"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 74 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 10/01/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Името Българин иде не от Волга, а от Болга


Не сме татари, нито тюрки, нито славяни, ние сме потомци на траките

Стоqн Шангов

Стоян Шангов е роден в с. Енидже, Лозенградска околия, Одрински вилает през 1867 г. След като завършил средно образование в Хасково, учителствал известно време и пристигнал в София, където се отдава на журналистическа работа. Започва в хумористичения вестник "Глад"а по-късно във в. "Отзив". Редактор е на хумористичните вестници "Фенер" и "Дяволско шило". В края на 1899 г. започва да издава в. Поща", информационен, със сензационно съдържание, според тогавашното определение. За критиките си срещу управлението на д-р Радославов е интерниран в Хасково. През 1900 г. Ставри Наумов и Петър Михаилов, началници на отделения в осигурителното дружесдтво "Балкан", замислят да издават вестник по европейски тип,  с обширна информация. По това време Македонският въпрос е на дневен ред и, за да се задоволи интересът към този въпрос на Запада, двамата се обръщат към Борис Сарафов да им посочи лице, което да се занимава с този въпрос в проектирания нов вестник. Сарафов посочва Шангов и издателите издействали от министър-председателя Радославов да върне интернирания журналист в София. Първият брой на в. "Вечерна поща" излиза на 24 август 1900 г. Положението в Македония и Одринския вилает е основният обект на вестника за външната му политика. Главен редактор е Стоян Шангов, който освен журналист, е и историк, изследовател на старата българска история. Публикуваме откъс от том I на неговата Българска история, озаглавена Болг - Кубрат, издадена през 1923 г.

Старата школа, начело с Тунмана, твърди, че българите дължат своето име на река Волга, от където са дошли във втората половина на VII век. Когато обаче ни се доказа, че реката Волга до Х век се е наричала Ател и Ацел, от Ацел-Бау, основателката на династията Лагаш, те чрез сравнителната филология почнаха да търсят Болгар и Буга в думата "Булгамак", или смешение, във Волога и всякъде другаде, но не и в най-старата европейска река Волга, Борга, Бронгос или Болгар Морава, която след цар Болга приема това име, под което е известна като приток на Маргус или Моравг.
Това име, по една случайност, не им е дошло под ръка, защото

то би създало от Българите не вече тъмен Кимирийски народ,

но същия онзи унски или Автариатски народ, населяющ земята на Скордиските по времето на Птоломея.
Първите български летописци, като тия по времето на цар Симеона, каквито са случаите с епископа Григория, автор на Манасиевата ръкопис (чието ръкописно евангелие е наречено във Ватиканската библиотека "бисер на известните дотогава ръкописи ") не употребява думата Българин, а Блъгарин.
За да докажем истиноречието, или етимологическия произход на думата Българин, като встъпление ние ще трябва да потърсим  произхода на Българите и да видим дали те не носят името си от някоя река, град или планина от своето древно отечество. Нуждата от едно ново монографично изследване на Българите се доказва и от друга страна, казва проф. Шишманов, защото науката наистина в последно време се установи на една хипотеза, която дълго време се оспорваше, например за турско-татарския произход на Българите. Обаче всеки, който е вникнал в развоя на целия въпрос, знае много добре колко пъти той е бил обявяван за окончателно разрешен и колко пъти поставян на съвсем нови основи.
Така че канонизацията на известна хипотеза не е още достатъчна гаранция за нейната вечна трайност, особено, като се знае, че основите на които почива, не са твърде здрави.
Още Енгел не допущаше никакво съмнение в правотата на своята хипотеза, според която Българите са татарско племе, и въпреки това едва слез някакви 30 години, въпреки техните докази, въпреки трудовете на Тунмана, Клапрота, явиха се Юрий Венелин, Василевский Иловайский, които решаваха трудния прабългарски въпрос в полза на славянството.
След десетина години (1837) излезе Шафарик и заяви с по-голяма решителност, че счита за безполезно да хаби мастило за един отдавна доказан въпрос и

изнесе на сцената Урало-чудската теория

Обаче, както е известно, и тая хипотеза, както всички други хипотези, не биде съдено да стане на теория, доказана и обоснована научно. Цаис същата година доказа, че Българите са хуни, Френ - че те са смес от фини, турци и славяни.
Всички тези хипотези не правеха разлика между Волжските и Дунавски Българи.
Тия априори смешения на две раси, две царства, два народа, след кранологическите и антроположки изследвания на Богданова, д-р Ватева, М. Михайлова, по досегашните хронологически данни, доказват, че няма една абсолютна, една расова връзка между Волжските и Дунавски Българи, че Българите не са ни Монголи, ни Чуваши, ни Фини, а смес от брахицефали Келти с ипербрахицефали славяни и слаб процент от доликоцефали - по-сетнешни пришълци, по време на нашествията, кръстоносните войни и пр.  
Впрочем никой не ни дава право да заключаваме от антропологичния тип или от културата на Волжските Българи, да заключаваме за тия, живущи на Дунава от памтивека, които и Китайци, и Египтяни, и Араби доказват или смятат за славяни или не славяни, примесени с други народи.
Лингвистичните или етимоложки данни, фолклорът, живописта, нумизматиката - всичко това ни говори за Българите като народ Келто-славянски, за каквито са ни ги представили най-старите писател, за каквито се считат и изповядват громко те самите.
Понеже нам се падна трудната задача да прозрем през тия мъгли, вземамае за свои помощници Етимологията, периплуса и топонимията.
Никифор казва, че българите на своя език

наричали мястото, на което първоначално били населени,

Агъл, Англ, Онгл. Григорий Турский в V век ни казва, че част от Брити-те се казвали Англи и ги сравнява с Ангели. Маколей казва, че самите Англи изваждали своето име от Ongli, място ъгловато, в което били населени някога. Съществува цяла литература за етимологията на думата Брити, която вадят от Берит - обрезан и от Брит - бръснат. Исперих водил покрай другите народи в Ongi`а и някакво си племе"бритими головами", както го намираме в царственика на българските царе. Това племе не е ли онова келтийско коляно Ерули, или Early, което се е изгубило за историците от средните векове  и за което от Капитолиноса до Теофана го срещаме в Сирмия и Илирия, съюзно на Паноноските Българи?...
За да се определи произходът на Българите в миналото достатъчно било да се вземе: мнението на Българите сами за себе си; мнението на Сърби, Романи, Гърци и Латини зая тях; мнението на турански семитски писатели - т.е. Турци, Араби, Евреи.
В народната етимология, която е зародишът на научната етимология, думата Българин се среща в: Булгарин, Бугаре, Бургаре, Блъгари, думи, които нямат нищо общо и никаква етимологическа връзка с Волга.
Процесът, комуто дължим етимологичните изменения на тая дума, се поддава на други един корен, родоначалния на тая дума - градът Болг, цар Болг и Ария - Аар. Болгар е сложна дума, значеща: Българин - Бол Арийски, с други думи: човек, идущ от Болга Арийски, днес - Бактрия.
Самите гърци ни наричали Вулгари и ни отрупвали изначало, че идем от остров Скани, откъдето един цар ни купил за цената на един кон.
В Древна Тракия още по времето на Херодота народите получавали своите имена по езика си: Лати, Даки, Траки, Миони, Мизогети (гети-рибари), Одоманти (късодрешковци), Бригери (гашници от Вракя, briger- гащи).
Това е било тракийското първоначално име; но

паралелно с него върви името, донесено от цар Болга

и завещано на Борга, или Болгар-Морава, както и на Емуса, който приема името Болгкан. (Името на един от водителите на Кимерйците келтобългари: Болг, Бренус, Беловез, Сиговез, Батан Атос и Серетия, нахлули през Моравската котловина, която добила името Болгар-Морава) От Болга насетне се зачува Болгар.
Тъй като окончанията гар, гур, гари били не славянски, Шафарик поставя този суфикс като най-силния аргумент за неславянския произход на имато Болгар. Особено неговото голямо сходство с унгар, утургур, кутрогор, хуногори и пр.
Между туй името унгар, според най-новите мои изследвания, е келтнокимперска, или келтокимерийска реч. На днешний ангтлийски език тя значи гладник, ненаситен ънгар - славянско произношение - унгар, за каквото минавали Маджарите или Мухаджарите. Касателно етимологията на речите Утур-гур и Кутург-ур справка може да се направи не от лингвист или полиглот, на класическите езици, а от Асиролози и Халдеогности, които след откритията в Ур, Богазкиой, Телемарна и Борсип знаят знаят где е било царството Елам, где Ур и кога Кутур-гур е разрушил Еламската империя и се сродил с династията Ансан.
Тия обаче Утур-гури и Кутург-ури нямат нищо общо нито с Ария, нито с Медия, нито с града Болг, а още по-малко с Тракийските Бригери, на които цар Болг в 273 г. Преди Христа даде и остави неизлечими Келтийски следи.

У нас · НДСВ казва до дни кого иска за главен прокурор

По света · Кадафи: Чужди спецслужби стоят зад СПИН-епидемията

Коментари · Тази е зимата на голямото българско недоволство

Икономика · Плащаме 1,80 лв. за преглед при стоматолог