"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 765 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 27/03/2008
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Българио, за тебе те умряха

Битката при Сливница е едно от най-големите сражения по време на Сръбско-българска война. Водено е в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 - 7 ноември 1885 г. Фронтовата линия при Сражавали се 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
На 5 ноември към 9 часа сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. Българската артилерия помага на пехотата чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
Докато битката е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции. На левия фланг сърбите настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването й към Сливница, където се решава изходът на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната утрин на този ден  капитан Христо Потов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - "На нож", като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба, сърбите не издържат и се обръщат в бяг. От тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия.

У нас · АТАКА: Посещението на Ердоган в Кърджали е незаконно
· Скандални прокурори бързат да напуснат съдебния съвет

По света · Русия модернизира сръбските изтребители
· Арестуваха италианци циркаджии, държали българки в робство

Коментари · Обвинен в престъпления прокурор иска 50 хиляди за "вярна служба"

Икономика · Здравната каса уби човек в Бургас