??????? ?????
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=55478&format=html&edition_id=953

Български боляри управлявали Чипровци и през турското робство

Градът бил център на златарството, а продукцията на занаятчиите му се продавала в Европа

 Чипровци е много старо селище в полите на Западна Стара планина, възникнало още в тракийско време, откогато датира и рудодобивът по тези земи. Залежите били от мед, олово, злато, сребро и желязо. През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта - купрум, идва и името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипоровци и накрая днешното Чипровци (преименувано в 1956 г.). В късната античност рудодобивът имал голямо значение за развитието на военното производство в римската Рациария (днешният Арчар). През XIII - XVI век Чипровци е бил оживено селище, където се заселили и саксонски рудари.
В именията на болярите Соймирови след османското нашествие се съсредоточава голяма част от оцелялата българска аристокрация.
През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. Принос за това имат павликяните и дубровнишките търговци, който наред с българските аристократи представляват основната част от населението. Градът става най-големият златарски център на Балканския полуостров наред с Цариград, Солун и Белград. Знаменитите чипровски чаши се продават не само на Балканите и в Османската империя, но и в Централна Европа. Строят се църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи. Заражда се Чипровската книжовна школа...
При завладяването на България турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава адмиистрация. Като пример може да се споменат т.нар. войнишки селища, охраняващи планинските проходи, както и важни металодобивни райони, като този около Чипровските мини. Въпреки не съвсем изяснените въпроси около статута на населените след османското нашествие, се смята, че християнската аристокрация запазва до голяма степен властта си в Чипровци.
От дубровнишки източници е известно, че до края на 14-и век родът Соймирович
е пълновластен владетел в Чипровско
След османското нашествие родът или поне част от него се премества в Дубровник, където се влива в местната аристокрация (и вероятно приема католицизма), без да забравя старите си родови имения. Известни са също родовете Пеячевич, Парчевич, Черкич, Марканич и Кнежевич.
През 1396 г. римският император Сигизмунд Люксембургски предприема кръстоносен поход срещу османските турци. Стремежът му е към възстановяване на Българското царство в пълните му граници, в църковно отношение - уния с Рим и евентуално преминаване българските земи към католицизъм. Походът не успява, но северозападната българска аристокрация остава със силни прозападни настороения, за разлика от аристокрацията в почти всички останали български земи, силно повлияна от цариградскта патриаршия и настроена крайно отрицателно към католическия Запад.
Около средата на 17-и век сред старата чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея да бъде легализирана
както на българска територия, така и пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава.
През 1671 избухва полско-турската война, което активизира дейността на епископ Парчевич и епископ Петър Богдан. Коалиция срещу турците обаче отново не се образува. Епископ Петър Парчевич умира в Рим на 23 юли 1674. През септември същата година умира и епископ Петър Богдан.
На 12 септември 1683 г. полският крал Ян Собиески нанася край Виена съкрушителен удар на османците, които никога повече не се завръщат в централна Европа. През пролетта на 1684 г. Австрия и Полша сключват съюз срещу османците, в който се включва и Венеция. През 1686 г.него се включва и Русия, а коалицията сама търси помощта на българските католици. В Чипровци решават, че подходящият момент е настъпил, когато австрийската армия превзема Белград на 6 септември 1688 г.
През пролетта на 1688 въстанически части под ръководството на Георги Пеячевич напускат Чипровци и се присъединяват към австрийската армия. Войските на Пеячевич участват в превземането на крепостта Оршова и областта Банат. След битката при Белград въстанието избухва в цяла северозападна България.
Въстанието е смазано,
бежанци стигат до Банат
Решителната битка се състои през октомври 1688 г. в местността Жеравица, близо до Кутловица, където въстаническите войски са разбити от османски войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф Емерих Текели. Макар че сраженията продължават, въстанието бързо е потушено. Чипровци е превзет на 18 октомври след героична отбрана и напълно разрушен, заедно с околните села Копиловци, Железна и Клисура. Почти цялото им население е избито или отвлечено в робство. Съпротивата продължава с хайдушки чети.
Масивна вълна от преселници тръгва на запад и на север. Основната част от тях се заселват около река Дунав, край Видин и Лом, в Пиротско, Софийско и Берковско. Други прехвърлят Стара планина към Средногорието. Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село Секирово, днешен град Раковски. Най-компактна група бежанци се отправила за Влашко. Днес българско малцинство има в областта Банат, като освен на чипровчани, те са наследници и на никополски и свищовски павликяни, преселили се там в края на 17-и век.