??????? ?????
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=55802&format=html&edition_id=958

Васил Панев, председател на Съюза на глухите в България: Правителството прилага явна дискриминация над инвалидите

ЗАПРИН КАРАМИНОВ

Васил Панев е роден на 1 юли 1933 г. в Перник. Губи слуха си в ранна детска възраст след тежко боледуване от менингит. Основното си образование получава в специализираното училище за деца с увреден слух в София, а средното - в обикновено училище. През периода 1953-1954 г. е председател на софийската организация на глухите. От 5 декември 1955 г. е зам.-председател на Съюза на глухите в България (СГБ), от 11 юни 1965 до днес е начело на организацията. През 1971 г. е избран за вицепрезидент на Световната федерация на глухите, като остава на поста 24 години. В момента е неин почетен член. Семеен е.

- Г-н Панев, как ще коментирате факта, че от Първия национален протест на хората с увреждания отпреди година нищо не се е променило в политиката на държавата спрямо 850 хил. българи?
- Не последваха никакви действия от страна на правителството. Ние не получихме отговор на връчения от нас през декември 2007 г. меморандум за зачитане правата на хората с увреждания и предприемане на адекватни действия за тяхната интеграция в духа на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Получихме обещание, че до 3 декември 2008 г. протоколът към Конвенцията ще бъде подписан, но досега това не се е случило. Няма отговори и на нашите писма до правителството, на нашите предложения и протестни изявления за нередностите, нерешените проблеми и пренебрегнатата наша позиция по нормативните актове. Възприемаме това като мълчалив отказ на управляващите да насочат вниманието си към хората в неравностойно положение. Нещо повече, в нарушение на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) се приемаха изменения в нормативните актове, без знанието и становището на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания - законния партньор на правителството. Това за нас е форма на явна дискриминация над инвалидите от страна на правителството.
- Какво трябва да се направи незабавно за подобряването на живота на хората с увреждания, и по-специално на българите със слухови проблеми?
- За да се подобри животът ни, на първо място трябва да имаме действащо законодателство, съобразено с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. За хората специално със слухови проблеми особено важно е законовото признаване на българския жестомимичен език, молба за което сме подали още през 2006 г. при г-н Георги Пирински в парламента. Това ще бъде крачка за привеждане на нашето законодателство в съответствие със законите на ЕС по отношение на хората с увреждания. Въвеждането на езика като помощно средство в специализираните училища за деца с увреден слух ще подобри качеството на тяхното образование. Съгласно сега действащия чл. 51 от Правилника за приложение на ЗИХУ лицата с увреден слух и с над 50 % намалена работоспособност имат право на 10 часа годишно за ползване на жестомимични услуги, което е крайно недостатъчно. В същото време от това са лишени децата до 16-годишна възраст, тъй като в техните медицински решения не пише, че са с намалена работоспособност. Отпусканите месечни помощи за социална интеграция по ЗИХУ, както и много други нормативно определени добавки, се изчисляват като процент от гарантирания минимален доход, който от 2005 г. е определен на 55 лева. Ние настояваме тези добавки да се изчисляват на базата на минималната работна заплата. Освен това крайно несправедливо е тези добавки да се отпускат само на лица с над 71 % намалена работоспособност. Същевременно хората с нарушен слух над 16-годишна възраст са лишени от правото на добавка за информационни и телекомуникационни услуги. Тези и много други подобни проблеми вълнуват нашите членове и тяхното решаване би подобрило живота им.
- Във Вашето изказване от протестната трибуна пред Министерския съвет отпреди седмица казахте, че предприятията на инвалидите са пред пълен фалит. Какво имахте предвид?
- С постановление № 238 на Министерски съвет от 1956 г. се слага началото на социалните производствени предприятия "Тих труд" при СГБ. Успяхме със собствени сили да построим 13 съвременни за онова време предприятия, в които работеха над 5 хиляди българи със слухови проблеми. От печалбата СГБ построи почивни бази и общежития към всички предприятия. Така се развиха и други организации на инвалидите - например на слепите. След настъпилите промени и в условията на пазарна икономика нашите предприятия вече работят на загуба. Липсват и държавни поръчки към "Тих труд". Шивашките ни цехове рабоят на ишлеме и то за жълти стотинки. Така с течение на времето броят на трудоустроените намаля и в момента в предприятията ни се трудят по-малко от 1000 човека. Същото, ако не и по-тревожно, е положението в предприятията на слепите. Ако правителството продължава с тази политика, "Тих труд" наистина ще фалира, тъй като няма откъде и с какво да покриваме разходите на производството си.Въпреки нашите многократни настоявания досега няма изработена държавна стратегия за заетостта на хората с увреждания.
- Каква според Вас е причината тотално глухите да са лишени от елементарни технически средства?
- Според нас това се дължи на неадекватната държавна политика по отношение на тотално глухите, които не получават нищо, както и на липсата на достатъчно средства в Републиканския бюджет за помощни технически средства. В много европейски държави тотално глухите получават безплатни факс апарати, например. В ЕС мобилните телефони и компютрите за хора с увреждания се предлагат на преференциални цени, там инвалидите получават интеграционни добавки и имат възможност да покриват изцяло разходите си за такси в учрежденият и прочее.
- Има ли някаква умисъл 93% от хората в неравностойно положение да са без работа?
- Нарастването на безработицата сред хората с увреждания се дължи на незаинтересоваността на работодателите към нашите проблеми и преди всичко на съпътстващите трудности. За да се наеме на работа един инвалид трябва да му се създаде подходяща среда за здравословен и безопасен труд, което обаче е свързано с разходи. Да не забравяме, че и държавата носи своята вина, тъй като стимулите към работодателите, които искат да наемат един инвалид, не са на ниво.
- Създаването на Фонда със статут на министерство ще реши ли най-належащите проблеми на хората?
- Със ЗИХУ бе решено към Министерството на труда и социалната политика да бъде създадена Агенция за хората с увреждания. Въпреки това на няколко пъти наблюдавахме странно явление - бяха направени опити тя да бъде закрита. По този начин правителството показа, че няма ясна визия за бъдещето на агенцията и нейната роля при решаване на проблемите на хората с увреждания. Ние изразихме нашето категорично несъгласие и възмущение от тази правителствена политика. Без специализирано Министерство по проблемите на хората с увреждания или Държавна агенция с разширени правомощия, по примера на Държавната агенция за младежта и спорта, проблемите на инвалидите няма да бъдат решени! Ние сме дълбоко убедени в необходимостта България да следва и прилага европейските принципи и опит в законодателството в тази област, а не само да имитира действия. Европейският девиз, който искаме да се приложи и у нас е: "Нищо за хората с увреждания без участието на хората с увреждания"!
- Защо на протеста пред МС заявихте, че законите в страната, защитаващи инвалидите, не се спазват?
- По начало ЗИХУ е сравнително добре написан. Но редица други закони, касаещи нашия живот по здравни, образователни или финансови проблеми, са неадекватни. Лошото е, че при тяхното изготвяне много рядко е търсено мнението на хората с увреждания. По тази причина тези закони много често усложняват, вместо да подобряват живота на инвалидите.
- Какви са вашите прогнози за протестната нота, ще продължи ли мирният протест на българите в неравностойно положение?
- Непоколебими сме в решението си да предприемем съответните законни протести в цялата страна, ако отново не бъде зачетена нашата гражданска позиция. Нашите искания са в правомощията на Министерския съвет. Тяхното изпълнение или неизпълнение красноречиво ще докаже отношението на управлавящите към живота на инвалидите в България.
- Ако правителството за пореден път откаже да се заеме с тежката ситуация на инвалидите, какво смятате да предприемете?
- Срокът за решаване на поне част от тежките проблеми пред инвалидите е 3 декември 2008 г. - това е Международният ден на хората с увреждания. Ако дотогава нямаме положителен отговор от правителството, като първа стъпка ще сезираме ЕС за политиката на управляващите спрямо хората с увреждания и ще поискаме пряко финансиране на страната ни по Европейските социални фондове. Лично аз се надявам да не се стигне дотам, но сме твърдо решени да отстояваме правата си докрай.