"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 1370 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 17/05/2010
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




САЩ правят първите си стъпки в държавния капитализъм

Галин Йорданов

Под заглавие "Белият дом се включва в британската спасителна стратегия за банките", на 15 октомври в. "Таймс" публикува репортаж от кореспондентите си в Ню Йорк Сузи Джагър и Том Боудън. Дали обаче това, че Вашингтон се гласял да "спасява" и Лондон, трябва да зарадва британските вложители? Или е по-добре спестовните жители на Обединеното кралство да отворят позабравения "Комунистически манифест" и прочетат поне онази част, която визира отношението на бъдещите "световни революционери" към държавните институции - в частност, към банките?
"Вчера Вашингтон заяви, че ще национализира частично най-големите банки в Америка, като опит да избегне срива във финансовата система на САЩ", почва репортажът. И уточнява: "Извънредната мярка - като част от 700-милиардното откупуване на Белия дом, одобрено през този месец, - представлява най-драстичната държавна намеса на Уол Стрийт, считано откак Франклин Рузвелт закри насила банки по време на Голямата депресия". Сам Буш пък заявил: "Усилията имат за цел да облагодетелстват пряко американския народ, като стабилизират финансовата система и помогнат на икономиката да се възстанови".
Е, може за лековерните янки думите на президента им да са утеха, ала за препатилите жители на Източна Европа - от Русия до р. Елба и на юг до Балканите, те няма как да не напомнят едно друго "облагодетелстване", почнало през 1917 и продължило до 1989 г. Защото подобна лексика използва на времето "вождът на световния пролетариат" Ленин, докато обяснява как ще вади руснаците от икономическата криза, породена от войната. Подобна лексика използва по-късно и Фюрерът, докато обяснява на германците същото. Подобна лексика използват и лидерите на "народните демокрации" в Централна и Източна Европа след 1945 г. А нима и "преходът от тоталитаризъм към свободно пазарно стопанство" във всички поразени от болшевизма държави не бе съпътстван от "стабилизиране" и "възстановяване"? Съдейки по стандарта си спрямо Запада днес, източноевропейците имат право да злорадстват, но да му мислят тепърва янките, а оттам и британците!
"Точните условия са неясни, но МФ на САЩ ще употреби $100 млрд. от парите на данъкоплатците да изкупи преференциални дялове в 9 банки", продължава репортажът. Инвестициите щели да осигурят "аварийни" фондове, та да "помогнат на банките да продължат да оперират". А "преференциалните дялове" осигурявали на инвеститорите "повече защита", от онази, на която се радвали "обикновените притежатели на дялове", понеже щели да се "изплащат първи, ако някоя компания фалира". В замяна пък, тези 9 банки се съгласили на "строги условия" - като забрана на т. нар. "златни парашути", т. е. плащането на служители, за да напуснат компанията. Но МФ щяло също да "наблюдава заплатите", докато оставало "акционер", и имало "властта да орязва възнаграждения, които му се сторят прекомерни". Всичко дотук може да се обобщи в икономически наръчник със заглавие "Първи стъпки на САЩ в държавния капитализъм".

Но репортажът в "Таймс" отива и по-нататък: "В същото време, федералните регулатори се намесиха да гарантират всички пари, отпускани от една банка на друга". Надеждата била, че така "ще насърчат банките да почнат пак да дават заеми и ще помогнат банковата система да се върне към нормални действия". Последното се налагало, защото: "В момента не почти невъзможно американец да получи заем за кола или студентски такъв, понеже кредитните пазари са замразени: банките подозират как техни конкуренти са изложени тайно на лоши дългове, като принуждават институции да вземат средства на заем от централни банки и трупат (се празапасяват с) кеш". А нима гарантираните междубанкови разплащания не бяха основа на финансите при социализма?
Нещо повече: "Ходът на Белия дом бе незабавно приветстван като такъв, който може да сложи край на банковата криза в САЩ. Шефът на една от най-големите в света частна акционерна фирма "Блекстоун"- Стивън Шварцман, каза: "Днес ние ще търсим абсолютна промяна в глобалната финансова система от гледна точка на ликвидността". Той предричал, че така ще бъде "пречупен гръбнакът на кредитната криза". Нима не използва тъкмо Ленин подобни цветисти изрази?
С въпросните $100 млрд. МФ на САЩ щяло да изкупи преференциални дялове, съответно: за $25 млрд. от Банк ъф Америка (вкл. от Мерил-Линч, която тя придоби миналия месец), Джей-Пи Морган и Ситигруп; за $20-25 млрд. от Уелс Фарго; за $10 млрд. от Голдман-Закс и Морган Стенли; за $3 млрд. от банката Ню Йорк Мелън; и за около $2 млрд. от Стейт Стрийт. Други $150 млрд. пък сетне щели да бъдат използвани "за изкупуване на други банки и финансови институции из Америка". Обаче накрая: "Всички банки имат право да си откупят обратно дяловете в срок от 3 години", уточнява репортажът. Иначе казано, какво по-хубаво от това да си частна банка в САЩ?
Ала нещата се прехвърлят и отвъд Атлантика: "Такъв ход отеква и в плана по откупуването на Великобритания, чрез който правителството взе контролни дялове в HBOS и Кралската банка на Шотландия, и хвърли спасително въженце от 37 млрд. лири на банката Лойдс", пише "Таймс".
Разбира се, в САЩ имало и упорство: "Не всичките 9 US-банки искат да продават дялове на правителството, а някои се опитаха да се откопчят от сделката", продължава репортажът. Обаче Хенри Полсън - финансовият министър на САЩ и "архитект на откупуването", настоял да участват в схемата за предотвратяване на евентуални "стигми" по спасителния план. Бившият председател на Голдман-Закс се тревожел, че "ако само шепа банки продадат дялове, Уол Стрийт ще изтълкува федералната помощ като знак, че участниците може да са на ръба на колапс, задействайки срива на тези банки". Ето защо: "Днешните ни действия трябва да възстановят доверието в нашата финансова система", казал той. А как само се подиграваха на времето финансистите от Запада с "регулираното планово стопанство" на социализма!
"Това не прилича много на капитализъм, ала се намираме в крайно необичайни времена и подобни драстични мерки са нужни", коментирал брокерът от Ню Йорк Пийт Нараджиян. И допълнил: "Никоя от тези банки не желае правителството за бизнес партньор, но, съобразно обстоятелствата, това е може би единственият начин да се спре невероятния срив на фондовите пазари". Дали пък въпросните "крайно необичайни времена" не са един етап от "неминуемия край на капитализма", за който пишеха класиците на марксизма-ленинизма от XIX и XX век?

Защото репортажът на британските кореспонденти в Ню Йорк по-нататък посочва: "Други банки, извън групата на деветте, ще имат на разположение един месец, за да се включат в програмата на финансовото министерство за изкупуване на капитали и трябва да решат дали ще участват до 5 часа сутринта на 14 ноември". Страхотно! По същия категоричен начин издава и Ленин своите декрети след революцията - с точно определени срокове за прилагане!
Очевидната болшевизация на стопанската система в САЩ обаче ще се изправи скоро пред сериозен избор: дали да я оглави по-радикалния "тесен социалист" Маккейн или по-умерения "меншевик" Обама?!

У нас · МВР удари сводниците на Трактора и Октопода
· Семейство дерибейства в енергийна фирма в Монтана
· Депутатът Явор Нотев: Специализираният съд ще отпуши системата

По света · Европейската икономика е в най-тежката си криза

Коментари · Тънкият лед на антисемитизма, порока и дипломацията

Икономика