"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 84 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 21/01/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Срамно и необяснимо е, че не признаваме геноцида над арменския народ

Проф. Станислав Станилов*

Масовото избиване на арменци в Турция през 1915-1922 г. с решение на младотурското правителство се обсъжда от световната общественост още в хода на Първата световна война и до ден днешен. В началото на миналия век са изтребени физически около 1-1,5 милиона арменци. На 24 април 1915 г. всички арменски интелектуалци, видни арменци, даже от правителствените среди са арестувани, изпратени в затвора и там са избивани без съд и присъда. Геноцидът продължава цялото лято. Оцелелите арменци са депортирани, започва тяхното преселване в сирийската пустиня. По пътя тези хора са изтребени или погинали от глад и студ, защото са бягали от лагерите, където са били въдворени. Трябва да се знае, че за изселването и изтребването на арменците са били създадени специални подразделения към турската армия. Пуснати са от затворите и много криминални престъпници и убийци, които се заели с физическите убийства.
Това масово изтребване предизвиква гнева на европейските държави и граждански протести в САЩ. На 24 май 1915 г. съюзниците от Съглашението - Франция, Великобритания и Русия с декларация признават и осъждат геноцида над арменския народ. Турция винаги го е отричала. Под напора на световното обществено мнение, в Турция е създаден специален съд, който е съдил конкретните виновници за изтребленията. Никой обаче не е осъден на смърт, много от престъпниците са били изселвани от страната.
Защо световната общественост държи да бъде признат официално този геноцид? Има свидетелства, които показват, че Адолф Хитлер е взел пример за унищожението на евреите от безнаказаното изтребване на арменците в османската империя. Съвременният смисъл на легитимността на престъплението, извършено от младотурското правителство, е в предотвратяването на такива престъпни деяния. То е в моралния дълг на човечеството към жертвите чрез създаване на международна правна система и нравствена среда за осъждане на геноцида. Когато Хитлер планирал изтребването на евреите, сподвижниците му го предупредили, че това е много голям акт на престъпление и има сериозна опасност да предизвика протести в целия свят. А той отговорил така: "Кой си спомня за един милион и половина избити арменци? Никой!" Затова и оцелелият министър на промишлеността след войната си спомня: "Ако след Първата световна война виновниците за арменския геноцид бяха съдени, бяха международно порицани, може би Хитлер нямаше да посмее да посегне на евреите."
Важното в случая е, че на упорството на турската държава, на турската общност, на турците да признаят, че са избити 1,5 милиона арменци, трябва да се гледа като на един аморален акт, за който давност няма. Той никога повече не бива да се повтаря. Затова световната общност особено много държи тези чудовищни престъпления да бъдат отчетливо санкционирани. Както стана например в Камбоджа. Смятам, че българският парламент, българската общественост, българските политически партии, българската държава, правителството и всички институции най-после трябва да признаят геноцида над арменците. Българите са изтърпели подобен геноцид във всички въстания по време на петвековното турско робство. Във войните за освобождение на България са избити и изклани стотици хиляди българи. Ние сме съпричастни към съдбата на арменците, тъй като след кланетата сме приели в България 30 хиляди арменци, дали сме им дом и родина, те живеят и днес сред нас. И са най-лоялната диаспора от всички диаспори, най-лоялната към българския народ и към българските интереси. Те са и православни християни, нищо че имат отделна църква. 
Регламентът на признаване на геноцид е парламентарно решение, декларация, която Народното събрание трябва да гласува. Инициативата за внасянето й може да стане от правителството, от парламентарна група или от отделни народни избраници. ПГ АТАКА внесе такова проекторешение, което председателството остави без разглеждане. Това е срамен и необясним акт. Геноцидът е признат и осъден вече от редица държави. Конгресът на Съединените щати направи това през 1975 г. и задължи всяка година на 24 април американските президенти да отправят съболезнователно послание към арменците по света. През 1995 година геноцида призна Русия, през 1998 година - Франция, през 2005 г. - Германия. Резолюцията на германския Бундестаг е предложена от всички лидери на парламентарни групи начело с днешния канцлер Ангела Меркел, която я внася лично. В различно време декларации са приели и парламентите на още шест държави - членки на Европейския съюз - Белгия, Италия, Швеция, Гърция, Полша и Словакия. Европейският парламент признава геноцида през 1987 г. Във връзка с началото на преговорите за членство в еврообщността, Турция приема резолюция, в която призовава турското правителство да започне диалог с Армения за изясняване, което значи официализиране на историческата истина. В контекста на межуданародните обстоятелства България видимо закъснява да признае официално и в документ геноцида над арменците в Османската империя.
Българският парламент трябва да се обедини около тази исторически справедливата кауза. В противен случай той би застанал, макар и косвено на страната на едно чудовищно престъпление.

У нас · На министър Данаилов му подариха дръжка
· Хакери източиха $ 50 000 по Интернет

По света · 42 жертви на самолетна катастрофа в Унгария
· Студът в Москва като на Антарктида

Коментари · Срамно и необяснимо е, че не признаваме геноцида над арменския народ

Икономика · Готвим се за арктически студ
· 50 млн. лв. отгоре в бюджета от смяната на автотабелите