"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 74 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 10/01/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Човек без вяра е по-лош от звяра - казвал дядо Софроний за атеистите


Великотърновският митрополит отстоявал достойнството на Църквата в годините на комунистически терор

Игумения Валентина Друмева

Грижовен архиерей бил митрополит Софроний, управляващ богохранимата Търновска епархия. В тежките и съдбоносни времена на войнстващия атеизъм той понесъл кръста си на добър пастир и го носел с изключителна чест и достойнство.
Тогава вярващите били преследвани, атеистичните идеи се насаждали най-вече сред младото поколение, забранявало се посещението на светия храм. Съзнанието се насочвало само към материалните блага, които ползват тялото, а ограбват душата. Когато бездуховността започнала да се шири, в своето архиерейско служение дядо Софроний, както го наричали християните, не знаел покой. Това му коствало много притеснения, но той не се уплашил за себе си, а всеотдайно пазел поверените му души. Примерът му е урок за пастирско служение в бурно и
съдбоносно време
Роден е на 20 март 1888 г. в село Еникьой, Одринска Тракия. Първоначалното си образование получил в родното си село и в Дедеагач, а прогимназия завършил в българското училище "Д-р Петър Берон" в град Одрин. След това завършил Цариградската духовна семинария. През 1911 г. бил постриган в монашество в българския храм "Св. Стефан" от Велешкия митрополит Мелетий.
Служил като дякон на Екзарх Йосиф и през 1912 г. постъпил в Киевската духовна академия. През 1922 г. завършил Черниговския богословски факултет, а след това специализирал канонично право в Страсбург.
Заемал различни служби в Българската Православна Църква. През 1931 г. е хиротонисан в епископски сан. Поради влошеното здравословно състояние на Великотърновския митрополит Филип, бил назначен за негов викарий. През 1935 г. бил избран за Великотърновски митрополит.
Със солидна богословска подготовка и здраво православно съзнание, той работил усърдно за уреждане на епархията си не само в материално отношение, но най-вече в духовно.
Но след 9 септември поддържането на добър църковен живот се затруднило. Новата власт отричала религията и поради това дейността на Църквата се оказала противна на нейните идеи.

Религиозните възгледи станали несъвместими с идеологията
на държавното управление. Затова духовната дейност на свещенослужителите, въпреки че няма нищо общо по същество с всяка политика, се смятала за противодържавна.
Тогава митрополит Софроний, с високо съзнание за отговорност пред духовния си дълг, станал един от здравите стълбове на светата ни Църква, поставена на върховни изпитания. Към всичко била прибавена и грижата му за вдигане на схизмата, наложена през 1872 г.
Заедно с Неврокопския митрополит Борис, бил изпратен в Цариград за преговори с Вселенския патриарх Вениамин. Мисията завършила успешно.
Двамата бележити архиереи били непоколебими в служението си през трудния атеистичен период. През 1948 г. митрополит Борис бил убит като неудобен на атеистичната власт. Митрополит Софроний бил покрусен от това злодеяние, но не паднал духом. Напротив, работел с още по-голямо усърдие в трудните условия, за да стане безкръвен изповедник на Христовата вяра.
Още с политическата промяна той преценил, че настъпва време за отстояване на православните истини, гонени и унижавани от безбожието. С прозорливостта на опитен духовник той виждал вече унижаването на духовенството и християните и преследването им. Затова с отеческа загриженост на 13 септември 1944 г. призовал духовния клир с окръжно № 6117. В него не обвинявал никого, а само съветвал: "Усилете молитвата... Подвизавайте се в труд и пост. Бдете и молете се... Прочее, застанете на молитвена стража пред Бога за нашето Отечество и народ".
Митрополитът не говори за бунт и борба, а за пост и молитва. Той знаел много добре кое е оръжието на християнина в трудни моменти. В стихията на гоненията трябва да оцелее духовността. Това е важното. Но то е трудно и не става само с човешки сили, а с помощта на Божията благодат.
Тази премъдра постъпка на архиерея отнася мисълта векове назад, когато православната ни вяра е била поставена на изпитания при падането на България под турско робство. Тогава свети Патриарх Евтимий, напускайки Търновград, не призовал народа на оръжие, а го оставил на Светата Троица. Препоръката била същата - пост и молитва, с която се привлича Божията спасяваща благодат.
Паралелът между двамата духовни водачи идва сам. Изпитанието е същото, насочено към вярата, но сега не от друговерец, а от обезверения брат.
Застанал на здрава духовна позиция, митрополитът забранил участието на клириците в различни политически организации. Още забранил на свещениците да използват амвона за агитация с политическа насоченост. Той посочил неутралната позиция, защото борбата на християнина е не против кръв и плът, а против демонските сили, които ненавиждат спасението на човешките души. По този начин предпазвал клира от обвинения.
Но предизвикателствата спрямо достойния архиерей били много. Околийският комитет на ОФ в Дряново призовал митрополит Софроний да нареди на свещениците да вземат участие в избирателните комисии
при изборите. Отговорът бил категоричен: "... подобно участие в предизборната кампания свещеници не могат да вземат, понеже са отци и пастири на всички свои енориаши, без разлика на тяхната партийна и политическа принадлежност...".
С това той дал да се разбере, че Църквата е безпартийна институция. Не го разбрали, защото тогава в делата на Църквата се месели хора, облечени във власт, на които липсвала елементарна духовна култура. Това знаел архиереят и съзнавал, че трябва с всички сили да устоява църковните правила, завещани от светите Отци.
Стихията обаче се усилвала и започнали арестите на свещенослужители. В Търновска епархия били задържани 35 свещеници. От тях шест били убити, а 13 осъдени на тъмничен затвор. Нито един от тях не воювал с новата власт.
Това дълбоко покрусило дядо Софроний. Той не прекратил грижата си. Имал смелостта да пише до началниците на околийските комитети на ОФ: "Народните пастири... не бива да бъдат разкарвани, арестувани, унижавани, затваряни по донесения...". А те всички пострадали по донесения поради ненавист към вярата.
Болката на добрия архиерей била голяма. Съвременници на гаврите с духовните лица свидетелстват за неговата смела защита на достойнството на свещеника. Край светата Митрополия в Търново минавали арестувани свещеници. На един от тях паднала шапката от главата, а те били с вързани ръце. Митрополитът спрял шествието и помолил служебното лице да сложи шапката му, казвайки: "Свещеникът трябва да умре като свещеник".
В словата-проповеди той бил прям и смел, когато защитавал вярата Христова. Не се страхувал, че тонът му е изобличителен. И досега се помнят думите му: "Човек без вяра е по-лош от звяра".
                                                                                                         (Следва)

Из "Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време", изд. Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света гора, Атон

У нас · НДСВ казва до дни кого иска за главен прокурор

По света · Кадафи: Чужди спецслужби стоят зад СПИН-епидемията

Коментари · Тази е зимата на голямото българско недоволство

Икономика · Плащаме 1,80 лв. за преглед при стоматолог