??????? ?????
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=42848&format=html

Турците подлагат Ески Джумаq на Баташко клане през 1878 г.

Маргарита Зидарова

Историята е останала длъжница на Търговище - столетия са се изнизвали от създаването му, събития са отшумявали в шеметен бяг, хора се раждали, живели и умирали, а тя, историята  тихомълком отброявала години, десетилетия, векове, без да му даде заслуженото място в своите страници...
Ески Джумая се оформя като център на околия и като голямо пазарно средище в средата на XVII век, когато започва заселването на българи от Еленския балкан и Търновско в изцяло турското дотогава селище. Разцветът на града, замогването на неговите жители, както и културният просперитет и съхраняването на местните традиции, се дължат до голяма степен на провеждания тук ежегоден панаир, известен далеч отвъд пределите на Османската империя. От  историята е известно, че емирът на Иран със специално писмо уведомявал за желанието си да присъства, а тайният съветник при виенския двор Йодон Зичи оглавявал специална делегация, която да проучи търсенето и предлагането на стоки, покоряващи със своето изобилие, разнообразие и пъстрота, присъщи на пазарите, описани в "Хиляда и една нощ". Панаирът бил средище на културна и обществена дейност - там се продавали книги и учебници, закупувани за градското школо от неговите учители (Спиридон Грамадов, Сава Катрафилов - революционер и Ботев четник, Христо Самсаров, станал след Освобождението първият кмет на града), а при подготовката на Априлското въстание Панайот Волов пише до Варненския владика, че

на панаира са продадени 1000 револвера

Постепенно еснафите започват все по-дейно да участват в ръководството на градските дела и докато османлиите дремели по цял ден в кафенетата и кръчмите, смятайки всяка работа за обидна и присъща на раята, същата тази рая строяла църкви и училища, никнели кредитни банки, прокарано било улично осветление и телеграфо-пощенските нововъведения, вдигната била часовникова кула, а бунището било благоустроено в обществена градска градина с цветя и дървета. Джумалии имали всичко, макар и трудно извоювано, за което мечтаело всяко българско селище - внушителна църква, читалище и модерно класно училище, където главен учител бил Петко Славейков... 
Тук не са избухвали въстания, няма воеводи или апостоли, излезли от града (освен знаменосеца на Ботевата чета Никола Симов - Куруто). Встрани отминала и Априлската епопея, но малък ли е този подвиг на шепата българи в турския град, които векове наред успели да запазят българското си име? Все едно дали са били в черковно расо, еснафско рухо или алафранга, те съумели, отдавайки се изцяло на борбата за запазване на българския род и вяра, да извършат своето велико дело -  да ни съхранят като народност, като нация.
Но става така, че всичко, което те са постигнали през годините, за една нощ се превръща в пепелище, а заради кървавата вакханалия, сполетяла българското население на града, Ески Джумая ще бъде наречена "втори Батак"!
...Началото на май 1877 г. - Джумалии са

събрани пред конака, за да чуят съобщението: обявена е война!

Как ли са трепнали сърцата, какви ли мисли и чувства са раздирали душите под безизразните сведени глави?...
След падането на Одрин наложително станало да се завземат селищата в Североизточна България и на първо място Осман пазар (дн. Омуртаг ) и Ески Джумая, като подстъпи към големите турски военни крепости от т. нар. "четириъгълник "- Русе, Варна, Шумен и Силистра.
Настъплението на руските войски било шеметно. В Ески Джумая придошло многобройно турско население и башибозук от близките села, както и мнозина българи, очакващи да намерят тук спасение. Някои българи тръгнали към Шумен, но малцина стигнали до там, повечето били избити. Убийства, кланета, издевателства и безчинства се вихрели в града и околностите му. Избити били цели семейства, заедно с децата - и родените, и тези, които били още в утробите на своите майки... С кръв са записани техните имена в историята на града: Имукови, Кюркчиеви, Димитър Славови и още, и още... Някои от тях са с по някой случайно оцелял, но затова пък със загинали четирма - петима души от фамилията.
Най-добра организирана съпротива била създадена от населението на двете известни махали: Черковната (дн. "Екзарх Йосиф") и Чешме сокак (дн. "Спиридон Грамадов"). В къщите на Маньоолу, Папазоолу и др. се събрали много жители от тези махали,

укрепили вратите, оградите, плевните и започнали стрелба

срещу приближаващите се турци.
Във връзка с тези събития, очевидецът дядо Спас Папазов разказва: " Башибозукът започна да напада и обира где кого видеше. Баща ми, Вълчо Папазов, когато видеше българин, викаше го да дойде у дома. Ние имахме две къщи двуетажни, с около дванайсет стаи. Скоро у дома се събраха около 500 души мъже, жени и деца - уплашени и разтреперани. Младите, за да не дадат възможност на турците да влязат, стреляха..."
В същото време и огънят вземал своите жертви. В панаирното градче и в чаршията изгорели заедно със стоката си 400 дюкяна, 7 хана, 50-60 български и турски къщи, прочутият хан на Алекси, голямата градска кула-часовник..."
Около 500 били човешките жертви, изклани без жал - повечето жени и невръстни деца. Чет нямали опозорените, ограбените, недоубитите... Съвременник на тези събития описва станалото в книгата "Страданието на Българите", издадена в Пловдив през 1889 г.: "...след като (турците б.р.) отдалечили от града семействата си, под предводителството на Къзили Юсуфа, Инджили Оглу Ахмеда, Кючук-Али Иджун Ахмеда с едно отделение войска и черкези, запалили чаршията и българската махала откъм десния бряг на дола Врана, впуснали се с пушки и голи ножове в ръце, мъчили за пари и изтезавали, жени безчестели, моми изнасилвали, на майки из ръцете деца грабили и на две ги разсичали, трудни жени разпаряли и рожбата им убивали, на старците ушите рязали, на някои с ножовете си очите извъртявали и най-после с пушка или нож ги умъртвявали.

От всяка къща се чувал ужасен писък"

Ески Джумая преживявала трагични часове! Виждайки безизходното положение, неколцина смели граждани, разделени на две групи, прехвърлили Балкана, търсейки руска помощ за града. Едната група - Пеньо Стоянов, Бандю Димитров, Геньо Димитров, Васил Стойков и Доси Тодоров, преминали край с. Разбойна и навлезли в Балкана през Боаза, минала край Вардун и приближила Осман пазар. Другата група, начело със Сава Севов и Стоян Митрев се озовала при русите, преминавайки през с. Божурка. Групата на Пеньо Стоянов била заловена от руски патрул и той докладвал на генерал-лейтенант Ернрот за трагичното положение на Ески Джумая. Още същия ден за града тръгнал 43-ти пехотен Охотински полк под командването на полковник Карганов, една сотня казаци и две оръдия от Шеста донска батарея.
На 30 януари 1878 г. градът бил освободен. Едновременно кървели и ликували сърцата на оцелелите, плетели ръцете им венци - за панихида и за празник!
Да отдадем на този дан поклон пред паметта на героите-мъченици, защото подвигът и жертвата им не са забравени!