"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 82 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 19/01/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Народната певица Стефка Съботинова: Орисана съм да пея така


Ванга и Кочовска ми казаха да не си режа косата, силата ми е в нея

Мария Стоянова

ВИЗИТКА
Стефка Съботинова е родена на 2 април 1930 г. в с. Розов кладенец, Старозагорско. Започва да пее на 5 години, талантът й е открит през 1947 г., когато била ученичка в Пловдив и е поканена да работи в националното радио. Приема повторна покана през 1954 г. Клип с нейно изпълнение е заснет в Холивуд, което я прави световно известна. Вдовица е, има дъщеря и внук, които също се изявяват като певци.

- Госпожо Съботинова, знам, че не се съгласявате лесно да дадете интервю, затова Ви благодаря, че приехте...
- Да, в последните години отказвам интервюта. Дори като видя журналисти, се крия, честно казано. Защото ми беше омръзнало от тези неща, но на в. "Атака" с удоволствие ще отговоря, заради Капка и Волен, с които се познавам лично.
Аз присъствах, когато на 6 май миналата година Вера Кочовска каза на всеослушание, пред всички, че Волен ще вземе 8 процента на изборите.
- За Вас хората казват, че има нещо неземно в гласа ви, особено когато пеете "Притури се планината". На какво отдавате този Ваш дар от Бога?
- Да, това е Божи дар. Понеже ходя на много концерти, наистина ми правеше впечатление, че когато пея, виждах как хората, като че ли са омаяни, някои плачат, някои стават и гледат втрещено към мен. Не знам дали е неземно това. Преди години, когато бях болна от херпес зостер и бях много, много зле, една атомна физичка от Байконур пристигала в България и се обадила във фондацията Феномен. Още със слизането на летището се обадила и казала: "Искам да ме заведете при една жена, която пее една песен." Не казала коя песен, но те се сетили. Позвъниха ми, а аз бях толкова зле, че ми идеше да се хвърля от втория етаж, все едно, че те пекат на жарава. Тя дойде, казваше се Валентина. В Бояна живеех тогава, влага, мрачно, а като влезе тази жена, като че ли огря слънце. Почувствах, че я познавам от много-много време. Направи ми лапи с мед, беше много болезнено, но после успях да поспя.
- Каза ли нещо тя?
- Каза, че в природата няма празни дупки, а в живота няма само лошо или само добро, всичко се променя. Каза, че е дошла да се зареди. "Стефка, каза, аз съм дошла тук да се зареждам. Напуснах Байконур, защото не мога да работя при тази ситуация. Идвам на Рожен да се зареждам при Ванга. Каза ми още: "Талант имаш, но гласът ти е от Бога."
- От кога пеете?
-  Започнах от 5-годишна възраст да пея. Майка ми ми е казвала, че когато съм се родила, дошла една селска жена, на понуда, идват на свиждане на родилката. Баба Нанка се казвала. Поискала да й дадат един сахан. Дали й. И тя отвисоко пуснала в него една сребърна рубла. И казала: "Да пее като мене." Била прочута певица. После всички, които  присъствали на понудата, казвали: "Тя я ориса с пеенето." Та, на 5-годишна възраст пропях.
- Усещали ли сте, че имате мисия на този свят, че сте тук, за да дадете нещо на хората?
- Моят съпруг ми казваше така: "Аз теб те харесах, защото ти не си алчна, не ламтиш и не завиждаш на никого. А който завижда, не вижда." Така е, на мен не ми е познато чувството завист. Не мога да завиждам на никого. Аз обичам всички хора, без разлика на етнос, без разлика на възраст, всички - големи, малки и деца... Старала съм се винаги, ако мога да помогна на някого, без корист.
- Как приемате завистта, която май е една от българските черти?
- Точно това ни проваля най-много нас. Вие не знаете какви ужаси съм преживяла с тази песен, която стана световен хит. Хората помислиха, че аз съм станала милионерка, а това не е така. Радиото взе парите, наследниците на Кутев. Аз не съм вземала пари, никой не ми е давал. Но някои хора ме безпокояха по телефона в 2 часа през нощта да ме питат: "Е, колко хиляди долари получи? Колко хиляди евро?"
- Това не ви ли озлоби?
- За какво да ме озлобява. Това са нещастни хора, това са нещастници.
- Каква е голямата Ви болка за България? Защо, според Вас, сме обезверени и като че ли тъпчем на едно място?
- Гладът и немотията на хората, които се обезвериха, това е болката. И може би Волен затова печели хората, защото им говори истината. Вие знаете ли какво значи да са безработни родителите и да няма с какво да купят мляко на децата си. Това е жестока история. Аз, когато седна на масата, честно ви казвам, особено когато съм сама, не мога да се храня. Ако съм си купила нещо по-хубаво и като се сетя, че в този миг има хора, които бъркат по кофите и нямат храна, тук ми застава на гърлото, не мога нищо да преглътна.
- На какво да се надяваме? Казват, че земята ни била особена, имало енергия в нея? 
- Земята ни е много хубава, ама няма кой да я работи. И второ, какво да очакваме? Каквото си постелем, на това ще легнем. Ние си избираме хората, които ни управляват.
- Къде е мястото на песента в живота ни?
- Сега е модата на чалгата. Аз не я слушам, но разбирам, че и тези колеги трябва да ядат хляб.
- Познавали сте се с Ванга?
- Ванга каквото ми каза, всичко стана. Абсолютно. Каза: "Славата  ти идва, обаче много късно". При мен всичко хубаво идва със закъснение. Мисля, че и за България е така - късно идва доброто.
- Какво ви свързва с Вера Кочовска?
- Беше преди години. Вера ми позвъни и ме покани на 6 май на курбан. Тогава ми бяха спонсори руснаците, за да издадат български песни в България. Изпрати ги да ме вземат и така се запознах с нея. И когато всички си отидоха, тя ме задържа и ми каза такива неща, които само аз си зная. Никога не е идвала в къщата ми, но тя ми описа с подробности какво има в нея, за мъжа ми, който е вече покойник, ми каза. И ми нареди: "Никога да не си режеш косата! В нея ти е силата." И Ванга ми го е казвала: "Няма никога ти и дъщеря ти да си режете косите". Обаче аз отивам в един салон да ми измият косата и фризьорите виждат, че отдолу цъфти, резнаха малко. И вечерта телефонът звъни: "Вера Кочовска се обажда. Стефке, ти ли си?". Викам: "Аз съм". "Ами аз колко пъти ти казах да не си режеш косата?"
- Вярвате ли в свръхестественото?
- Вярвам, защото много неща ми се случиха в последните години. Аз например, сънувам цветни сънища. Много пъти съм сънувала Бог, Богородицата също... Когато песента "Притури се планината" се завъртя в класациите, колежките които пътуват навън, защото аз не мога да пътувам със самолети и никъде не отивам, ми казаха: "Една песен, викат, твоя се върти и е осма по ред". Аз след смъртта на мъжа ми толкова бях отчаяна, че се бях откъснала, не исках да виждам никого, живеех в Бояна тогава. Никъде не ходех. И сънувам, че съм някъде на непознато место с моята колежка Тинка. И както си стоим на една широка улица, от лявата страна някакво море - синьо лазурно... И чувам, идва Бог и аз се стъписах и паднах на колене, хванах се за главата и почнах да плача и да нареждам: "Господи, сигурно много съм грешна. Прости ми Боже, за греховете, които съм направила." И в това време виждам страшна светлина като слънце срещу мен, на 10-15 м и фигура, мъжка фигура с червена мантия. От двете му страни още по една фигура - с бели мантии. Аз съм коленичила и те идват срещу мен и аз плача и се моля: "Моля ти се Боже, прости ми, ако съм сгрешила нещо". И той идва до мен, погали ме по главата много нежно и ми каза: "Бъди благословена, Стефка". Като се изправих, гледам една червена пирамида като Айфеловата кула, като стълб за електричеството. И аз започвам да се качвам по нея и стигам до върха и като погледнах надолу се зачудих - сега как ще сляза! А Тинка долу стои и ми казва: "Няма да паднеш. Ще стоиш там и изобщо няма да мърдаш. Аз не мога да се кача". На сутринта ми се обадиха да отида в телевизията. И тогава ми пуснаха клипа и песента.
- Не знаехте за клипа?
- Да. Някакъв човек, който бил в Гърция чул песента и веднага познал гласа ми. Обадил се на Ана-Мария Тонкова и казал: "Да знаеш Стефка Съботинова пее една песен и всичко живо онемява, хората плачат". Но, съобщават, че е сръбкиня. И тя му казала да купи клипа и да го донесе. Ана-Мария го даде на всички радиа и телевизии и така се разбра, че песента е моя.
- Разкажете за Вашата последна среща с отвъдното.
- Сънувам, че спя на леглото си и в един миг се събуждам и виждам трима души, изправени до мен. Едни такива, с метални пръчки на главите, със скафандри като космонавтите, със сребристосиви костюми. Като ги видях, затворих очи и викам, понеже съм вярваща: "Господи, сигурно Св.Архангел Михаил е дошъл да ме прибира." Единият влезе във връзка с мен и ме пита къде ме боли. А имаше много месеци, когато тук, ей тука, встрани от гърдата ми много ме болеше просто не можех да си вдигна ръката, но не отивах на лекар, защото знаех, че това е от херпес зостера. Казах му къде ме боли. Това беше сън. И когато се събудих сутринта, отивам да взема душ, събличам се и виждам в огледалото в антрето, че отстрани на гръдния си кош имам кървава диря, към 40 сантиметра дълга. Встрани от дирята - точици, като машинен шев. Повиках Ванко, той ми е много близък. Разказах му съня. И понеже той е много близък и с Вера Кочовска, обади й се. А тя: "Не се плаши, казва, това ти е отгоре." И затвори телефона. После дадох обет да направя параклис. Направих го, много е малък, но като гледам хората да палят свещи в него и като казват, че това е моят параклис, става ми приятно.

У нас · Станишев направи жест към ДПС
· Мюсюлмани молят Волен Сидеров да им помогне

По света · Петролът скача рекордно заради Иран и Нигерия
· ЕС пак без бюджет

Коментари · Българинът - в Червената книга на изчезващите видове
· Перица Аврамов, общински координатор на "АТАКА" за гр. Банкя: Да оставим на децата си българска земя

Икономика · Лекарските заплати паднаха на 200 лева
· Германската “Комерс банк” иска да финансира АЕЦ “Белене”