"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 861 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 23/07/2008
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Проф.Станислав Станилов, зам.-председател на ПГ АТАКА: Законът за културното наследство е пълен с абсурди


Не можеш да отнемаш авторското право на археолога върху собственото му откритие

Маргарита Върбанова

 Проф. Станислав Станилов е роден на 9 септември 1943 г. в Габрово. Завършил е Априловската гимназия и специалност "История" във Великотърновския университет. Той е един от безспорните авторитети в областта на историята на Първата българска държава. Автор е на 6 книги и на много научни публикации. Владее немски и руски език, ползва френски. Депутат в 40-ото НС, зам.-председател на ПГ АТАКА.

- Проф.Станилов, на 21 юли пламна влакът Пловдив-София и като по чудо всички 260 пътници оцеляха. Знак за какво е този пореден инцидент в БДЖ, само месеци след трагедията с влака София-Кардам?
- Причината за поредната драма е същата, каквато беше в случая с влака София-Кардам. Добре поне, че няма жертви. Сред загиналите във влака за Кардам беше и моят приятел, известният археолог проф. Рашо Рашев. Аз го видях за последен път, аз и го разпознах. Трагедията разтърси обществото и то потърси сметка от правителството. Управляващите се скриха зад някакви експертни комисии, оценки, административни мерки. Случаят Пловдив-София показва само едно, кабинетът не си върши работата. Транспортният министър Петър Мутафчиев трябва да си ходи. Кабинетът не прави нищо, той е на доизживяване. Искам да припомня, че на Людмил Стойков, спонсор на президента, са продадени над 5800 стари вагони на безценица. Сега кабинетът купува нови мотриси, но при това безхаберие и некомпетентност и на министъра, и на чиновниците, кой знае какво ще вземат. В случая бездействието на властта е за предпочитане пред действието. 
- Да ви върна към дневния ред на парламента. Тази седмица в пленарна зала влиза Законът за културното наследство. Вие го предложихте още в началото на мандата на 40-то НС, защо чак сега ще го гледат депутатите?
 - Този много сериозен закон се работи две години, но чак сега работната група с ръководител Нина Чилова, председател на комисията по култура, го внася за обсъждане в пленарна зала. Отначало и аз бях поканен в тази работната група, но всяко мое предложение или инициатива се отхвърляше. Нито веднъж не се съобразиха с експертното ми мнение. Проектът, който влиза за обсъждане, според Чилова е закон на експерти. Според мен обаче, експертното равнище е много ниско. Законът има много суров вид, подписал съм го за внасяне в парламента заради неговата рестриктивна философия и добрите му идеи. Но тези идеи са предложени по лош начин и ще се наложат много поправки в пленарна зала. В комисията по култура гласувах " въздържал се" за внасяне на закона, въпреки че съм един от вносителите.
- Кои са спорните текстове в закона?
- Недобрите текстове са много, но те са тясно професионални. Например, редът за ликвидация на паметници или ликвидацията на научните групи в музеите, което е голям абсурд. В цяла Европа научният потенциал в музеите се увеличава, само у нас се намалява. Има различни недомислени предложения, писани от хора, които нямат представа от музейно дело и движенията на паметниците. Няма нищо чудно, защото материята е изключително тежка и трудно разбираема. Трябва човек много дълго време да е работил професионално с нея. Когато се чете една клауза от този закон, трябва да се знае каква ще бъде нейната функция във времето. А има клаузи така съставени, че не могат да функционират. Например в чл. 48 от закона трябва да се каже, че се създава служба инспекторат, която има централа и провинциални филиали, и те ще контролират цялата дейност  на музейната мрежа в България и опазването на паметниците. А според този член инспекторите трябва да контролират археологическите разкопки, което е абсурд. Тъй като инспекторите, според изискването на същия закон, трябва да имат най-малко 5 години по специалността и трябва да бъдат магистри. Представете си, че аз ръководя разкопките в Плиска, пристига един магистър, който си е взимал изпитите при мен, и започва да ме контролира. Недомислици. Контролът е документален и такъв член изобщо не може да има, такова нещо го няма по целия свят. Или например комисията по идентификация на паметниците, освен всички паметници, постъпили в музея, трябва да идентифицира и паметниците, които са в разкопки. Какво ще идентифицира  комисията като този разкопач вече ги е описал? Той ги внася с протокол в музея, за да бъдат заведени в спомагателния фонд, но той ги е идентифицирал. Как ще му отнемат авторското право - ще му идентифицират собственото откритие?! За съжаление, такива абсурди в закона има доста. Поради юридическото си образование Чилова и хората около нея смятат, че разбират и от паметници. Това не е вярно. И ако на първо четене законът не се поправи, не паднат несъстоятелните текстове, няма да го гласувам. Ще го опонирам в зала.
- Как ще коментирате тезата, че законът за културното наследство  обслужва Васил Божков?
- Васил Божков искаше да бъде собственик на своята колекция, която е закупил. Законно или незаконно. Някои експонати е купил от чужди антиквариати, за което има документация. Спорът е за тези паметници, които незаконно е купувал от иманярите в България. Тук виждането пак е двузначно. Защото, купувайки тези паметници от иманярите, той всъщност е спрял износа им, останали са в страната, Божков е направил частен музей и всички имат достъп до него. От друга страна, той е купувал крадени вещи - паметници, което е престъпление, според мен. В закона има една теза - за добросъвестния купувач. Т.е. може да се купи окрадена вещ, но ако докажеш, че не си знаел, нищо не произтича от това, не си престъпник. И не само, че не си, а и се оспорва връщането на вещта. Това е спорно, макар че д-р Михаил Михайлов от ДСБ косвено ме обвини, че критикувайки недостатъците на закона, искам да върна този закон, защото искам да направя услуга на Божков. Това се нарича политическо клепане. Нищо повече. Мене ме интересува, че тези паметници с този закон ще могат да се идентифицират, хората ще могат да ги виждат, ще могат да се направят частни музеи, ще има достъп до тях. Те съдържат много информация за учените и ще има полза не само за широката публика, но и за тясното професионално познание, което е много важно за легитимността на България навън. Иначе има Конституционен съд и юристи, които могат да определят точните тълкувания. Защото законът не дава правна абсолютна собственост, а ги разделя на ползватели и държатели. Държател си, но това което си купил, е държавна собственост. Обаче по закон си държател и никой не може да ти го отнеме. В закона има клаузи, които показват движението на паметници. Не можеш да продадеш паметник с национално значение, след като си го регистрирал в държавно учреждение, без да покажеш, че този паметник е продаден и да се знае къде се намира. Всичко трябва да бъде прозрачно.
- Този закон санкционира ли иманярството?
- Това също е слабост на закона. Няма пряка атака срещу иманярството. Но по смисъла на всички клаузи иманярството просто е изключено. Там се казва, че не можеш да отидеш да копаеш, без да имаш разрешение от съвета за теренни проучвания. Той се председателства от директора на археологическия институт при БАН, който е междуведомствен, и разрешението го издава министърът на културата. Което оперативно също не е добре. Добре е, че министърът издава, но той не може да подписва. Ще бъде много тромава процедурата, ще се бавят разкопките и ще има много неприятности. Всъщност министърът ще оторизира някой некомпетентен чиновник, това ще стане.

У нас · ВОЛЕН СИДЕРОВ: Опозицията ще бойкотира парламента чрез серия от организирани действия

По света · Задържаха Караджич по сигнал на US-разузнаването
· Саркози се извини на ирландците за натиска за нов референдум

Коментари · Главата на олигархията се нарича Георги Първанов

Икономика · Лекарите се готвят за стачка през септември