев, но винаги ме е респектирала дързостта му да въстава с унищожително слово срещу силните на деня, които и да са те. За разлика от него Георги Първанов постоянно ме удивлява с таланта си да обслужва силните в света. В чисто морален план Продев и Първанов са от два свята, които нямат нищо общо. Но по една житейска ирония недостойните често присвояват лаврите на почтените, обсипвайки с почести мъртвите.
Каква жестока ирония!

У нас · Жителите на „Суходол“: Бойко иска да ни погребе !
· Готвят ремонт на кабинета през януари

По света · Турската армия влезе в Северен Ирак
· Само три партии влизат в руския парламент

Коментари · Симеон дава щафетата на телохранителя си

Икономика · Губим 2 млрд. при авария на Бургас-Александруполис