??????? ?????
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=59023&format=html

Наричали Елена "Българският Витлеем", заради трите й църкви

С иконата на хаджи Йордан Брадата донесена от Божи гроб са се клели съзаклятниците от Велчовата завера

Наричали Елена "Българският Витлеем", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Нито един друг български град тогава не можел да се похвали с това.
Първата й светиня е старата църква "Свети Никола". Тя съществувала преди 16-и век. Още тогава храмът е книжовно хранилище, притежавал много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори имало специален свещеник, който пазел книгите и ги раздавал за ползван.
На 23 април 1800 г., Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата "Свети Никола" била опожарена, а заедно с нея изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение от турците, еленчани се заемат да я възстановят.

Изградили храма
тайно, за 40 денонощия
като го вкопали в земята, за да не дразни поробителя. Ръководил строежа хаджи Иван Кисьов, внук на поп Петко Шейтана, който се явил в Цариград пред султанската майка със зелени класове в калмукан и издействал да бъде освободен Еленският край от данък "житнина". Научил, че търновският управител ще нареди проверка дали еленчани строят църква без разрешение, хаджи Иван Кисьов разпоредил в една нощ да измажат стените с вар, размесена с дървени въглища, за да изглежда стара и опушена. Хаджи Иван посрещнал любезно пратениците, дал им по 30 златни рубета, посочил им сградата и казал: "Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман".
Външно църквата прави впечатление с крепостния си вид. Стените й са каменни и дебели 1 метър, прозорчетата - с железни решетки, а това на олтара- като амбразура. Вратата е от дебели дъбови дъски, обковани с желязо, и тежък, специално правен механизъм на бравата. Покрита е с каменни плочи. Църквата била осветена на Благовещение - 25 март 1805 г. Каменен надпис, вграден вляво пред олтара, правен от "Дойно йерея" разказва, че храмът е издигнат из основи, след като бил изгорен от агарянски разбойници.
Поп Дойно Граматик е отбелязал имената на 12 ктитори, между които Стоян Михайловски, бащата на Иларион Макариополски. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги.
Църквата "Свети Никола" е изографисана изцяло от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Болерци, които завършили работата си през 1817-1818 г. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. Тук се намират образите на светите Методий Моравски, Георги Софийски Нови, Сава Сръбски и образът на Свети Климент Охридски, който е един от редките в България и Македония и има високи художествени достойнства. С голяма художествена стойност са дървеният иконостас и владишкият трон в църквата.
С разрешение на русенско-търновския управител Смаил ага, през 1800 г. в Елена бил издигнат нов параклис "Успение на Пресвета Богородица", преправян в 1813 г. в по-солидна сграда. Но с течение на времето дървената постройка не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на голяма църква.

Решили да съборят
Калето и да използват
материала от него
а и така щели да попречат да бъде настанен турски гарнизон в крепостта.
Изграждането на църквата е дело на майстор Михо от махала Болерци, близо до Елена. Този майстор е съвременник на Кольо Фичето, уста Генчо Кънев и не им отстъпва по въображение, план и изпълнение. Строежът е започнат през 1836 година, а е завършен през 1837 г., когато храмът е осветен на 28 август. През 1861 г. претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през 1912 г. През 1925-а църквата "Успение на Пресвета Богородица" изгубва в пожар иконостаса си. Новият иконостас е резбован от Георги Киров, а иконите са от еленския художник Христо Берберов.
Третата еленска светиня - храмът "Рождество на Пресвета Богородица" също тръгва от параклис, построен в 1812 г. под ръководството на хаджи Йордан Брадата, на място, подарено от хаджи Панайот и хаджи Димитър Разсуканов. И за него е донесено в Търново, че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи Иван Кисьов, и хаджи Йордан Брадата маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и

вързал коне, за да
изглежда на конюшня
Параклисът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи Йордан Брадата след обесването му, постъпила монахиня. С иконата на х. Йордан, донесена от Божи гроб, са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манастир "Свети Илия".
Но не издържали плетените стени на параклиса "Рождество на Пресвета Богородица" на огнената стихия на 20 юли 1859 г. и започнало строителство на нова църква, завършена в 1865 г. Градил я младият тревненски майстор Кольо Петков, ученик на Кольо Фичето. На другата година към храма, в построените две стаи, се открива девическо училище, което работи до 1894 г.
Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от Станислав Доспевски на светите равноапостоли и славянобългарски учители Кирил и Методий през 1866 г., озаглавена "Просветители Българский". Иконата престояла в храма 15 години и е подарена на народното училище, сега се съхранява в Даскалоливницата.