"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 927 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 15/10/2008
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Цар Иван Асен поискал мощите на света Петка Българска вместо злато


При нетленното тяло на светицата станали много чудеса - слепи проглеждали, хроми прохождали, болни оздравявали

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла през ХI век. Родителите и били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Били известни и състоятелни хора.
Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.
Един ден в църквата чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" (Марк 8:34). Тези думи я развълнували силно. На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Правела това често. Родителите й се сърдели, че дава всичките си дрехи на бедните, а тя ги успокоявала с думите: "Иначе не мога да живея!"
Когато родителите є починали, Петка останала сама и намислила да се раздели със света.

Раздала всичкото си
наследено имущество
на бедните
посетила Цариград, обиколила светите му места. Вслушвала се в съветите на ревностни подвижници и по техен съвет се заселила в ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.
Тогава тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и други места, осветени от живота на Спасителя. После се заселила в Йорданската пустиня.
В тази пустиня, където преди се е подвизавала и Мария Египетска, Петка също като нея водела равноангелски живот. Хранела се с треви веднъж на ден - след залезслънце. Мечти и привидения я изкушавали, но Господ за нея бил сигурно прибежище. Така прекарала много години. Стигнала до старост.
Веднъж, като стояла на молитва, явил є се ангел Господен и й казал: "Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа." Зарадвала се Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.
Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". В храма във Влахерна дълго се молела пред чудотворната икона на света Богородица. Като се върнала в Епиват, не заварила жив никого от своите роднини и познати.

Заживяла като странница при храма "Свети Апостоли"
 отдадена на молитва.
Минали две години. Блажената Петка се молела в своето усамотение и както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви граждани я погребали вън от градеца като чужденка.
Недалеч от мястото, където била погребана преподобната, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. От силното зловоние стълпникът бил принуден да слезе от стълба и да помоли близките жители да погребат тялото на нещастния човек.
Благочестиви, но прости хора започнали да копаят гроб и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Хората се уплашили. Не знаели какво да правят - били неуки в духовните неща. В простотията си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.
На следващата нощ един от тези благочестиви люде на име Георги сънувал девица, цялата обляна в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците хванал Георги за ръката и му казал: "Защо презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го от смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята."
Тогава и дивната девица казала на смутения Георги: "Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрад. Моята родина е Епиват, гдето вие живеете."
В същата нощ и една благоговейна жена на име Евфимия имала подобно видение. На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан.

Нетленното тяло
било извадено
и поставено по тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли".
При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести оздравявали.
През 1204 г. кръстоносците завладели Цариград и образували Латинската империя, просъществувала 57 години. Българският цар Иван Асен воювал срещу нея и принудил латинците -кръстоносци да му плащат данък. До царя достигнала славата за чудесата от мощите на преподобна Петка. И разпалило се в сърцето му желание да придобие нетленното съкровище - ковчега със светите мощи на преподобната. Хрумнала му идея да поиска от латинците - кръстоносци вместо данъка от сребро и злато, бисери и скъпоценни камъни, да му дадат всехвалния ковчег на светицата. Желанието на царя било удовлетворено.
Свети патриарх Евтимий пише: "Самодържецът, като чу това, струваше му се да лети по небето и не знаеше къде да се дене от голямата радост. Изпрати митрополита от Велики Преслав преосвещения Марко да пренесе с много почести тялото на преподобната от Епиват в славния гр. Търново... Той взе почтително светите мощи и тръгна за родината си, като отправяше хвала към Бога и света Петка." Годината е 1238... Впоследствие

бил издигнат храм в чест на преподобна Петка
и в него положили светите и мощи.
Когато турският султан Баязид превзел Търново в 1393 г., светите мощи на преподобна Петка били изпросени от Страцимир, царя на Видин, и пренесени във Видин, след като са престояли в Търново 155 години. През 1396 година и Видин паднал под турска власт. По настояване на благочестивата сръбска княгиня Милица мощите на светицата били пренесени в дворцовата църква на Белград. Във Видин светите мощи са престояли само 3 години. Сюлейман Великолепни в 1521 година завоювал Белград. И изпратил същите мощи на преподобна Петка в Цариград. Приела ги с благоговейна почит Цариградската патриаршия.
След 120 години, в 1641 година, Патриаршията изпаднала в тежко материално затруднение и дългове поради големите данъци, които турците събирали от нея. Тогава й помогнал Молдо - Влахийският княз Ио Василий Воевод. Според разказа на Никодим Светогорец князът дал на цариградския патриарх Партений (Старши) доста злато, а патриархът в отговор на неговата молба му дал мощите на преподобната. Мощите на светицата тайно били спуснати по стената на Фернер към морето, а от там с кораб отнесени във Влашко, в град Яш и положени в църквата "Свети Три Светители". И днес светите мощи на преподобна Петка почиват в град Яш в още по-величествената катедрала "Сретение Господне".

У нас · Слави Бинев: Медиите трябва да са коректив на депутатите
· Човек на Маджо и Р. Петков стоял зад побоя над Тетимов

По света · 10 000 на протест в Подгорица срещу независимо Косово
· Сръбската мафия си иска парите от Цеца Величкович

Коментари · Българската нация се топи, ставаме малцинство

Икономика